Проф. Боян Дуранкев: Увеличението на минималната заплата е положителна стъпка, но ръстът на пенсиите с 4 лв. е недостатъчен  

 

 

Икономистът проф. Боян Диранкев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

 Водещ: Бюджет 2017  вече е факт. Повече средства за отбрана и сигурност, образование и здравеопазване, минимална заплата от 460 лева  и увеличение на пенсиите средно с 4 лева.  1,4% дефицит, както и забавящ се икономически растеж до 2,5 на сто. Така  на кратко изглежда сметката за държавата за догодина. Какво обаче се крие зад тези цифри и защо рейтинговата агенция Фич предупреждава, че обемът на популизма в световен мащаб заплашва икономическия ръст – реална ли е тази заплаха и за България? За всичко това ще разговаряме с икономиста проф. Боян Дуранкев. Да започнем с минималната заплата, една от най-деликатните теми при обсъжданията на всеки бюджет.  460 лева трябва да стане тя стане тя от 2017-а, поредна стъпка в борбата със сивия сектор или още една тежест за бизнеса е тази сума?

Боян Дуранкев: Да започна направо с точната цифра. Най-удовлетворителната заплата за бизнеса ще бъде 0 лева месечно. Това е факт, тъй като заплатата е разход за капитала и всеки капиталист се стреми да минимизира разходите. Така че, ако няма силни синдикати и социална държава, то тогава винаги заплатите ще ходят по дъното. В случая обаче увеличението с 40 лева, от които чисти 36 лева месечно на минималната работна заплата може да се тълкува като положителен ход, тъй като иначе отливът от България на трудови ресурси към други страни и то безплатно, подаръчно ще продължи. Така че това е едно от нещата, които трябваше да се направи, независимо, че ние стоим с много по-ниски доходи и много по-ниска минимална заплата, отколкото Румъния и да не коментираме колко е разликата спрямо кризисната Гърция. Така че в правилна посока е този ход на повишаване на минималната заплата, но повишаването на минималната пенсия със скромните средства около 4 лева може да се тълкува като крайно недостатъчно.

Водещ: Имаше предложения и за 300 лева между другото и за 200, които не минаха.

Боян Дуранкев: Бих препоръчал на тези 240 депутата да помолят своите родители 3-месечно да изкарат със 161,38 лева, колкото в момента е минималната пенсия. Сигурен съм, че ако се случи подобен ход няма да се изчакат трите месеца да минат и депутатите ще приложат нещо друго, но как да кажа – и в България разделението между политическия елит е обикновения, бедния човек е изключително голямо. От „горе“ не се забелязват проблемите от долу, а от „долу“, както се вижда, включително и след референдума на Слави и след падането на правителството със сигурност отдолу не вярват на тези, които са горе.

Водещ: Като икономист най-добре знаете какво би било, ако се одобрят едни високи пенсии, едни прилични суми, които обаче не можем да обезпечим финансово. Не би ли ни въвлякло това в много опасна ситуация?

Боян Дуранкев: Много е дълга тази тема, която подемате. Какво е причината? Причината е, че така наречения неолиберален модел прехвърли всички отговорности на бизнеса, а както се вижда бизнесът е импотентен в голяма степен да осигури икономически растеж и ако няма такива крупни национални програми, като например този пореден един милиард по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, тоест саниране на сградите, построени във времената на Живков, тъй като сега няма възможност да се построят толкова много и толкова добри сгради, ако го няма този милиард, ако ги няма еврофондовете, ако няма обществени поръчки, бизнесът, така наречения бизнес, ще се срути, направо от 5-тия етаж ще „цопне“ на цимента долу на пода. Както вие казахте, възходът на популизма в света, това не е възход на популизъм, а това е проява на отчаянието на обикновения човек, че капиталът го е забравил, че милиардерите и милионерите въобще не знаят как живее обикновения работник, че реститутите нямат представа какво означава да заработиш 460 лева месечно. Именно този неолиберален модел той заминава и дали да го наричаме популизъм не съм сигурен, че когато народът иска нещо, обикновено в така наречените демократични страни се тълкува като популизъм, но ефектите от избора на Тръмп в САЩ, ефектите от високия икономически растеж в Китай, в Индия, от старта на икономическия растеж в Русия със сигурност ще променят и този позадрямал в много отношения ЕС, а когато започнат някакви промени някъде обикновено накрая стигат и в България. И тази какафония, която е в България, тази неяснота и отчаяние на обикновения човек какво ще се прави с неговото бъдеще със сигурност ще изисква и по-висок икономически растеж и как да го кажа, и по-добри планове и програми за бъдещето и разбира се на тази основа и някакъв бюджет. Защото сега бюджетът, ако се върнем към него, той изглежда проста аритметична сметка, сбор от искания и евентуално на баланс между отделните министерства, но не показва ясна координираност между тях. Те не работят като един оркестър, а още повече оркестър от професионалисти, защото огромна част от тези, които са в управлението просто не са професионалисти, това личи отвсякъде погледнато. Да не коментираме реформите, които започнаха, в някои отношения те са крачка назад, даже няколко крачки.

Водещ:Когато говорим за прогнозите на Fitch и за риска от популизма, който се разраства в цял свят, вие видяхте ли популизъм в обсъждането на тазгодишния бюджет, имаше ли опити за такъв и реализираха ли се?

Боян Дуранкев: Разбира се, че има предизборна глъч, която личи и в  парламента, тъй като в момента сме на етап почти на избори вече и тази предизборна глъч личеше отвсякъде и в искането на 300 лева минимална пенсия, и в искането на парите за БАН и т.н., всеки иска, но погледнато с очите на професионалист през очите на много мои колеги, както и на мен, личи, че никой от политическите сили, които са в момента в този парламент, не могат да предложат ясна програма, която да е точно разписа за бъдещето. Те нямат представа каква структура на икономиката трябва да се изгради, нямат представа какви са междуотрасловите връзки на единица крайна продукция, така че предизборната глъч в парламента със сигурност ще се усилва, но как да не се радват и депутатите, все пак за тази предизборна глъч трябват пари. Да ви припомня, че партийните субсидии остават по 11 лева на глас, което означава, точна сметка да ви дам: Само ГЕРБ ще получи за своите 1 720 491 избиратели, ще получи за тази 2017 година 11 797 401 лева, или това означава на депутат по 140 445 лева и 0,25 лева на всеки от тези 84 депутата, така че, каквато и да е предизборната глъч те си стиснаха ръцете, прегърнаха се, разцелуваха се по мъжки и казаха: парите за нас да останат непроменени, а вижте парите за пенсиите и минималните заплати. Голяма е разликата между 460 лева минимална заплата и партийна субсидия на депутат от 140 хиляди лева, огромна е разликата.

Водещ: Всъщност тези субсидии бяха приети почти без дебат, но големият скандал беше финансирането на БАН, което и вие споменахте. Колко важна е науката за развитието на икономиката, трябва ли тя да се финансира приоритетно и може нейната работа да помогне, така че наистина да задвижи и бизнеса, който вие определихте като импотентен?

Боян Дуранкев: Разбира се, че бизнесът не може без науката, защото основната функция на бизнеса е да търси иновации, а голямата част от бизнеса, както виждате се занимава с елементарни неща като производство на кренвирши или саниране на стари жилища. Неща, които могат да се правят и 1900 година, и в 2016 година по един и същи начин. Ако бизнесът не търси иновации, просто той няма никакво бъдеще и това е пределно ясно от това, което се случва в България. Погледнете хай-тек фирмите, които вървят напред и погледнете другите, които искат доще обществени поръчки, още субсидии, още еврофондове, иначе ние сме загинали и няма какво да се прави. Обратно казано, без наука и без стабилно образование нещата не могат да се променят, разбира се и без култура и без добро здравеопазване. Затова всички така наречени еталонни страни в света, с добри практики в образованието, дават две неща на образованието и на науката. Първото нещо, това е добри доходи и второ, добра структура на науката и на образованието. Структурата на образованието в България е, как да го кажа, лази по дъното, тъй като, даже като започнем от броя на незавършващите средно образование, което е изключително неблагоприятна тенденция, ние се превръщаме в един народ от полуграмотни хора и личности, които най-много могат да четат смс-и, но не и учебници. Ако отидем към висшето образование, където имаме боричкане между над 50 университета, всеки гледа да приеме, колкото се може по-слаби студенти, важното е да си плащат таксите и да минават от курс в курс, това означава, че няма никаква стратегия в образованието в България, за съжаление го казвам като човек, който работи в образователната система. Трябва да дойде човек и трябва да дойде човек и трябва да дойде програма, която да промени образованието, да промени науката и тогава вече може да се каже какво трябва да бъде възнаграждението в БАН. Но бих добавил още нещо – възнагражденията, които получават академиците и член-кореспондентите по жизнено може би тежат на тези, които получават тези ниски заплати в БАН, младите хора. Така че нека и БАН да помисли за вътрешни реформи, а не само за „дойната крава“, наречена държавен бюджет.

Водещ: Ако трябва да обобщим за финал на нашия разговор: добре е все пак да има и кой да печели парите, а не само да иска от държавата.

Боян Дуранкев: Само да кажа, парите се печелят от обединените усилия на около 4 милиона души, които се трудят, а не само от т.н. бизнес, което означава капиталисти.

Евелин ЦАНЕВА

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *