Проф. Атанас Тасев: Продължението на „Турски поток“ през България е рентабилно за страната ни, защото ще й носи годишно 329 милиона лева

Проф. Атанас Тасев, енергиен експерт, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: След разговор с турския си колега Ердоган, руският президент Владимир Путин съобщи в сряда, че сухопътният участък от газопровода „Турски поток“ ще бъде готов, както се планира до края на тази година. Не става ясно, обаче, дали газопроводът за Сърбия ще мине през България или през Гърция. Междувременно с неуспех приключи първият етап от ангажиращата фаза на пазарния тест за търговския интерес за запълване на капацитета на бъдещата тръба на „Турски поток“ от турско-българската до българо-сръбската граница. От четирима регистрирали се участници в процедурата, обвързващи оферти са подали само трима. По неофициална информация регистриралите се участници в пазарния тест са руската държавна компания Газпром и 2 нейни дъщерни фирми, както и българският държавен доставчик Булгаргаз. И тримата участници не са регистрирали достатъчни количества, за да има икономическа изгода от осъществяването на проекта – т.е. сборът от офертите им трябва да стигне или надвишава 70% от капацитета на тръбата. За втория търг, за който до петък се набират оферти, цената за резервиране на капацитета на тръбата ще бъде намалена. А същевременно срокът за това ще бъде увеличен от 15 на 20 години. Общата стойност на проекта се очаква да е 2,8 милиарда лева. Поради това Булгартрансгаз предвиждаше приходи от 2,67 милиарда лева за 15 години. Срокът вече е удължен. И стои въпросът: при какви условия продължението на „Турски поток“ през България, ще има за страната ни икономическа рентабилност? Задаваме го на енергийния експерт – професор Атанас Тасев. Добър вечер професор Тасев.

Атанас Тасев: Добър вечер на вас и на вашите слушатели.

Водещ: Защо се провали на практика първият етап от ангажиращата фаза на търговския интерес към капацитета на бъдещата тръба – „Турски поток“?

Атанас Тасев: Вижте, ако така се обърнем към по-сериозните дебели книги, особено „Теория на игрите“, веднага ще стане ясно, че при обвързващата фаза, която е многостъпкова, тя не е еднократен акт, никой не вади картите си отначало. По-скоро става въпрос за разузнаване и пробване на терен, преди всичко, разбира се, от страна на Газпром експорт, защото основната част от капацитета безспорно на бъдещия поток, който ще минава през нас и като продължение на втората тръба на „Турски поток“, интересът на руската страна е първо и преди всичко да има минимални разходи за пренос на газ през нашата територия. Така че напълно обичайно е при първата фаза да се поставят ограничителни условия: колко е скъпо, не може ли да е по-евтино. И както виждате в съответствие, между другото искам да напомня, че числата, които вие казахте в общи линии не са изсмукани от пръстите, а те са на базата на утвърдена методика на регулаторната Комисия за енергийно и водно регулиране и в съответствие с последния регламент от 2017 г. на ЕС за мрежовия достъп на газопреносните системи. И в съответствие с този регламент, то е, когато за първата фаза не се събере достатъчно паричен поток, който да направи проекта икономически обоснован, тогава се дава възможност да се променят някои от параметрите, които по-специално Булгартрансгаз като инициатор на третата фаза всъщност е предложил увеличаване на срока. Т.е. от 15 до 20 години, там между другото е предвидено в регламента и автоматически с увеличаването на срока на действие, автоматически се намаляват разходите, които трябва да бъдат извършени за транзит, което е следствие, а не е причина от извършените действия.

Водещ: Професор Тасев, но по този начин не се ли сбъдват руските интереси?

Атанас Тасев: Значи вижте, аз понеже съм участвал в газовите преговори 1998 година и се опитах да видя на базата на тогавашния модел, защото за първи път тогава в страната се приложи Cash flow analysis и нормата на възвращаемост, която е изключително важен параметър на базата за възвръщаемост, а това са активите на дружеството, се определя по метод за оценка на капиталовите активи. Ето тук всичко това е извършено точно в съответствие с тези правила, които ние прилагахме 1998 г. И освен това числото тогава беше 8%, а сега е 8,86%. Между другото руската страна много внимателно пристъпва към действие, защото има условие за тяхното участие и то е свързано с текстовете на извънсъдебното споразумение на Газпром експорт и ЕК за потенциална наказателна процедура за злоупотреба с монополно положение, която даде възможност руската страна да приеме по-свободна рамка в двустранните договори с европейските държави, в това число промяна в точката на достъпа. И както е известно от 1 януари 2020 г. точката на достъп към Трансбалканския транзитен газопровод реално ще бъде преместена от Исакча към Малкочлар. Но това пък е свързано с факта, че ние имаме договор до и 2030-та година за транзитиране на 18 милиарда кубически метра газ през Транбалканския газопровод. Така че тук се решава една много сложна оптимизационна задача. Ние реално имаме пропуснати ползи над милиард.

Водещ: Да, от този газ, който трябва да получим до 2030 година.

Атанас Тасев: Точно така и очевидно тук ще се стигне до някакъв компромис. А освен това не трябва да забравяме, че Газпром фактически претендира за 50% от капацитета, за да бъдат спазени условията на Третия енергиен пакет. А останалото – дъщерни или недъщерни фирми, това на мен не ми е известно. Някой твърди, че наистина не са свързани, защото, за да се реализира идеята за газовия хъб „Балкан“, капацитетът в 50% от оставащата част се търгува на устойчива база. Общо се търгува около 90% от капацитета, 10% – краткосрочно. Както е на електроенергийната борса. Имате дългосрочни договори и под форма ден напред. Но в рамките на тези оставащи условно казано 50% от 90%, ще играят други участници, които могат да бъдат и клиенти на руската страна, но на Баумгартен, които ще направят сделката на българо-турската граница, след което ще си плащат преноса през българската газопреносна мрежа, след това сръбската, след това унгарската. Т.е. пълно съответствие с Третия енергиен пакет.

Водещ: Но това също не е ли някаква форма на игра?

Атанас Тасев: Ааа, вие намерихте точната дума. Ние отдавна сме в игрова ситуация. И колкото по-рано ние възприемем основните постулати на „Теория на игрите“, толкова по-бързо ние ще можем да бъдем печелеща страна. Между другото тази игра отдавна съществува и ние не винаги я печелим.

Водещ: Професор Тасев, обаче ако влезем в тази игра, такава каквато ни се подава, с дъщерни фирми и клиенти на голямата руска компания, няма ли в даден момент играта да бъде демаскирана от ЕК и ние да подлежим на много тежки санкции?

Атанас Тасев: Не, значи вижте, първо, става въпрос за нещо много елементарно. Никой няма намерение или очакване, че по тръбата на „Турски поток“ ще потече и друг газ. Това е руски газ. А Трети енергиен пакет казва: „Достъп на трета страна“, без значение коя е тя. Значи основният собственик на газа не може да ползва повече от 50% от тръбата, а останалото вече е въпрос на свободно търговско договаряне. Освен това между другото както е известно по силата на регламента за мрежовия достъп, всичко се прави в изключителна прозрачност и нашият регулатор има изключителни правомощия да проверява много подробности относно участниците. Така че аз изключвам при знанието на другата страна, че контролът ще бъде изключително строг, да има игра, която да има някакъв край след известно време така както вие казахте, да бъдат  демаскирани участниците и да се получи фарс вместо една нормална игра.

Водещ: При финал на процедурата за ангажираща фаза на пазарния тест, ще трябва ли след него да се вземе и мнението на ЕК?

Атанас Тасев: Във всички случаи ние подлежим на нотификации, защото това е проект, който се извършва в съответствие с правилата на ЕК. Освен това всеки голям инвестиционен проект се нотифицира в ЕК, но не трябва да забравяме, аз имах възможността да присъствам през изминалата година на обсъждането на едно предпроектно проучване за изграждане на газовия хъб „Балкан“ в Брюксел. Т.е. ние отидохме там, където възниква проблема. Т.е. научили сме си урока. След това последва решение на ЕК, която включи Газовия хъб „Балкан“ в списъка на проекти, които представляват общ интерес за страните членки на ЕС. Така че също така изключвам да има някакви обструкции от страна на ЕК.

Водещ: При какви условия продължението на Южен поток през България, ще има за страната ни икономическа рентабилност?

Атанас Тасев: Ние в момента сме поставени в ограничителни условия. Ето виждате, 14 милиарда по първата тръба на „Турски поток“ тръгват и отпадат от Трансбалканския газопровод. До сега при идеалните условия ние получавахме транзит всяка година като приход, разбира се. Но този приход е много близък вече до максимизираната печалба, защото отдавна амортизационният срок е изтекъл за линейната част, за компресорните станции. Т.е. ниски амортизации са включени в паричния поток и около 100-120 милиона долара е приходът. Значи около 200 милиона лева. Съгласно параметрите, които са оповестени публично и те са на базата на методика, която е утвърдена от регулаторния орган, годишно трябва да получаваме 329 милиона лева, което означава, че в резултат на реализацията на този проект, ние ще получаваме повече отколкото досега, отколкото ако останем във варианта да играем на инат. Да кажем: „Вижте какво, ние си имаме договор до 2030-та година, плащайте разликите“. Ето виждате, че и при един такъв неоптимален ние ще получаваме по-малко отколкото в новия вариант. А той е с по-голяма перспектива. 30-та година както виждате в исторически план, това е краткосрочен период. След почти 10-тина години това ще се случи, а след това какво правим?

Водещ: Професор Тасев, но така не се ли получава, че „Турски поток“ ще работи на ръба на рентабилността си?

Атанас Тасев: Не, рентабилността е определена. Аз казах ясно и категорично, че тя е дори по-висока, защото основният показател е нормата на възвращаемост на средно претегления капитал. Това е собственият капитал плюс привлечения капитал. И 8,86% дори е повече от 8%. Ако погледнем сравнителна оценка, по отношение на инвестиция, вие имате няколко сценария. Първият сценарии – вашите пари да бъдат в буркан-банк. Т.е. всяка година вие губите от инфлацията. Вторият вариант е парите в банката, горе-долу компенсирате инфлацията. Третият вариант е да участвате в нещо, което е по-рисково, но при по-висока норма на възвращаемост. Ние сме точно в тази хипотеза. 8,86% – това е ежегодната печалба върху базата, има такова понятие възвращаемост, а възвращаемостта е: тези 8,86% умножаваме инвестицията, която е направена минус амортизацията, минус евентуално някакви инвестиции, които са направени на базата на финансиране плюс оборотен капитал. Това е формулата. Така че ние всяка година ще получаваме тези проценти, разбира се спадащи, защото постепенно с течението на периода от време сумата на амортизация се увеличава и се намалява цената.

Водещ: Но при това положение професор Тасев ние не губим ли от инвестицията, която ще направим за построяването на Газопровода с разсрочения срок от 20 години?

Атанас Тасев: 8,86% всяка година е възвращаемостта на направената инвестиция. При това по стандартизиран метод, който е приет от целия свят. И това дори е по-голямо, отколкото е в досегашния договор за транзит, който между другото към днешна дата се оценява като високоефективен за нашата страна. Говоря за тези 18 милиарда кубически метра от Трансбалканския газопровод.

Водещ: Кога предвиждате, че може да се постигне споразумение, т.е. офертите да надвишават 70% от капацитета на тръбата? На кой етап от предварителния етап сме?

Атанас Тасев: Законодателят е дал възможност за корекция на параметрите и мисля, че беше оповестена корекцията до март месец тази година. След което очевидно ще има няколко фази за допълнително договаряне и тогава ще стане ясно, но според мен не по-късно от средата на годината ние вече ще имаме финал. Още повече, че на базата на определения размер на инвестицията, вече Булгартрансгаз е обявил обществена поръчка за строителството. А между другото президентът на Русия Путин каза в Сърбия, че до края на 2019 г. тръбата през Сърбия ще бъде готова.

Водещ: Но не каза откъде ще мине. Дали ще е през България или през Гърция, въпросът е за Сърбия?

Атанас Тасев: Ами направете елементарна сметка, погледнете географията да видите. Първо Гърция няма нито един метър направена инвестиция, ние сме направили 20 километра, остават ни 11 километра тръбопровод до Малкочлар, за да покрием капацитет от 15,75. И почваме да строим 480 километра от Провадия с две компресорни станции, при положение, че строим по маршрута на „Южен поток“, който е утвърден на проектно ниво, извършени са процедурите по отчуждаване и обезпечаване на собствениците. А само който не се е занимавал със строителство, не знае какво означава да заведеш нещо до строително разрешение. Значи на Гърция това й предстои, освен това трябва да мине през Македония, извинете – Северна Македония. И хиляди проблеми. А тук точката е казана – Зайчар. Това е точно маршрута на Южен поток. Само че да го наречем Южен поток Лайт, някой от колегите се изрази така. Но важното е, че трасето е предварително определено и осигурено със сервитут. Нещо много важно в строителната практика.

Цоня Събчева