Проф. Божидар Димитров, директор на НИМ: Редно е да поискаме изграждането на паметник в Скопското кале посветен на убитите 900  синове на майка България загинали храбро за нея по време на Македонската кървава Коледа

На 26 декември 1944 година, дни преди Коледа 1945 година в казармите в Скопие и Щип се разбунтуват няколко хиляди войници и над 100 офицери, които не били съгласни с дошлата от Белград  заповед да отидат на фронта в защита на Сърбия. В следствие на случилото се по нареждане на маршал Тито са погубени 1200 българи, списъците за които са подготвени от Лазар Колишевски. Целта е била да се заличи българското самосъзнание и да се ускори процесът на македонизация на населението. По време на репресиите в Охридско и Преспанско са убити 23 000 българи, а други 130 000 българи са изселени, изгонени и преследвани, изпращани в концлагерите на Титова Югославия. В историята това събитие получава названието Кървав Божик или Кървавата Коледа за българите в Македония. Повече за събитията разказва в интервю за предаването „100 години свобода“ по Радио „Фокус“ – Пирин проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей.

Фокус: В началото на нашия разговор проф. Димитров нека обясним за нашите слушатели и читатели какво представлява Кървавият Божик или Македонската кървава Коледа?

Проф. Божидар Димитров: Македонската кървава Коледа представлява едно масово избиване на български офицери и сержанти, тост на хора от Македония, които са служили в Българската армия по време на Втората световна война. След оттеглянето на България на 9 септември 1944 година те остават в Македония и са призовани да правят новата Македонска армия. Те са на скопското кале – това, което се издига над днешно Скопие, увенчано с крепостна стена, което македонците реставрираха за мое голямо удоволствие, тъй като тази крепост е бивша българска столица от 986 до 997 година. В нея резидира цар Роман преди да бъде пленен от византийците. А иначе в казармите на това кале са настанени около 1000 български бивши офицери и сержанти от Българската армия. Когато започват да правят Македонската армия те разбират, че ще пращат македонските части на Сремския фронт, тоест на фронта в Югославия – за освобождение на Югославия. Те обаче не искали и смятали, че трябва македонските части да настъпят към Солун и да освободят столицата на Македония. Във възникналите разногласия те са арестувани от истинските управници на Скопие в този момент – това е партизанския отряд съставен от черногорци и сърби, и командван от Светозар Вукманович-Темпо. Осъдени, тоест те не са били осъдени на смърт, а започват да ги разстрелват на партиди в течение на около седмица – дните около Коледа – Божик значи Коледа. И така в този период ги разстрелват всичките  900 души. Това е Македонската кървава Коледа. Паралелно в цялата страна протичат някои разширени акции, които са свързани със скопското клане. Това става във всеки по-голям македонски град – арестува се целия елит – лекари, инженери, адвокати, юристи, учители, които биват разстреляни в най-близкото дере в някоя безмълвна нощ на Македонската кървава Коледа. Целта е да се ликвидира целия български елит, тъй като правилно се е смятало, че по-лесно ще управляват народа на Македония ако бъде лишен от своя елит – този, който е образован, който знае българското минало на страната си, който е българин и така нататък.

Фокус: А формално в какво са били обвинени всичките тези хора, които споменахте, че са били избити в този период?

Проф. Божидар Димитров: В нищо. В това, че са българи. В този период това е било достатъчно голямо обвинение в Македония. Имайте предвид, че целта е била тези хора, тоест населението да придобият нова национална самоличност. Тъй като това не можело да стане докато съществува един елит, който е добре образован и знае български език единственото решение е било да бъде унищожен. Това и става. Тази тенденция продължава и по-нататък със Закона за македонската национална чест, който криминализира българската национална идентичност. Тоест ако един човек в Македония заяви, че е българин и се чувства като българи, той обижда македонската национална чест и затова нещо му се полагат 3 години и половина затвор.

Фокус: Имате ли официални данни за това какъв е броят на избитите в периода декември 1944 – януари 1945 година?

Проф. Божидар Димитров: Най-различни са, но общо взето цифрите се движат между 20 и 30 хиляди души.

Фокус: Каква е била ролята на местния комунистически лидер Лазар Колишевски?

Проф. Божидар Димитров: Най-отвратителната. Той е един от тези местни комунисти, които се поддават на мекедониската пропаганда и стават съучастници в изтреблението на собствения си народ. Имайте предвид, че за чест на македонските комунисти една голяма част от тях остават българи за което биват репресирани. Това са Методи Андонов – Ченто, това е Панко Бръснаров, това е Методи Шатаров по-рано, това е Павел Шатев и така нататък. Докато Лазар Колишевски и някои други стават проводници на решенията на Коминтерна , на балканския лендър комитет на Коминтерна.

Фокус: Как според Вас живеят днес наследниците на всички, които губят живота си по време на Кървавата Коледа?

Проф. Божидар Димитров: Ами различно. Една част от тях с годините успяха да емигрират в България, други по целия свят, а трети останаха в Македония. Сега, когато „примката се отпусна около врата им“ – една част от тях получиха българско гражданство  и си живеят малко по-спокойно. Не забравяте обаче, че това са репресирани хора. Около 120 хиляди души, заедно с тези минали през затворите без да бъдат убити, се смята че са били репресираните в Македония. Тогава славянското население на Македония е било 1 милион и 200 хиляди души. Никъде няма такъв висок процент на репресии.

Фокус: Повече от 70 години след събитията може ли да кажем, че идеите на македонизма са постигнали своите успехи сред значителна част на населението в Македония?

Проф. Божидар Димитров: Да. Трябва да го признаем. Трябва да бъдем обективни. Идеите на мекедонизма, благодарение на съзнателно фалшифициране на образованието и промиване на мозъците в известен смисъл постигнаха известни успехи. Но както са казали древните гръцки философи „Панта рей“ – „Πάντα χωρεῖ καὶ οὐδὲν μένει“ – „Всичко тече, всичко се променя“ и затова аз съм много против тези хора, които казват, че трябва да признаем днешните реалности. Кои реалности да признаем? Реалността, че македонистите търпят всяка година все по-големи и по-големи загуби, че македонизма бавно, но сигурно се ерозира, че много хора проглеждат за българската си същност и произход. Това се изразява не само чрез искането на българско гражданство, но и с редица други действия вътре в страната. Така, че лично аз мисля, че македонизма рано или късно ще рухне, когато мине критичната граница. Аз съм едно свидетелство за неговите загуби. Когато за пръв път влезнах в Македония през 1992 година не намерих нито един човек три дни да ми каже, че е българин. А днес дори ми се провикват както стана онзи ден – „Здрасти Божидаре и аз съм българин!“. Това ми се случи наскоро в Охрид и то от местни хора.

Фокус: Което е хубаво.

Проф. Божидар Димитров: Да.

Фокус: А защо според Вас макар историческите факти около Кървавата Коледа да са ясни темата все още е „Табу“ както в България, така и в Македония? И защо всъщност не се говори за нея?

Проф. Божидар Димитров: В България темата не е „Табу“.  Както виждате ние си говорим за нея, аз съм писал по нея и много други. Просто хората не се интересуват от нея чак толкова много, а защо? – Това е друг въпрос. Що се отнася до Македония е нормално там темата да е „Табу“, защото става много лошо за македонизма  ако се признаят такива чудовищни зверства.

Фокус: За финал на нашия разговор според Вас как може да съхраним паметта на всички попаднали под репресиите на Кървавата Коледа? Какъв е нашите дълг към тях?

Проф. Божидар Димитров: Това става по два начина. Чрез издаване на книги, монографии, журналистически материали и второ като поискаме да им построим паметник на току-що реставрираното скопско кале. Трябва да се направи паметник на тези 900 български синове на майка България загинали храбро за нея и не пожелали да се пречупят.

Ливия НИНОВА