Проф. Боян Дуранкев, икономист: Като оптимизъм по време на безнадеждност може да се определи Бюджетът за 2018 година

За поредна година гласуването на най-важния финансов законБюджет 2018 година, стана повод за разгорещени дебати и взаимни обвинения. Въпреки това голяма, съществена част от бюджета беше приет на заседание в малките часове на 29-ти ноември. Имаше ли конструктивно обсъждане на темата и постави ли се акцентът на най-важните и проблемни сектори у нас? Ще бъде ли обществото удовлетворено от разпределението на средствата или станахме свидетели на преповтаряне на предишни дебати? Темата ще коментираме с икономиста проф. Боян Дуранкев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

 

Водещ: Проф. Дуранкев, на пръв поглед това, което направи впечатление и всъщност вълнува гражданите, е, че повече пари ще получат секторите „Здравеопазване“, „Сигурност“ и „Образование“, като са предвидени и увеличения на заплатите, за което се говореше. Да бъдем ли спокойни за финансовите разчети за следващата година?

Боян Дуранкев: Ако се хванем само за тези показатели, които споменахте, няма да добием пълна представа за това, което ще се случи. Във всички страни по света, в Европейския съюз държавният бюджет е основният механизъм, който води до структурни промени и евентуално до подобряване живота на гражданите в резултат на тези структурни промени. Ако погледнем сегашния държавен бюджет за 2018 г., можем да направим едно заключение, тъй като прогнозата е и за 2019-2020 г., едно съвсем ясно заключение – просто няма начин да не се направи. България няма да се превърне в нещо като „балкански тигър“, подобно на азиатските тигри, както бяха с икономически растеж 8, 9, 10%, и по-скоро ще изглежда България като едно, за съжаление, системно недохранено бездомно куче в Европейския съюз. Причините са съвсем понятни. Първо, имаме прогнозен икономически растеж за догодина малко над 3%, което означава, че България ще продължава да се отдалечава надолу от всички други европейски страни по линия на произведен брутен продукт на човек от населението и съответно по потреблението. За съжаление, в това отношение даже Румъния ни изпреварва нагоре. Второто нещо, което се налага като извод е, че ще има недостатъчни приходи за държавата и същевременно ще продължи да има дефицит, т.е. ще вземаме допълнително чужди заеми. И третото е, че ще има недофинансиране на основни сектори. Съвсем с конкретни данни може да се говори. Или ако трябва да се заключи, то имаме все пак хубав бюджет за догодина, с някакъв растеж, но остава така наречената „бюджетна безнадеждност“ за бъдещето. Между другото се оказва, че този бюджет, който беше внесен от Министерство на финансите, остана единствен, въпреки че БСП се заклеваше да внесе проектозакон за един допълнителен алтернативен бюджет, но просто не го внесе. Така че има доволни. Бих казал, че най-доволни остават политиците, които са на хранилка към Народното събрание, тъй като запази се държавната субсидия на глас 11 лева. Как няма да бъдат щастливи? Това са огромни приходи за политическите партии, което означава, че те ще могат да утвърдят своя монопол или своя картел в бъдеще. Т.е.- направен е бюджет с гледане на къси разстояния и бягане на къси разстояния, без да се вижда по какъв начин България хем да направи иновативно, хем да направи и догонващо развитие на бъдеще. Това е основното заключение.

Водещ: Споменахте недофинансирането на някои сектори. На среднощните заседания на парламента едни от първите приети бюджети бяха тези на здравеопазването и образованието – приоритети, които бяха основни и при разпределението на средствата и за 2017 г. Неглижираха ли се, според вас, проблемите в тези сектори? Можем ли да говорим за реформи или по-скоро преповтаряне на вече видяни политики?

Боян Дуранкев: Разбира се, много точно попадение с вашия въпрос. Ако започнем по сектори – например за Министерство на отбраната, тъй като трябва да се купуват самолети, нова техника да се произвежда, по-високи заплати- вярва ли някой от някой от нашите слушатели в момента, че е възможно един щатен войник да получава 608 лева месечна заплата? Такива глупаци няма да намерим и в най-бедните африкански страни да дойдат в България да пазят българската отбрана. Що се отнася до придобиване на дълготрайните активи и основен ремонт, за догодина са предвидени скромни, безкрайно скромни – малко над 55 милиона лева. Значи за никакво закупуване на дълготрайни активи и нова техника не може да се говори при такъв бюджет. Ако продължа натам, същото е за Министерство на вътрешните работи и достигаме до двата болни сектора, изключително болни, които са в тежко, кризисно състояние – едното е здравеопазването, другото е образованието. В България на здравеопазването се гледа като на лекуване на болни хора и осигуряване приходи най-вече за частните здравни институти. Ако погледнем в това отношение европейските практики, нещата са много по-различни – говоря за страните-членки на Европейския съюз. Първото нещо, което е – там такъв мощен частен сектор, който да изсмуква здравните фондове, просто няма. И по тази причина в България ще има недофинансиране на здравеопазването и същевременно бюджетът ще трябва да изхранва здравеопазването и същевременно пък допълнително държавата не смее да помръдне здравните вноски на осигурените лица. Това е просто инерционен бюджет и дано догодина им хрумне на нашите светли политици идеята, че трябва да реформират здравеопазването в посока на пациентите. Да им хрумне, че в другите европейски страни чрез рецепта, когато получи болният рецепта, той получава и съответно безплатни лекарства в повечето европейски страни. Също така допълнително да им хрумне – че например здравеопазването означава чист въздух, означава да не се работи повече от 40 часа, два дни почивни, увеличаване на отпуските годишните, т.е. България да заприлича на една допустимо приемлива европейска страна. Що се отнася до образованието. В образованието проблемът не е само заплатите на учителите, а проблемът е цялостният поглед върху образованието, защото в момента има една остра конкуренция кой ще прилапа повече ученици и съответно повече студенти. И от години се говори за структурни промени и за качествени промени в образованието, но никой, който дойде на власт, не смее да пипне. Погледнете, аз работя във висшето образование и до този момент няма промени в Закона за развитие на академичния състав. Лесно се става професор, може би лесно се става академик. И ако продължа по тази линия, даже БАН остава нереформиран, въпреки че пуска черни знамена. Вътре трябва да се погледне и да се огледа наистина ли там е центърът на развитие на науката и колко иновативна е тази наука, и дали проблемът е само някакви заплати. Защото наистина и там заплатите са ниски. Въобще, ако трябва да обобщя – голяма какафония в България по линия на заплатите, с минимални заплати, както се очаква от 1 януари 2018 г. 510 лева, но и максимални месечни заплати над 200 000 лева. По линия на заплатите на висшето образование, на тези, които са без образование – също голяма какафония, и никой не смее да пипне и да реформира тези сектори. Между другото, понякога ме обвиняват, че съм прекалено ляв политик, икономисти, но бих казал веднага, че и десните политици забелязват абсолютно същите проблеми, по същия начин. Значи тук няма леви-десни, става дума за необходими реформи, за да могат нашите деца и внуци да завършват качествено средно, качествено висше образование и да са конкурентноспособни в другите европейски страни, като същевременно имат безплатен достъп до здравеопазване в много, много други отношения.

Водещ: На фона на всичко това, което вие изброихте, проблемите в различни сектори, за съжаление, контрапунктът веднага би бил: да, но има увеличение в тези сектори. Именно там ли се корени проблемът – не толкова липсата на отделени пари за сектори, колкото тяхното недотам правилно разпределение?

Боян Дуранкев: Точно това е. Едното е неправилното разпределение, но второто нещо е, че и Европейският съюз не вижда по какъв начин този нещастен български народ да доближи в обозримо бъдеще, до 2030-2040 г., лека-полека средното ниво на развитие на Европейския съюз. В това отношение действително и Европейският съюз търпи огромна критика, тъй като няма стратегия за развитие на такива страни, камо ли пък да приеме Македония, да приеме другите страни и да им начертае някаква пътна карта. Ето примерът за Европейския съюз – 10 години, след като е влязъл в Европейския съюз, българският народ няма никакви перспективи, че докато е жив буквално, бих казал, в следващите 40-50 години ще достигне средното ниво на Европейския съюз. Няма шансове. Така че колкото и да хвалим нашите прекрасни, бели, святи политици, колкото и да славим Брюксел или Берлин, или Париж, проблемът е, че няма стратегия и няма план за излизане от тази тежка криза. И обратно казано – няма план по какъв начин младите момчета и момичета да не напускат България, да останат тука, а се измислят някакви административни хватки да им се наложи да не мърдат от България поне десетина години, след като завършат образование – нещо, което напълно противоречи на добрите европейски практики.

Водещ: Вие говорите за едни доста далечни срокове, имайки предвид ситуацията, в която страната ни се намира – 30, 40, 50 години дори. Колкото и добре да бъде разчертана една финансова рамка, изненади винаги има. Ще се справи ли икономиката на страната ни с подобни изненади или по-добре да се надяваме такива да няма?

Боян Дуранкев: Не, изненади никой не трябва да очаква. Неслучайно казвам, че това е оптимистичен бюджет по време на безнадеждност. Няма оптимизъм, отникъде не се задава на този етап. Освен това има скрити рискове, които може би ще излязат в следващи моменти. Едното е, че ние продължаваме да се заробваме с допълнителни външни дългове. Второто е, че може би ще има проблеми в здравеопазването, които ще изплуват още през 2018 г. Да не коментираме и скрития проблем, който може да се появи – доколко частните пенсионни фондове ще плащат за втората пенсия и дали там няма да се появят дефицити, защото и това е реално. И най-големият проблем, който не е решен и в този бюджет, е по какъв начин младите компетентни хора да бъдат привличани да си остават в нашата страна. Въобще, рисковете са много големи, а най-големият риск, който се очертава, е точно демографският, качествен фактор, стойностният фактор на България – най-важното.

Водещ: Кой и как обаче може да реши тези проблеми? Казвате, няма шанс скоро да излезем от там, където се намираме. Това е проблем, който и леви, и десни осъзнават. В такъв случай откъде можем да потърсим надежда и решение на проблема?

Боян Дуранкев: Много лесни европейски практики има. Например, ако искаме да задължим младите висшисти да останат в България, защо да не им предложим следното примерно: Следвали са пет години, следващите пет години, като започнат работа в България, да не плащат никакви данъци. Или държавата да субсидира донякъде точно висшистите, които работят в България, чрез допълнително някакво споразумение – примерно, че не може висшист да взема по-малко от една и половина заплати по-висока, отколкото един среднист. Има техники, които са измислени. Освен това, ако искаме действително да има раждаемост, защото ние сме катастрофирали, при положение, че няма война в България, докато другите страни, където има такъв спад демографски, там е имало войни, защо да не се премине към семейно подоходно облагане, а не индивидуално облагане? Въобще, едни да го нарека мъдри политици, могат да посочат много добри европейски практики за решаване на проблемите. Защо държавата да не дотира например жилищата на младите хора, които остават в България, примерно 50%, вместо да дотира тютюнопроизводството? Къде е логиката? Няма логикаИма практики, добри европейски практики, между другото, и добри български практики от други времена, които могат да си бъдат използвани. Но пак да кажа – огромен е дефицитът на компетентни, знаещи и мъдри политици. Личи отвсякъде. За съжаление, тъжно е човек да слуша и да гледа нашите политици, които просто не могат да намерят решения, освен PR решения за по-доброто лъскане на собствения си имидж.

Виктория МЕСРОБОВИЧ