Проф. Боян Дуранкев, икономист: България вече не е нетен донор на трудови ресурси за чужбина, а страна с привлекателни социални рамки

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

 

 

Нов стимулиращ пакет готви социалното министерство за връщане на българите от чужбина. Държавата ще поеме разходите за наем, за детегледачи, за записването на децата в ясла или детска градина. Ще има и финансови стимули за работа в области с ниско възнаграждение. За всичко това на семейство ще бъдат отпуснати 1200 лева месечно възнаграждение в рамките на година. За плюсовете и минусите на подобни предложения разговаряме с икономиста проф. Боян Дуранкев в интервю за седмичното обзорно предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“.

 

 

Водещ: Професоре, кажете ни така представени мерките апетитно ли звучат и ще бъдат ли такива за сънародниците ни зад граница?

Боян Дуранкев: Първо, със сигурно е мислено какво може да се направи, в рамките на възможното и допустимото, за да бъдат привлечени онези, които се чувстват вече несигурност. А несигурните в този свят имат едно свойство – да мигрират понякога от страна в страна. Ако България до този момент беше нетен донор на трудови ресурси на развитите страни от Европейския съюз и за САЩ, то след кризата от 2007-2008 година доста българи, които първоначално намериха пристан в САЩ и в някои страни от Западна Европа, включително и във Великобритания, която в момента е пред Брекзит, в момента те не чувстват същата сигурност. Доходите им не покриват всичките разходи, които бяха необходими, включително и за ипотеката, която трябва да плащат, за лизинга на колите, които също са дължими. Българите в чужбина започнаха да се оглеждат дали не могат да намерят пристан някъде на друго място в Европейския съюз, а защо не и в собствената си страна, в родината. У нас наистина условията се попромениха през последните години,  след 2008 година, след кризата. И сега, в момента жизненият стандарт ни отрежда 51-о място по индекс на човешкото развитие в света – нещо, което ни позиционира в средноразвитите страни в света. И колкото и да изглеждаме на последно място в Европейския съюз, все пак възможностите когато имаш тук жилище от родителите си, когато тук имаш близки и познати, тези възможности се очертават като приемливи за някои от българските граждани, които бяха напуснали родината. Така че тази подкрепа, която е почти в рамките на две минимални заплати месечно, плюс доходите, които ще имат българите, ще им позволяват за една година да се огледат, да преценят възможно ли е и тук да останат, и тук да работят или да започнат някакъв дребен бизнес. Идеята се очертава като благоприятна за тестване-доколко българите биха се върнали при едни такива условия, а след една година да се премисли отново какво допълнително е необходимо или какво да се извади от този пакет, който се залага в момента. Но идеята за подпомагане на българите, които ще се връщат, само по себе си заслужава адмирации.

Водещ: Да, действително ситуацията у нас не е вече толкова трагична, колкото се представяше. Поне така ни изглежда на нас, тези, които сме на територията на страната ни. Съизмерими ли са обаче социалните рамки, които се предлагат, с тези, в които попадат сънародниците ни в чужбина?

Боян Дуранкев: Не само са съизмерими, но в някои отношения са доста по-благоприятни. Например майчинските за отглеждането на дете, нелошото здравеопазване и нелошото образование, въпреки че за образованието можем да отправим много критики в момента. Но например, майчинските, този платен отпуск никой няма да го намери такъв в много страни в Европейския съюз, камо ли в САЩ, където става дума за неплатен отпуск за майчинство. Там дали ще имаш дете, това е твоя собствена грижа. След това къде ще го запишеш – дали в лошо държавно училище или в скъпоплатено частно, това е пак твоя грижа. А здравеопазването по принцип е частно. Така че тези високи доходи, с които отиват там- 15 долара/час, което означава 32 хил. долара годишно- не дават този жизнен стандарт, който е съпоставим със средния жизнен стандарт в България. Едно завръщане към родината, една съпоставка на това какво има тук и съответно какво има на други места, може наистина да разколебае доста българи, които в момента са в чужбина. И ако някое семейство повлече крак към България, след това и други да го последват, не е никак лошо. Освен, че бизнесът търси нискоквалифицирани кадри, той започна да се оглежда и за висококвалифицирани. С други думи, в някои отношения социалните и икономически условия в България, изглеждат по-благоприятни, отколкото да си последният човек в града навън. Дали ще бъде Чикаго или Ню Йорк, пак си последен човек. Освен това, ако се подобряват възможностите в ЕС и в България, може да говорим годишно не за няколко стотин, а за няколко десетки хиляди, които се завръщат в страните си. Между другото, подобни идеи има и в страните, които се оголиха през последните 10-15 години след влизането си в Европейския съюз. Това са Литва, Латвия, Естония, Полша, Румъния. Румъния беше в най-тежко положение от гледна точка на трудовите ресурси, масовата емиграция масовата. Ако така предлаганите мерки заработят добре, има надежди, че няколко стотин завърнали се след това могат да привлекат като магнит още няколко десетки хиляди. Заслужава си да се опита.

Водещ: Очаквате ли обаче успехът на тази нова мярка да сработи първоначално само за конкретни области на страната, имайки предвид това, че за съжаление 1200 лева означават едно в столицата и друго в населени места от Северозападна България например?

Боян Дуранкев: Магнитът „Столицата“ е нормален, както магнитът „Германия“ е нормален за гражданите на Европейския съюз. Но ако надникнем само на няколко километра извън границите на България, магнитът „България“ се оказа с много силна мощност. Погледнете какво става с украинци, с молдовци. Как масово напират не толкова вече към Германия, а към Полша, към България, та даже и към Румъния. И продължавайки по-натам, наистина тук условията, ако продължат да се подобряват ще бъдат сравнително добри за средната класа и горната подгрупа на долната класа на българите, които се връщат от чужбина. Аз също съм един от завърналите се в България, и то от САЩ, и то от хубава работа, на която съм бил. В България действително има много стойностни неща, които си заслужават, но човек може да ги оцени най-добре, след като поживее навън. Понякога в една по-малка страна е по-добре, и понякога извън София е още по-добре, отколкото в столицата. Столицата има повече проблеми от други райони в страната. И ако в София човек взема дори 2 пъти на средните доходи за България, може да се окаже, че той живее по-лошо, отколкото човек с нормални доходи в някой друг район на страната.

Водещ: Можем ли обаче да определим емиграцията като основния виновник и за демографските негативни тенденции, и за недостига на кадри в определени сфери?

Боян Дуранкев: Само един виновник едва ли ще бъде достатъчен, защото само премахването на Желязната завеса и отварянето на границите позволи на българите да попътуват и да уседнат на някои места. И другото, което все пак не позволява едно масово завръщане към България, това е, че самият Европейски съюз още няма ясна добра, последователна кохезионна политика към новоприсъединените страни. Да не коментираме към Западните Балкани – страните, които още не са в момента в Европейския съюз. Много пъти при вас сме коментирали и икономическото развитие на България –трябва ли да се чака около половин век с 3% икономически растеж да достигнем развитието на Европейския съюз и то средното от 2018 или 2019 година? При една по-добра кохезионна политика не само в България ще остават българските граждани, но също така и в различни региони на страната ще остават, без да мислят за столицата София. В България 30 години нямаме приемлива, добра кохезионна политика за районите. Имаме страшно много стратегии – броихме ги. До началото на тази година стигнаха почти 1500 стратегии. Но всяка стратегия не е свързана с другите и няма ясно планиране. Трябва да се върнем към думата „планиране“ – планирано развитието на регионите, планиране на потреблението на вода в Перник даже. Защото нека да не прозвучи предпразнично лошо, но два пъти София е била пред опасност от пълно изселване заради воден режим. Имайки предвид метеорологичните условия тази година и потреблението, нищо чудно третият път да бъде фатален за София. Затова трябва да се върнем към планиране – планирано развитието на регионите, планиране на потреблението на природните ресурси и едно балансирано развитие. Време е вече да помислим малко по-сериозно и без идеологеми.

Водещ: Имате ли надежда, че начинът ни мислене с подобни мерки би се променил? Начин на мислене, който се внушава и в семейството, и в обществото, и в образованието, че навън е по-добре.

Боян Дуранкев: Вие опряхте ножа до кокала, за съжаление. Така наречена „колективна програмираност на ума“ или с една дума културата, внушението, стереотипите, които ни създават, че в България е трагично зле – разбира се, че това не е истина. Разбира се, че не е трагично зле през последните 70 години. Имаме подобрение в много сфери. Имаме неща, които сме запазили и от предишния строй, и то добрите неща. Хубаво, че не изхвърлихме всичко. И тези неща, които имаме, тези ценности, и то важни ценности, като на първо място децата, семейството, родината, не толкова национализма, колкото самата родина, и подпомагането, сътрудничеството с другите- може да ни помогне много. Жалко е, че понякога имаме добри решения, както това в момента, но те са само случайни, от време навреме. Дано да има една динамика и от гледна точка на тези неща, които в България са най-тежки. А най-тежкото нещо в момента в България е неравенството. У нас има най-голямото неравенство в Европейския съюз, доближаваме Русия и САЩ. Това нещо в никакъв случай не трябва да продължава повече. Да се надяваме, че с новата година и със следващите правителства ще дойдат по-мъдри, по-зрели хора, които ще гледат доста по-напред от върха на носа си.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА