Проф. Боян Балев, МУ – Варна: Скринингът за ранно откриване на рак на гърдата трябва да стане обществен ангажимент

Проф. Боян Балев, началник на Клиниката по образна диагностика към Университетска болница „Света Марина” и ръководител на Катедрата по образна диагностика и лъчелечение в Медицинския университет, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна

 

Фокус: Проф. Балев, поводът да Ви потърся е Месецът за борба с рака на гърдата. Доколко важни са скринингът и ранното откриване на болестта? Във Вашата клиника разполагате с апаратура за по-щадящо изследване?

Проф. Боян Балев: Темата за рака на гърдата е много важна, защото това е един от най-често срещаните карциноми, с голямо социално значение и влияние върху здравето на жената. Аз ще разгледам тази тема от страна на образната диагностика. Т.е. има една стара приказка, че добрата диагноза е половин  лечение. Така че, изключително важно е да бъде диагностициран този рак навреме. Самото име рак на млечната жлеза и, който и да е друг тумор, не е еднозначно понятие. Ракът може да бъде установен много рано, може да бъде открит и много късно. От това зависи успеваемостта на лечението. Ако един тумор е хванат в ранен стадий, то успеваемостта е над 90 процента. Но ако е в късен – то тогава успеваемостта спада до 10 процента преживяемост на жената. Изключително важно е този рак да бъде диагностициран навреме.

Фокус: Кога трябва да бъде потърсена специализирана помощ?

Проф. Боян Балев: Първо, жената трябва да си изгради навик да опипва гърдите си, да се гледа в огледалото. Има начини дамите да се запознаят точно как да го правят. Ако имат съмнение трябва да отидат на преглед при лекар-клиницист. Най-често това е гръден хирург, който с метода палпация ще установи или не, така наречената бучка. След това идва ред на образната диагностика. В този ред на мисли искам да подчертая, че е важно да бъде подбран точният метод на диагностика. Той зависи от няколко фактора. На първо място – от възрастта на жената. Младите жени, във фертилна възраст, някъде до около 40 години, имат плътни жлези, което пречи на рентгеновата снимка да се видят малките промени. Или ако се видят, те не могат да се диференцират – дали са доброкачествени или злокачествени. Има разработена система, която определя според размера, структурата и формата на находките, дали са категорично доброкачествени или злокачествени и преход между тях в пет степени. Именно при жените в тази възраст е показано да се прилага ултразвуково изследване.

Фокус: Обяснете за сономамотомографа, с който разполага клиниката.

Проф. Боян Балев: Този апарат работи малко повече от година. Имаме над 250 – 300 жени, които са преминали. За съжаление ние сме открили няколко карцинома на гърдата, които не са били подозирани. Но все пак пациентите при нас са селектирани. Това все още не е елемент от скрининга на рака на млечната жлеза. Тук нашето общество не е дорасло до това. Може би финансово, може би организационно, но все пак скринингът е действие на държавата, а не на медицината. Разликата със стандартната ехография, която се извършва ръчно от лекаря, независимо от каква специалност е, че при ултразвуковото изследване имаме автоматично сканиране на гърдата. Т.е. елиминира се факторът субективизъм при провеждане на изследването. Софтуерът придвижва трансдюсера по специален начин, така, че да се обходи цялата гърда и то в различни посоки. След това, при анализ на находката има и друг софтуер, който пък, регистрира някакви огнища, които сметне за патологични и лекарят ги анализира. Тук имаме намеса на изкуствен интелект, нещо, което е много модерно в последно време. Изкуственият интелект много ни помага да не се пропусне нещо. Т.е. той може да види нещо, което е нормално и не е рак, но и не е обичайна структура на жлезата. Така може да се обърне внимание на лекаря и при нужда да се предприемат от допълнителни действия от негова страна.

Фокус: Но доколко важно е жената да ходи на прегледи преди да има съмнения за заболяването?

Проф. Боян Балев: Тук въпросът опира до здравната култура на всеки един човек. Тя пък е продукт от общата култура. Би могло, разбира се. По преценка, жената, особено ако е от фамилия, в която има други жени с рак на гърдата – най-вече майка, баба, важно е да се отиде на преглед. Има и генетични изследвания, различни системи за преценка на риска. Така че жената, ако е генетично предразположена, трябва да премине през такова изследване, даже в по-ранна възраст. При по-възрастните жени и рентгенографията  е полезен метод. Мамографията не се отменя от този апарат. Той си остава.

Фокус: При Вас идват ли много жени, които искат да се прегледат без да са болни?

Проф. Боян Балев: Повечето са така. Но и една голяма част са селектирани, изпратени са при съмнения. Този метод идва като допълнение. Той може да бъде използван като скрининг, но не е по силите на една болница, на една гилдия да го направи. Скринингът е обществен ангажимент. Изследването при нас се предлага само в платен вариант, Здравната каса не го покрива.

Фокус: Т.е. Вие настоявате да има целево финансиране за профилактични прегледи, за да има по-малка заболеваемост?

Проф. Боян Балев: Разбира се. Това е много важно. Има правени проучвания за скрининг с мамография. Оказва се обаче, че това не е много удачно, защото все пак това е лъчево натоварване. Има риск от развиване на лъчево индуциран карцином на гърдата. И ако се изследва един голям контингент от хиляди жени, да, ще намерим няколко неочаквани карцинома, но и ще предизвикаме също някои. И тук е много тънка разликата между ползата и вредата от това изследване. Докато при ултразвуковото изследване, няма никакъв риск.

Фокус: Като че ли в обществото все по-често се коментира, че заболеваемостта от рак у нас се е повишила много в последните десетилетия. Какво е Вашето мнение като специалист, има повече болни, защото диагностиката е по-прецизна, или просто това заболяване се е превърнало в бич на нашия век?

Проф. Боян Балев: Аз от дълги години се занимавам с онкология, вече ще станат няколко десетилетия, имам и лични наблюдения, освен официалните статистики. Като цяло, като че ли, увеличение има, но бихме го отдали на по-добрата техника. Но вътре в структурата на различните видове рак има увеличение. Някои намаляват, други се увеличават като процентност помежду си. Това вече зависи и от външни, генетични фактори. Много е сложна тази тема. Някои видове рак доказано се дължат на външни фактори, други на генетични – също доказано, трети – на имунологични фактори. Но различните видове рак са различни болести. Това не е една болест.

Фокус: Наистина е сложна темата, но ако се върнем в началото на разговора ни, може би жените трябва да обръщат повече внимание на здравето си навреме и да не подценяват опасността…

Проф. Боян Балев: Напълно съм съгласен с Вас и може би това да е едно послание към жените – нека да обръщат повече внимание на тази деликатна структура, която същевременно е и елемент от обаянието на дамите. Тя не бива да се подценява и нежната част от човечеството трябва да се отнася доста по-отговорно. Все пак използвам и повода да отправя апел: Крайно време е нашата държава да помисли малко по-дълбоко по тези въпроси. Знаем, че финансите ни са ограничени, но все пак, без пари няма да стане нищо. От макроикономическа гледна точка това е далечен ефект. А ние тук с малкото пари в България, сме свикнали на близки резултати. Целият ни бизнес е по този начин построен – той иска ако вложи пари днес, догодина най-късно да си ги върне. Това се пренася и в медицината.

Диана СТОЕВА