Проф. Валерия Фол: Светилището „Марков камък“ в Странджа е било център на масова мистериална обредност поне от II хил. пр. Хр.

 

Тракологът проф. Валерия Фол в интервю за предаването „Магията на Странджа“ по Радио „Фокус“

 

Водещ: Продължава предаването „Магията на Странджа“. В днешното издание ще ви отведем до „Марковия камък“ или „Големия камък“, който се намира в землището на село Долно Ябълково. Древното култово съоръжение е описвано често и като тракийско светилище „Големият камък“. То представлява мегалитен валун с височина 8 метра, закрепен върху две други скали, така че под него да се образува процеп. На върха на скалата в древни времена са издълбани две продълговати жертвени ямки с формата на стъпки, които според народните поверия се пълнят с лековита вода и местните хора ги наричат „Очите на Бога“. Повече за мегалитната култура в странджанския край, за преданията, легендите и ритуалите, свързани с „Марков камък“, ще чуем в следващите минути от траколога проф. Валерия Фол – преподавател и ръководител на Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство. Проф. Фол, кога за пръв път е описан „Марковият камък“ или „Големият камък“, както го наричат местните, и всъщност какво знаем за това светилище?

 

Валерия Фол: За първи път светилището е описано от експедицията „Странджа – Сакар“, ръководена от проф. Александър Фол пред 1973 или 1974 година беше, когато го описахме и е публикувано в томовете „Странджа – Сакар“, където са публикувани и други мегалити и скалноизсечени светилища. Прекрасно е светилището, още повече, че е чудесно съхранено. До „Големия камък“, който описахте в анонса, има един по-малък жертвен камък, много добре оформен и открай време това е свято място за околните селища. Вярват, че водата, която се събира горе в двете стъпки, в кавички, на Крали Марко, е лековита. Разбира се, лекува очи, според вярата, кожни болести, а и помага за всичко, казано накратко. Явно мястото е свещено, поне от второто хилядолетие преди Христа насетне и е било център на масова мистериална обредност. Трябва да знаем, че в древността дъждовната вода е смятана за най-свещена, защото идва от небесното, раническото божество. При гърците това е Зевс, при траките е трудно да кажем как се казва този бог.

 

Водещ: С какви други обредни култови практики свързваме „Марков камък“, какво е било неговото предназначение в далечното минало?

 

Валерия Фол: В далечното минало всички такива камъни, които са лични, впечатляващи, са почитани, защото камъкът е вярван като първоматерия. Този камък така, както е позициониран, е наистина много впечатляващ и отгоре са направили двете вдлъбнатини, за да събират свещена вода, с която са извършвали обредно измиване, пречистване и са пиели от нея, за да се пречистят цялостно. Дали са спазвали хранителен режим на това място преди обредите, не мога да кажа, нямаме сведения. Но при всички случаи са извършвани обреди с песни и танци, защото масовата мистериална обредност, в която се пускат и мъже, и жени, винаги е съпроводена с музика на перкусионни инструменти. Това ще рече кимвали, свирки, разни звънчета, завързани на връвчица, всички перкусионни инструменти, използвани в тази обредност, те водят шествието, под техните звуци се припява и се припяват свещени слова, които ние за съжаление не знаем. Музиката е съществен елемент на обредите. Може би затова по традиция до ден днешен хората танцуват на такива места. Всъщност хорото е много стар танц, много древен танц от най-дълбока древност. И в зависимост от това дали е отворено или затворено, всъщност казва дали е свързано с ораническото, слънчевото божество или с тектоничните, земните сили. Зависи също от стъпката, а и музиката е важна.

 

Водещ: До каква степен на този етап е изследвано, изучено светилището „Марков камък“ и всъщност накъде е насочен сега интересът на изследователите?

 

Валерия Фол: Това е скално светилище и животът на такива светилища е много дълъг. Както виждаме и от самия „Марков камък“, до ден днешен мястото е почитано. Наблизо са правени археологически разкопки и селището е изключително интересно, то е създадено в медната епоха. Така да се каже, животът е сигурен около това светилище от петото хилядолетие насетне. Кога точно са започнали да почитат камъка, няма как да се датира. Такива камъни се почитат поне от каменно-медната епоха, при всички случаи през бронзовата епоха, което ще рече трето – края на второ хилядолетие преди Христа.

 

Водещ: Какво разказват легендите и преданията, свързани с „Марков камък“, какво означава той за местните?

 

Валерия Фол: Това, което е документирано първата половина на 80-те години на миналия век, е лечителските функции на водата, която се събира там. Вярва се, че носи магическа сила това място. Сега, с обръщане на погледа към древните вярвания, това се случи заради развитието на науката и публикуването на тези свещени места, хората започнаха по традиция да ходят на мястото. Много е интересно, че културната памет на българите е дълговечна и те подсъзнателно, без да са учили, знаят какво трябва да направят, тоест да занесат цветя, да играят хора наоколо, да пеят песни – това, което аз нарекох масова мистериална обредност. Тя обикновено е свързана с календарния цикъл, със Слънцето и същевременно носи инициационни характеристики, тоест преминаване от една възрастова група в друга.  Но общата вяра е, че мястото е магическо и носи здраве, особено водата, която се събира горе на големия камък. А на малкия жертвен олтар разливат течности. Течностите са вода, вино, мляко, мед, пчелен мед, медът се смята за свещена течност, свързан с великата богиня – майка. Даже най-ранното й изображение е като пчела-жена. И оставят много често хората парички, стотинки, което пак е една много, много древна практика. И, както ви казах, културната памет на българите е толкова силна, че подсъзнателно някак си, от тяхната същност е да знаят какво да направят на подобно място. Хората непрекъснато се опитват да са добри отношения, тоест да са в съгласие, в хармония с божествените сили. Оставянето на дар, а най-лесният дар е оставянето на стотинка, в древността са оставяли разни неща от украсата на дрехите, оставяли са също така неща от оръдията на труда, например тежести за вретено и стан жените, оставяли са оръжия или части от оръжия. Това оставяне на дар означава, че се почитат тези божествени сили и се разчита на тяхната помощ и подкрепа.

 

Евелин ЦАНЕВА