Проф. Боян Дуранкев, икономист: Стоенето в „чакалнята“ на еврозоната не е преимущество, въпросът е кога ще излезем от нея

Юли месец България влиза в чакалнята на Еврозоната. Това уверение изрази премиерът Бойко Борисов. За реалистичните срокове и ползите за страната ни в дългосрочен план разговаряме с икономиста проф. Боян Дуранкев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Проф. Дуранкев, какво означава това изказване на премиера, какво предстои да се случи във времето до юли месец, ако това в крайна сметка е окончателен реалистичен срок?

Боян Дуранкев: Първо, да кажа, че не е голяма изненада това, което чухме. Тъй като, да припомня на слушателите, на 12 юли 2018 година България получи от нашите партньори –европейските си партньори – така наречената пътна карта за реформи и обещания приблизително до около една година да влезе едновременно и във валутния механизъм, който предшества еврото, и в Банковия съюз. С други думи, Борисов припомни, че трябва да очакваме около 12 юли, средата на тази година, приемането ни  в популярно наречената „чакалня“. Разбира се това е голям успех и на България, вероятно, няма какво да се крие и на това правителство „Борисов 3“. Още повече, че едновременно с това донякъде се очаква и частичният пропуск за Шенген, евентуално. Разбира се, казвайки това, трябва да спомена, че  човек винаги трябва да има едно наум, когато най-слаборазвитата за съжалени страна членка на Европейския съюз (ЕС), но и изглеждаща в центъра като най-корумпираната от всички, да твърди, че е на прага на чистилището. И да не забравяме по тази причина, че ЕС е една много специална организация, която невинаги действа по разписаните правила. Само да припомня – България е изпълнила отдавна техническите условия за прием в Шенгенското пространство, но продължаваме да ги гледаме отдалече и не се очертава вероятно през тази година частично през летищата ще бъде вкаран Шенген – може би. И все пак какво означава да седим в чакалнята на Еврозоната? Това е интересен въпрос, тъй като едва ли някой от слушателите някога си е спомнял за страна, която седи в чакалнята. Няма такава. Въпросът е дали си отвън, или си вътре в Еврозоната.

Водещ: Как точно трябва да приемаме това „чакане“, образно казано, това време за какво е време – за действия, за анализи, за подготовка или това време приключи? Каквото сме успели да направим досега, това е.

Боян Дуранкев: Да кажем 90% е приключено. Въпросът е дали отговаряме на условията за членство в Еврозоната. Това е. Защото ако поставим началния въпрос, големият проблем е не дали ще влезем в чакалнята на Еврозоната, а  кога и дали някога ще излезем от нея. Тъй като седенето вътре не е нещо голямо като преимущество. Всъщност нас ни наблюдават, но ние не ползваме облагите на Еврозоната. Това е чакалнята. Сега, ако позволите, направо да отговорим дали България отговаря в момента на условията за прием в Еврозоната и седене в чакалнята. Условията са няколко. Първо, имаме 4 икономически критерии за конвергенция. Икономическите се тълкуват като най-важните. Първият от тези критерии е ценовата стабилност като размерът на инфлацията не трябва да надвишава с повече от 1.5 процентни пункта размера на инфлацията на трите държави членки с най-добри показатели в Еврозоната. По този показател миналата година България сериозно се отклони от критерия и ако през новата 2019 година го направи, тоест ако инфлацията надхвърли 2%, престоят в чакалнята ще продължи доста по-дълго от 2 години поне. Вторият критерий е стабилни и устойчиви публични финанси. Тук засега нямаме проблеми. Третият е стабилност на валутните курсове, тъй като ние сме подчинени на монетарната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) и тъй като ние имаме и валутен борд, тук стоим стабилно по третия критерий. Четвъртият е дългосрочните лихвени проценти. Те не трябва да бъдат по-високи от 2 процентни пункта над размера в трите държави членки с най-добри показатели в областта на ценовата стабилност. Вероятно и този ще го покрием. И сега отива след икономическите в три допълни изисквания, които някои от тях са разписани, но други са приети без да се разписват. Следващият критерий, на който трябва да отговорим, това е изискването за адаптирането на националните закони. Трябва да гарантираме, че имаме независими централни банки като всички останали, че отговарят на разпоредбите на договорите на ЕЦБ, на европейската система на централните банки. И тук ние вероятно ще трябва да минем през чистилището тази година, тъй като нашите закони не са докрай адаптирани към европейските.

Водещ: Да разбираме, че може да се появят изненада по някои от всички тези критерии, които набелязахте, и всъщност чакането ни да се удължи повече от това, което предвидихме?

Боян Дуранкев: Точно това исках да подчерта. Още два неразписани критерия, но които вече се наблюдават. На това от 2018-та година, което беше прието като неразписано условие изискването за едновременно включване в Банковия съюз. В момента продължава мониторингът на нашата банкова система. Нямаме данни за особени, засега, притеснения. 2019-2020 година вероятно болшинството от българските банки ще прескочат и този критерий. Подчертавам  – болшинството. Не е вярно, както беше казано от най-високо равнище, че в Еврозоната и в чакалнята няма банкрутиране на банки. Има го. Те не са свещени крави. Но ние трябва да разрешим някои, да ги наречем, базисни проблеми с върховенството на закона и финансовия надзор. Най-вече с това по какъв начин банките печелят с такси или с точни инвестиции. Това е голям проблем пред България.

Водещ: В крайна сметка очакваният са, че подобни сътресения в родната икономика някак по-лесно ще бъдат преодолявани след вече влизане в Еврозоната, по-бързо ще се стабилизираме. Можем ли действително да се надяваме на подобно нещо?

Боян Дуранкев: Ако прескочим чакалнята, да, разбира се. Но да добавя и четвъртия неразписан нов критерий, който вкараха. Това са задължителните стандарти за икономическа и социална конвергенция и изискването за приемането на минимални социални стандарти, а да не забравяме коя страна е на последно място в това отношение. И страна, която заедно с още няколко се обвинява за така наречен социален и данъчен и къмпинг сред Източноевропейските страни. Така че, ако погледнем как ни гледа ни гледа ЕС нас България е едно. Да, вероятно ще ни приемат в ERM 2, но второто е кога ще излезем. Това е големият проблем, защото никой не обръща внимание на тази дреболия как се излиза, каква е процедурата. Около 2 години се стои в тази чакалня, след което докладите се представят на Съвета на ЕС. Съвета на ЕС решава дали една държава е готова след като се огледа всичко. Окончателното решение се взема от всички държави-членки на ЕС и чак след това евентуално може да се каже, че България е излязла и е влязла в Еврозоната. Излязла от чакалнята. Така че няма автоматизъм, влизащ в чакалнята, и след малко излизащ, пляскащ с ръце и ползващ благините на самата Еврозона.

Водещ: За какви срокове говорим, в случай че никой от тези критерии не се окаже пречка пред страната ни? И кога може да се случи това излизане и съответно вече приемането ни официално в Еврозоната?

Боян Дуранкев: Юли 2021 година е най-ранното нещо, което може да се случи. Но да погледнем и промяната, която предстои в самия ЕС, защото не е толкова лесно Съвета на ЕС да гласува единодушно. Второто нещо, което е – да погледнем дискусията, която се води за промяна на самата Еврозона. Трето, има неблагоприятни моменти в някои страни, само да спомена Италия в Еврозоната. И не е ясно как ще се решат италианските, гръцките проблеми след това, ако погледнем в дъгата на Югозападна Европа, също има големи проблеми. Предстоят много сериозни реформи в самата Еврозона, за която Макрон и Меркел говорят. Тоест, ние ще влезем в определен момент в Еврозоната, но правилата текущо ще се променят за излизане и влизане след това в самата Еврозона от чакалнята. С други думи, мисля, че в случая не баба Ванга, не Хари Потър, няма човек, който да каже сегашните правила сегашните правила дали ще важат докрай.

Водещ: И дали ще успеем да наваксаме навреме всъщност. Говорейки си за проблемите, променящите се проблеми и среда в Европа, може ли напускането на Великобритания, например, да повлияе на отношенията между страните- членки на еврозоната и тези извън нея, някак си да мобилизира едните или другите какво ще се случи там?

Боян Дуранкев: Засега стискаме зъби да не споменаваме една думичка, но тя е вече в главите. Това е, че всяко напускане на една страна, нищо че Великобритания не е член на Еврозоната, всяко напускане означава разкъсване на икономическите отношения. Разкъсване на икономическите отношения означава криза в Централноевропейските страни на първо място, която по косвен начин ще удари Източноевропейските страни, а Литва, Латвия, Естония, Унгария, Румъния, България са със сериозни проблеми пред собственото си развитие. Така че мечти, бързо влизане в Еврозоната при сегашните правила и мечти, че ще достигнем за 20 години Германия – може, ако имаме 15% темп на икономически растеж. Може и да се случи, но да не се случи обратното – Германия и Франция да тръгнат към нивата на България обратното – при разкъсване на връзките, това недоверие, което се създава между ЕС и САЩ, между ЕС и Великобритания и така нататък, търговските войни, заплахите, които нарастват, за разширяването на НАТО  и необходимостта от все повече инвестиране във въоръжения, които не са рентабилни, нито една пушка не е рентабилна, освен ако не завоюваме чужди петролни залежи, разбира се. И всичките тези проблеми така са се натрупали 2019 година, че ако не се разрешат 2019-2020 година, кризата ни е дошла вече, няма съмнение.

Водещ: Има ли опасност страните- членки на Общността, които пък най-силно и яростно бягат от еврото, да се окажат най-печеливши при един такъв развой на подобен сценарий?

Боян Дуранкев: Във войни няма печеливши, има губещи – някои повече, някои по-малко, но лошо е, че най-слаборазвитите страни понасят най-тежко ударите на всякаква криза, на всякакви противоречия, дрънкания на въоръжените сили. И каквото ще да става с тези противоречия, няма да ни оправят Ф16 в никакъв случай. Става дума за икономическо развитие, а не въобще за увеличаване на въоръженията и за увеличаване на всякакви непроизводствени разходи от този тип. България е пред сериозен размисъл дали има план „Б“ в момента за излизане, ако ЕС влезе в кризата. Кризата няма да е юридическа – отношенията между Великобритания и ЕС няма да породят такава, тя ще бъде икономическа със сигурност.

Водещ: Добре,  поглеждам малко по-напред в бъдещето, всичко минава без проблеми така, както сме го планирали, влизаме, ставаме членове на  Еврозоната. Често в такива случаи ни се дава за пример Гърция – страна, влязла в едно състояние, в последствие влошило се. До каква степен трябва да се ръководим от такива примери?

Боян Дуранкев: Зависи от обстоятелствата. След Втората световна война буквално дълговете на Германия, които бяха с репарации и със задължения към победителите, бяха опростени за разлика от дълговете на България, която пък беше участничка във войната против Хитлеристка Германия. Ние нямаме особено значение някъде в ЕС – 7 милиона души сред 520 милиона няма кой да ни брои толкова сериозно. Докато Гърция е един нагледен пример, че по-слаборазвитите страни наистина могат да бъдат притиснати в ъгъла, да не им се опрощава значителна част от дълговете и да бъдат накарани да си плащат. Обратно казано – за България е нещо като много добър примерът на управлението на българския външен дълг в момента, който намалява системно като дял от брутния вътрешен продукт, и е хубаво преди да дойде кризата, да го зачистим под 10%. Това е едно хубаво условие, за да нямаме сътресение при евентуална икономическа криза. Но досега не е имало капитализъм без цикличност на икономиката. И след 10 години едно затишие и спокойствие, не се знае откъде ще бъде пробит язовирът, за да тръгне цялата вода през дупката.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА