Проф. Боян Дуранкев: Дори при ръст на икономиката и висока събираемост, бюджетът няма да издържи на обещаното увеличаване на пенсии и заплати     

Проф.-Боян-Дуранкев-икономист

 

 

Икономистът проф. Боян Дуранкев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: В първите дни на новото Народно събрание БСП поискаха преизчисляване на пенсиите от 1 юли. Още в рамките на преговорите за съставяне на правителство ГЕРБ и Патриотите постигнаха консенсус за увеличаване на минималната пенсия от 1 юни на 180 лева и на 200 лева през есента. Реалистично ли е увеличаването на минималната пенсия и крие ли това риск за дисбаланси в системата? Възможно ли е преизчисляване на всички пенсии и необходима ли е промяна в пенсионната система? Очакваме анализа сега на икономиста проф. Боян Дуранкев. Професоре, кое от всички предлагани варианти е най-реалистично и възможно? Каква би била фискалната цена на тези предложения?

Проф. Боян Дуранкев: Едно семейство се оценява по това как е възпитало първите 7 години своето дете, докато едно общество се оценява по нещо друго – какво гарантира за последните 7 години на своите членове. Оттук първият въпрос, който се поставя навсякъде, когато става дума за пенсии, е при каква средна продължителност на живота се пенсионират хората? Що се отнася до България, последните данни на Евростат показват, че в България хората имат средна продължителност на живота около 74 години и 7 месеца, а във всички околни страни около България чувствително по-висока е средната продължителност на живота. Румъния – 75 години, Сърбия – 75,3, Македония – 75.5, Албания – 77.9, Турция – 78.2, а общо за Европейския съюз това са 80.6 години. В България условията на живот са чувствително по-лоши, отколкото в други страни. Оттук се получава този парадокс, че в България имаме относително ниска пенсионна възраст. Въпреки всичко поради стареенето на населението, масовото остаряване, повишаването на средната възраст на българския гражданин, и оттеглянето на около 2 млн. души от България, едни по естествени причини напуснали, други поради икономически причини, голям проблем се получава с осигуряването на пенсиите. Пенсиите, които в България са под 200 лева спокойно можем да ги наречем геноцидни. Бих препоръчал или председателят на парламента, или депутатите доброволно да поживеят 3 месеца с 165 лева на месец и след това да коментират какви трябва да бъдат пенсиите. Следващото, до което опираме, това е възможно ли е Фонд „Пенсии“, за който ние плащаме задължителни осигурителни вноски, да поеме подобна тежест увеличаването на пенсиите. Ако припомня на нашите слушатели, че първото нещо, което се обещаваше беше увеличаване на минималната пенсия на 300 лева.  Очевидно е обаче, че някои от тези, които се изживяват като политици, никога не са правили сметки. Ако това се беше случило, за България ще са необходими допълнително 1 милиард и 584 милиона лева. Това е една сума, която няма откъде да дойде, даже и Хари Потър да стане министър на финансите. Затова донякъде по-разумно изглежда вариантът, при който са се договорили вече  бъдещите участници в новия политически картел – да стане минималната пенсия 200 лева. Сметката пък тук показва – ако се увеличат само минималните пенсии, това  означава годишна тежест на бюджета, тъй като са ниски задължителните осигурителни вноски, допълнително 282 млн. лева годишно.

Водещ: Увеличаването само на минималната пенсия обаче не крие ли риск да се създадат дисбаланси и несправедливост в системата?

Проф. Боян Дуранкев: Справедливостта при пазарна и капиталистическа икономика е нещо много относително. Ако ми позволите, ще ви кажа какво е отношението между минимална работна заплата и максимална работна заплата месечно в България – то е 435 пъти по-висока максимална работна заплата, т.е. няма справедливост по линия на доходите, защото едва ли има човек, който работи 435 пъти повече и по-качествено от този, който взема минималната работна заплата. При капитализъм справедливостта е нещо много, много относително. Ако обаче вземем съотношението между максимална пенсия и минимална пенсия, при 200 лева минимална пенсия, то съотношението ще бъде 4.5 пъти, което пък е изключително свито. Както виждате, при работните заплати хармониката е разтеглена, докато тук пружината е изключително свита, и това би означавало, че трябва по някакъв начин да има повишение на другите пенсии. То по принцип предстои от 1 юни с 2.4% на всички пенсии, но ако се индексират при 200 лева минимална пенсия и останалите пенсии със същия процент, то допълнително трябват годишно 768 млн. лева. Това ще  нараства през следващите години. Бюджетът или ще трябва да търси някакви нови, външни източници, или пък ще трябва да чакаме някакво чудо, тъй като се обещава и увеличаване на работни заплати, средни работни заплати и минимални работни заплати, обещава се рязко увеличение на заплатите на учителите, обещава се армията да бъде много по-добре въоръжена. Обещанията в един сравнително къс срок ще се окаже, че така комплексно са неизпълними със сигурност.

Водещ: При всички положения ще има актуализация на бюджета тази година?

Проф. Боян Дуранкев: По всяка вероятност, освен ако не се посегне на фискалния резерв. И да се посегне, а  вероятно ще се посегне, пак ще трябва актуализация на бюджета, каквото и да се казва в този момент, защото чудо да се случи, да имаме икономически растеж 6-7-8% – Китай ще има 6.5% тази година и се оплакват от ниския си растеж – докато в България едно 3% изглеждат вече като трудно постижими годишно, но даже при 3% ръст, при по-голяма събираемост на дължимите суми към бюджета, тогава се вижда, че няма да издържи бюджетът. Защо бюджетът да е длъжен към пенсионните фондове? Защо не се преразгледат т.нар. осигурителни вноски? Защо не се разгледа осигурителният доход, върху който трябва да се осигуряват хората?  При положение, че в момента максималният осигурителен доход е 2 600 лева месечно, защо не се направи така, както беше –4 600 лева да бъде максималният осигурителен доход? Тези, които искат да внасят, да внасят, разбира се ако желаят в допълнителни универсални пенсионни фондове. Вижда се и друга страна на този проблем, свързан с универсалните пенсионни фондове. По принцип правят така, че две пенсии е по-малко отколкото една пенсия към Националния фонд „Пенсии“. Самите частни пенсионни фондове трябва да преразгледат своята икономическа политика, политика на инвестициите, защото те не изпълняват функциите, за които бяха призовани и които бяха обещавани навремето.

Албена ИВАНОВА