Проф. Атанас Тасев: Няма продължение на „Турски поток” през наша територия, има изграждане на инфраструктура за газов хъб „Балкан”

Проф. Атанас Тасев, енергиен експерт, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

 

Водещ: Арабски фирми ще строят и финансират „Турски поток“ у нас, стана ясно при отваряне на финансовите предложения на кандидатите в „Булгартрансгаз“ . Саудитският консорциум „Аркад“, в който влизат „Аркад Ей Би Би“ и „Аркад енджиниъринг енд кънстракшънс къмпъни“ най-вероятно ще бъде избран за строител на транзитния газопровод от турската до сръбската граница.Единствено неговата ценова оферта се вмества в поставения от държавната компания „Булгартрансгаз“ максимален бюджет. Групата „Аркад“ е най-голямата компания в Саудитска Арабия за енергийни услуги. Строителството на газопровода може да започне през май, като целта е от първи януари догодина да бъде осигурена техническа възможност за пренос на природен газ. Какви са плюсовете и минусите? Казвам добър вечер на енергийния експерт професор Атанас Тасев. Как оценявате избора на саудитския консорциум „Аркад“?

Атанас Тасев: Първо: няма избор.

Водещ: Все още, но натам вървят нещата.

Атанас Тасев:  Да. Няма избор, обаче на базата на информацията, която изтече в медиите, този консорциум предлага оферта, която е много близка до индикативната, докато другият консорциум силно се отличава от предложената цена, което е малко странно. Така че, ако погледнем по формални съображения, от гледна точка на постигане на предварително зададените изисквания, то очевидно този консорциум  ще бъде класиран на първо място.

Водещ: А как оценявате идването на саудитски консорциум?

Атанас Тасев: Това не е тайна. Знаете, че през февруари при посещението на премиера в Саудитска Арабия възникна тази идея. Между другото ние и следващата седмица очакваме голяма делегация от Обединените арабски емирати в  България. Интересът на този регион към България от гледна точка на инвестиции и от гледна точка на участие в инвестиционни проекти, той от дълги години съществува, но сега като че ли преминава в по-реалистична фаза. Така че няма нищо учудващо. Освен това, аз както виждам, явно са били много добре запознати с условията, защото постигат предварително зададените критерии. Знаете, че ние се съревноваваме с времето. Имаше един пазарен тест, който в третата фаза постигна търговия на 90% от твърдия капацитет на тръбата от Турция до Сърбия и с начална дата на функциониране 1 януари 2020 година. Виждате, че времето е твърде малко. И само който не се занимава със строителство, не знае, какво означава за такъв кратък период от време да бъде изпълнена поръчката. Така че по всяка вероятност това ще бъде фирмата, която ще изгражда. Освен това, доколкото разбирам по изказването на г-н Малинов, има план Б. Ако не се успее за тези 250 дни, тогава ще се работи по план Б. Ще бъде реализирано не цялото трасе от 484 километра, а частичното трасе. Ще бъде използвана националната ни газопреносна мрежа по северния маршрут от Провадия до компресорната  станция “Полски Сеновец” като даденост, а оттам-нататък ще се изгради трасе, което е от порядъка на 308 километра до сръбската граница. Така че отчитайки факта, че по принцип първоначално не е предвидено от първи януари тръбата „Турски поток 2“ да има пълен капацитет, ние ще влезем в изискванията за плавно осигуряване на пропускателна възможност на тези количества газ, които трябва да минат по сръбското направление.

Водещ: Проф. Тасев, но нали България трябва да чака одобрение на Европейската комисия за продължението на Турски поток“?

Атанас Тасев: Не. Аз много моля да се разбере: „Турски поток“ е газопровод, който стига до нашата южна граница. Оттам-нататък имаме инфраструктурата на газовия хъб „Балкан“. Никъде във всички преговори, разговори и подписани договори не става въпрос за транзит на руски газ през България. Има голяма разлика между пренос и транзит. Няма транзитна такса. Има търговия на капацитет на входа и търгове за капацитет на изхода, което е изцяло в изискванията на Третия енергиен пакет и новия европейски Регламент за трансграничен капацитет, който, доколкото си спомням, е от 2017 година, 459 – лесно се помни. Така че в дадения случай дори въобще не е необходимо, който и както да бъде информиран. Още повече, че аз лично присъствах през юни месец миналата година в Брюксел, когато беше представен проектът за газовия хъб „Балкан“ в 5 варианта. И доколкото съм информиран от пресата, проектът за газовия хъб „Балкан“ е включен в списъка на проекти, които представляват общ европейски  интерес. Както виждате, ние изцяло сме в рамките на изискванията на европейското законодателство и не е необходимо някой допълнително да ни дава разрешение.

Водещ: А защо тогава руският министър-председател Медведев, като дойде в България, каза, че за по-нататъшни стъпки по „Турски поток“ ще се разговаря след решението на Европейската комисия?

Атанас Тасев: Очевидно има някакво разминаване в превода. Аз в тази връзка направих и коментар, понеже имаше по-категорично изявление, че Русия няма да участва в газовия хъб „Балкан“. Аз казах: „Никой не ви е канил да участвате в газовия хъб „Балкан“. От вас се иска само да докарате газ до нашата граница. Оттам-нататък всичко е наш проблем“.  Така че, както виждате, тук не е нужно излишно да вървим по тази хипотеза за гаранции. Ние сме гаранцията. Ние изцяло спазваме пакета. Ние изграждаме инфраструктура, която може да пренася във всички възможни направления газ и сме в състояние да извършваме и търговия, както виждате, на трансграничен капацитет. Освен това имаме 10 % свободен капацитет, който ще бъде предмет на търгове отново в съответствие с европейския регламент. Така че както виждате нямаме никакви проблеми с Европейската комисия.

Водещ: Тоест този газ, който ще минава по продължението на „Турски поток“ през българска територия, какъв ще бъде?

Атанас Тасев: Ето пак. Няма „Турски поток“. Има доизграждане на газовата инфраструктура на България, която осигурява интерконектори с всички възможни наши съседи. С Румъния имаме интерконектор. Знаете, че Трансбалканския газопровод, когато бъде оставен  без газ, също може да се използва. Имаме в проекта втори интерконектор със Сърбия само че с малък капацитет, около милиард и половина. Имаме интерконектор с Гърция. Това е Транбалканският газопровод по гръцкото направление. Строим интерконектор Гърция-България – Коматини- Стара Загора. Имаме интерконектор, това е сухата тръба, към Турция от Трансбалканския. И сега ще дойде нова тръба, която ще се включи в района на Малкочлар в нашата газопреносна система. Така че ние просто в  момента сме си изградили една цялостна инфраструктура и въобще не говорим за „Турски поток“, за „Балкански поток“. Просто ще идват едни определени количества газ, като имате предвид, че ние решаваме балансово уравнение. Всички постъпващи количества газ най-напред трябва да задоволяват нашите нужди. Те са около 3,3 милиарда кубически метра, а останалото ние ще го предлагаме на съответните страни. И както виждате на границата вече са изтъргувани тези количества газ, които някой отнякъде купува този газ на турската граница, купува си капацитет на западната граница и го изнася някъде. Това нас не ни интересува. Междувременно цената, с която той заплаща за капацитета, се определя не от кой да е, а от националния регулатор. Определя се прозрачно, определя се по формули, които са публикувани, по методика, която е изцяло в съответствие с европейските регламенти. Така че просто ми е странно, защо някой продължава да говори, че ние, видите ли, танзитираме руски газ. Ние транзитираме всякакъв газ. Тоест ние купуваме, продаваме и пренасяме през нас каквито щете количества газ, но това вече е наш проблем.

Водещ: Проф. Тасев, не е ясно обаче кои ще бъдат подизпълнителите на изграждането на тръбопровода, нека така да го оставим и да не го наричаме „Турски поток“ , да не го наричаме продължение, но тръбопровод, инфраструктура?

Атанас Тасев: Да. Имаме газов хъб „Балкан“. Изграждаме инфраструктура на газовия хъб „Балкан“. Това е.

Водещ: И кои ще бъдат подизпълнителите? Това не става ясно.

Атанас Тасев: Има ли някакво значение? Доколкото ми е известно, аз не знам, ако е по Закона за обществените поръчки, вие трябва да декларирате предварително подизпълнителите. В противен случай вие нарушавате закона. Така че според мен едва ли стои въпросът, защото доколкото си спомням на сайта на „Булгартрансгаз“ документацията отдавна стои и тя е напълно в съответствие със Закона за обществените поръчки. Ако се позоваваме на този закон, то той задължително изисква да бъде представен списъкът на подизпълнителите. Те са част от системата за оценъчни критерии за възможности на фирмите. Така че за мен този въпрос не стои. Важното е, че този, който е спечелил, трябва да отговори на изискванията, да извърши със съответното качество и в съответния срок услугата. Това е.

Водещ: А парите за реализацията на проекта откъде ще дойдат?

Атанас Тасев: Има два варианта. Първият вариант, той се прие в документа, който беше изпратен от „Булгартрансгаз“ в Народното събрание, и предвижда при сключването на договорите за закупуване на капацитет всяка една от страните да дава финансова гаранция по системата „Ship or pay”, тоест транзитирай или плащай. След като вие сте закупили капацитета, вие трябва да го гарантирате. Това могат да бъдат и ефективни финансови инструменти, могат да бъдат и банкови гаранции. Това обаче се издава в полза на „Булгартрансгаз“. „Булгартрансгаз“ може тези инструменти да ги предостави, самият „Булгартрансгаз“ може да вземе кредит на базата на тези инструменти. При това кредитът може да бъде при изключително благоприятни условия, защото той залага не бъдещата тръба, а залага финансовите инструменти на трета страна. Или да предостави правата на изпълнителя. Доколкото си спомняте, тук се обсъжда вариант изпълнителят да използва тези инструменти, за да получи по-евтин кредит и реално да извърши услугата най-общо казано – на лизинг за определен период от време с отложено плащане, което за нашата страна е все едно. Така или иначе, когато вие строите нещо и вземете кредит, активът, който вие създавате, той не е ваш, докато вие не си изплатите кредита. Дали ще бъде банката, дали ще бъде бъдещият в случай на някаква неудачност на проекта собственик на мрежата, или някаква друга страна, е без значение, но отчитайки сериозността на финансовите инструменти, които предоставят страните, закупили капацитета, тази хипотеза е малко вероятна.

Водещ: И в крайна сметка отварянето в петък на офертите да го възприемаме ли като добра новина?

Атанас Тасев: Нещата вървят по план. Хубаво е, че при отваряне на офертите се е появил консорциум, който ако използваме общата терминология, е в час. След като е предложена цена, която е в рамките на индикативната, означава, че тези хора са много добре подготвени и дават реалистична оценка. И както виждате, може би е време да се спре спекулацията, че тук това е прекалено скъпо, защото видяхте пък, че следващата оферта е два пъти по-скъпо. Затова се правят търговете, защото истината настъпва в момента, когато се отварят книжата и ценовите оферти. Така че за мен това е много добра новина. Надявам се много бързо строителството да тръгне, дано да не възникнат някакви допълнителни проблеми, макар че трасето на газопровода е определено, това е трасето на „Южен поток“, макар и в някакъв умален вариант. Сега може да се използва, защото по цялото трасе има проектна готовност, има отчуждаване на терени за бъдещето трасе, компенсирани са собствениците на имотите. Така че едва ли може да възникне нещо, но ние живеем в страна много странна. Знаете колко трудно проби интерконекторът Комотини – Стара Загора, кой ли не се жалва, както и разбира се за ТОЛ системата. Спомняте си, че имаше възражения дори и от хора, които понятие си нямат, за какво става въпрос. Но да се надяваме, че в крайна сметка по въпросите, които са изцяло в правовото пространство, няма да има нещо което да ни попречи. Защото, разберете, ние имаме задължения от 1 януари 2020 година тези системи да заработят, защото ако се спре достъпът на газ по Трансбалканския газопровод, тогава и при нас възниква много сериозен проблем – ние нямаме откъде да закупим газ. Знаете, че интерконекторът Комотини – Стара Загора не е готов. Трансадриатическият газопровод, по който трябва да дойде знаменитият милиард е готов на 80 и няколко процента, той също не е готов. Единственият вариант е ние да използваме Трансбалканския газопровод от Гърция, при което да закупуваме от него нужните ни  количества газ, но самата Гърция няма достатъчни количества газ, защото при нея също ще спре транзитът, който също е горе-долу 3 милиарда на годишна база. Общо взето се съревноваваме с времето и затова се надявам всички да разбират сериозността на момента и вместо да коментираме и всякакви хипотези да развиваме, просто да оставим хората да си свършат работата, защото наистина се съревноваваме с времето.

Цоня Събчева