Проф. Веселин Панайотов: Да виждаме себе си в същия контекст, е смисълът на саможертвата на Исус Христос

Проф. д-р Веселин Панайотов, декан на Факултета по хуманитарни науки в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, пред Радио „Фокус“- Шумен

 Фокус: Проф. Панайотов, какво празнуваме на Възкресение Христово, какво е символното духовно значение на Празника на празниците?

Проф. Веселин Панайотов: На Възкресение Христово празнуваме винаги един светъл пример, за който можем да кажем, че е общочовешки и  това е саможертвата на Исус Христос, Синът Божий, Словото. И всички тези неща ни дават възможност да ги тълкуваме по различен начин, но винаги със задълбоченост , която не трябва да изпускаме и в делничния си живот. Всеки един подобен пример, който ние можем да съпоставим с подвига на майката, саможертвата на майката, ни дава едно изключително, едно великолепно поведение, което се отнася въобще до социалния живот, до социалните отношения. Казвам това, защото Християнството има не само значение за вярващите в Христа, но и за всички хора- тези, които не вярват, тези, които имат други религиозни убеждения, защото виждаме, че това поведение е поведение на бъдещето и ние завещано от традицията на християнската църква. Днес е Велики Четвъртък, а големият завет на Исус Христос е точно на Тайната вечеря. Това е голямо събитие, което трябва да стои винаги в съзнанието ни, тъй като изведнъж отношенията между хората стават различни. В Стария Завет  знаете, око за око, зъб за зъб, докато Исус Христос дава съвсем друг вид на религиозната система, нещо, което е свързано с обичта към другите, затова и в някои варианти на християнството се казва, че Бог е любов.

Фокус:Защо само по празници си спомняме, че сме добри?

 Проф.Веселин Панайотов: Празникът, по начало ни стопира от забързаното ежедневие, той е една отмора, почивка, осъзнаване на живота извън делничните му тегоби и притеснения. Хубаво е, че в тези моменти хората се връщат към източника на доброто, към великия пример, който дава Исус Христос и стават добри. Ако някои прави дарение или добри дела в това време, аз съм сигурен, че с течение на времето и в обикновения живот може да постъпи така. И ние имаме много примери, свидетели сме колко много хора помагат на деца, които са в тежко положение, помагат на бедни хора, на хора с проблеми. Мисля, че в последно време има много благотворителна дейност и най- хубавото е, че има отделни хора, които не искат да им се споменава името, те го правят само за добро.

Фокус:Кога, според вас се отваря пространство за вярата?

Проф.Веселин Панайотов: Това е въпрос, чийто отговор е много обширен, защото за всеки това е някакъв личен избор и аз все си мисля, че вярата трябва да се приема на по- късна възраст, защото тогава човек осмислено приема този избор- какъв да бъда, коя вяра ми е най- близка, коя е най- човечна и т.н. Някои приемат вярата под въздействие на проблеми, на тежки болести, на тежки ситуации, други свързват приемането на вярата с някакво емоционално събитие, трети от отчаяние, има много примери. Но всеки един жест на приемане на вярата, всъщност е дело извън нас, извън човешките ни разбирания и все си мисля, че това е въздействие на Светия Дух. Мисля, че предстоящите празници трябва да ни накарат да се замислим за собственото си място в живота, за собственото си поведение, особено това, което е свързано с взаимоотношенията между хората. Ако има нещо, което християнството изисква от човека, то е да бъде благороден и да обича всички около себе си. Ние днес много говорим за екология, за духовно израстване, духовни учения- изключително важно е когато погледът на човека се обръща към самия него. Вие знаете, че има хора, които външно приемат вярата, кръстят се, целуват икони, но с излизането си от храма започват да вършат това, което са правили дотогава и Светото Писание много точно ги описва като животни, които се връщат към нечистотиите си. Смисълът на  празниците, смисълът на саможертвата на Исус Христос, е че ние трябва да виждаме себе си в същия контекст- в контекста на саможертвата и постоянно да имаме поглед върху това- как действах, какво направих, правилно ли го направих, това е всъщност нещо, което е човешко, другото е  подсъзнателно, агресивно, егоистично, нещо, което не краси човекът, а го приравнява с дивите животни

Ивелина ИВАНОВА