Проф. Васил Николов: Праисторическият солодобивен и градски център край Провадия е бил монетният двор на Европа по онова време

Проф. Васил Николов, БАН

 

Проф. Васил Николов, заместник – председател на Българската академия на науките и ръководител на разкопките на солниците край Провадия, в интервю за предаването „Съкровищницата на тайните“ на Радио „Фокус“

Фокус: Проф. Николов, какво представлява комплексният праисторически обект Провадия – Солницата? Откога датират археологическите проучвания и каква история разказват откритите находки?

Проф. Васил Николов: Праисторическият комплекс Провадия – Солницата е свързан със солодобиване. За съвременния човек солта като че ли няма никакво значение, но трябва да знаем, че без 2 грама сол на 10 кг тегло на човека животът му би бил невъзможен, както и животът на животните, които той отглежда. Така че натриевият хлорид е изключително необходим за жизнените процеси в нашето тяло и затова в праисторията – тогава, когато се развиват земеделието и скотовъдството, хората е трябвало да осигуряват това жизненоважно вещество. Трябва да знаем, че от Черно море до Босна и от Карпатите до Бяло море няма друг такъв залеж на каменна сол, който да е бил използваем в късната праистория, тоест през шестото и петото хилядолетие преди Христа. На това място, което днес наричаме „Солницата“, са бликали няколко солени извора и праисторическите хора, които са дошли там да произвеждат сол, са създали технология за производството на сол чрез изпаряване на водата от разсол, от солената вода, наситена с натриев хлорид, която е бликала на това място. Те са дошли някъде около 5500 години преди Христа от днешна Южна България, търсейки явно солта, носят културата, която имат в днешна Южна България или Тракия, и започват да произвеждат солта в керамични съдове, поставени в големи пещи вътре в къщите. Но много малко сол са получавали от едно такова зареждане и много скоро те се преместват на стотина метра от селището при друг голям извор, може би това е бил и най-силният, и започват да изграждат нов тип съоръжения, вкопани в земята, отначало по-малки, някъде около средата на петото хилядолетие, около 4500 години преди Христа, стигат до една технология – в големи изкопани ями с дълбочина до метър и 80, диаметър 10-12 метра, да поставят огромни съдове, между тях дървен материал и по този начин да получават при едно зареждане на такова съоръжение до пет тона суха сол, което е промишлено производство за времето си и което прави тези хора изключително богати. Затова често казвам, че Провадия – Солницата е монетният двор на Югоизточна Европа или на Европа по това време, и точно поради тази причина тези хора е трябвало да защитават богатството си, затова около селището са изграждани последователно три големи каменни укрепителни системи, първите в Европа. В останалата част на Европа по това време е нямало нещо подобно. Но тези хора е трябвало да измислят тези крепости, те са от затворен тип, с много елементи на класическите укрепителни системи от античността и средновековието. Така че освен технологията на солта е трябвало да измислят и да се нагаждат към необходимостите на една каменна укрепителна система. Иначе разкопките там започнаха през 2005 година, това беше 15-тият археологически сезон. Има и много други елементи на материалната култура или на обредността, които сме регистрирали и които правят това селище изключително важно и атрактивно. Праисторическите паметници са много важни в нашите земи, защото българските земи влизат в централната зона на първата европейска цивилизация. Но за съвременния човек едва ли има по-атрактивен праисторически паметник в Югоизточна Европа като Провадия – Солницата. И затова интересът на хората е наистина много голям. На 22 септември имахме ден на отворените врати, над 1600 души дойдоха. Но ние не просто ги пускаме да видят паметника, ние обясняваме, ние им поставяме в контекста това, което виждат, за да разберат важността на този паметник, да разберат защо той носи критериите на един от първите праисторически градски центрове в Европа.

Фокус:  Споменахте за деня на отворените врати. Това е традиция от няколко години за този обект. Социализиран ли е той? Работи ли се в тази посока?

Проф. Васил Николов: Да, работим, бих казал от момента, в който започнахме да проучваме каменните укрепителни системи по периферията на селищната могила на този праисторически паметник, защото веднага разбрахме необходимостта от незабавна аварийна консервация и реставрация. И след като осъзнахме необходимостта това да го показваме на хората, да им обясняваме защо е толкова важно, че това е един от символите на първата европейска цивилизация, че това е мястото, което е причина за цялостното бързо изпреварващо развитие на района около Провадийска река и Варненските езера, благодарение на солта, че това е причината за появата на най-богатия в Европа от наша гледна точка некропол – Варненският златен некропол. Затова правим всяка година възможното да социализираме комплекса. Всъщност социализираме централния обект – укрепеното селище, като с помощта на нашите домакини, ние сме в двора на едно предприятие, което произвежда разсол, беше направена широка пътека, по която да влизат хората. Обектът е ограден, така че да не пречим на работата на предприятието и по всяко време да могат да влизат хора. Общината направи необходимото за паркинг и продължава да работи в тази посока. Така че ние всеки сезон се доближаваме до варианта, в който обектът да стане изключително привлекателен за хората, за да го посещават. Разбира се, това е много сложно, но се надявам, че до пролетта на следващата година обектът ще бъде отворен за посещение в месеците, когато това е възможно – от късна пролет до късна есен. Така че хората да могат не само в деня на отворените врати да видят това необикновено постижение на културата, на хората в днешните български земи през 6-то и 5-то хилядолетие, а и в останалото време или да речем две трети от годината.

Фокус:  Как се финансират проучванията? Увеличават ли се средствата с годините, тъй като казахте, че това е един изключително важен за историята и обществото ни археологически обект?

Проф. Васил Николов: Да, през годините имахме големи трудности с финансирането, но с течение на годините, след като постепенно стана ясно колко е важен обектът, Министерство на културата финансира част от археологическите проучвания, финансира аварийната консервация и реставрация, а също трябва да кажа, че домакините ни също ни помагат финансово, както и частни спонсори. И през настоящата година получихме много сериозна подкрепа, инициирана от премиера Борисов чрез Министерството на образованието и науката. Тази година мисля, че успяхме да направим една много сериозна крачка за социализацията. Работихме по хронологически третата отбранителна система, която освен отбранителната каменна стена, качена високо върху селищната могила, на 6-7 метра, включва обшивка от камъни върху склоновете на селищната могила, а върху тях радиални структури, не бих казал стени, това са камъни, които са на разстояние около да речем два метра една от друга, направени, за да пречат на нападателите. Каменните отбранителни системи не са просто за красота на селището, те наистина е трябвало да пазят. Над 500 костени върхове за стрели сме намерили само по третата отбранителна система. Явно нападателите са били редовно явление в живота на тези хора. Дори те са си направили един кладенец непосредствено зад третата отбранителна система за вода – нещо, което в праисторическо селище е абсолютно изключение. И наистина тези хора имат извор на стотина метра от селищната могила, сладководен имам предвид, но явно обсадите са били дълги, продължителни, за да се изкопае този повече от 10 метра кладенец за сладка вода. Засушаването на климата през втората половина на петото хилядолетие преди Христа води до междуособици и между самите производители на сол, и между селищата в региона. Битката за вода, битката за оцеляване явно е била жестока в последните столетия на петото хилядолетие преди окончателно да изчезне първата европейска цивилизация, нейните селища и нейните носители да се номадизират и да тръгнат след стадата от преживни животни, което продължава повече от хилядолетие.

Фокус:  Споменахте част от последните археологически проучвания – двуетажна сграда със стенни рисунки от петото хилядолетие преди Христа, както и съоръжения за добиване на сол от късния халколит са част от археологическите открития този сезон, стана ясно при посещението на министъра на културата Боил Банов. Какво още може да ни кажете за 15-тия поред археологически сезон и по принцип от откритите до момента артефакти като цяло от 2005 година насам, кои представляват най-голям интерес и за публиката, за обикновените граждани, които посещават обекта, и за експертите като вас?

Проф. Васил Николов: Това, което споменахте е наистина между сериозните открития от настоящия археологически сезон. В една къща с възраст около 6700 години, ние не сме я допроучили, открихме фрагменти от стената, паднали на пода при едно земетресение – фрагменти, които дават представа за това, че стената е била с рисувана украса. Но тъй като са сравнително малки, не се наемаме с нейното възстановяване. Но има още много такива фрагменти, които се надявам, че ще вдигнем. Съоръжението, което споменахте, е изключително интересно и то показва още един път засушаването на климата, за което стана дума. Изворите са започнали да изчезват, да слизат надолу в земята и един от изворите, поне за него знаем, е бил проследен от хората, копаейки кладенец, за да стигнат до солената вода, до разсола. И заедно с този кладенец са изкопани и два успоредни рова, които са обмазани със специална глина, явно са вадили по някакъв начин със съдове водата от кладенеца и са я изливали в тези ровове, вероятно, за да бъде сгъстен разсолът и може би там са произвеждали солта. Това все още можем да кажем, защото сме в процес на проучване. Това наистина са две от сериозните ни открития. За съжаление ние не можем да покажем все още всичко интересно, което сме намерили на хората. В Историческия музей в Провадия има зала, посветена на Солницата, но тя е сравнително малка. Имаме от години обещание от Община Провадия, че ще бъде осигурена сграда за един музей на солта. Всъщност беше дадена сграда, тя не се оказа, макар и на централно място, много подходяща. До нея сега е отреден парцел за строителство на такъв музей, стига да бъдат намерени средства. Ние имаме с какво да напълним вече един голям музей, да покажем историята на солодобиването – нещо, което би било интересно не само за хората, които се интересуват от древността от България, но и от чужбина. Всъщност и сега идват много чужденци, в Деня на отворените врати. Когато сме там в тези два месеца – август и септември, в които се провеждат разкопките, ние приемаме всички хора, които дойдат, между тях поне половината са чужденци. Така че всичко това, което изваждаме и реставрираме, се надявам много скоро да бъде показано в този бъдещ музей на солта.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА