Проф. Владимир Чуков: В Близкия Изток геополитическите и геостратегическите интереси значително ще се променят в следващите дни

След проведената среща между турския президент Реджеп Ердоган с американския му колега Доналд Тръмп дългоочакваното решение около спорния въпрос с въоръжаването на сирийските кюрди не се постигна. Всичко това на фона на предстоящата в началото на следващата седмица американо-ислямска среща на високо равнище в Риад. Защо темата за кюрдите стана повод за напрежение между световните лидери и появяват ли се нови елементи в конфликтния сирийски регион? Тези и още въпроси ще коментираме с арабиста проф. Владимир Чуков в интервю за Сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Проф. Чуков, напрежение създаде предложението на американския президент за въоръжаване на кюрдите с довода, че това значително ще улесни борбата срещу ИДИЛ. Това ли са истинските причини фокусът отново да бъде насочен към кюрдите?

Владимир Чуков: Нека да споменем, че всъщност президентът Доналд Тръмп продължава политиката, която беше осъществявана от неговия предшественик Барак Обама. Като първа линия, като основен форсмажорен елемент беше посочен, че това е най-ефективната сухопътна армия, милиция, която се бие успешно срещу ИДИЛ и те го доказаха през последните години. Но нека да видим в момента проблемите, процесите, които текат в самата Сирия и въобще в един по-глобален близкоизточен план, които показват, че това не е единствената причина за много категоричното устояване на позицията на САЩ да въоръжават точно сирийските кюрди. Освен тази боеспособност, те заемат и стратегическо геополитическо разположение. Те практически заемат онази част от Сирия, през която минава т.нар. „Ирански път на коприната“. Това е един стар керванджийски път, който свързва Иран, започвайки от град Кон – това е историческия, религиозен център в Иран, минавайки през Багдат, стигайки до Мосул, и респективно, минавайки през Хасаке – това е Ал Джазира, след това Алепо, стига надолу до Дамаск, респективно Бейрут, до Средиземно море. Това е оперативната артерия на онова, което ние наричаме „шиитска дъга“ – директният достъп на Иран до Средиземно море. Именно кюрдите след 2011 година се оказаха на този път, което е вече много по-сериозна, много по-стратегическа предпоставка тази общност, която създаде много силна милиция. Нека да кажем, че техните части за народна защита са в състояние да рекрутират около 100 хил. бойци – нещо, което е съпоставимо, поне по време на кризата, със сирийската правителствена армия. Тук става въпрос за изолацията на Иран, а изолацията на Иран касае сигурността на много повече стратегически съюзници на САЩ в региона. Става въпрос за Саудитска Арабия и страните от Персийския залив, за Израел. Контекстът е много по-голям. Тоест, става въпрос за залагането и баланса между интереси по начина, по който те ги разбират естествено, на Турция от една страна, и националните интереси или интересите в областта на сигурността на много повече държави. Ние виждаме именно по този начин разчетени последните събития. Това, което вие споменахте, че буквално в следващите дни –утре и вдругиден – ще бъде проведена една историческа среща. Тя е наистина нещо, което ще остане в историята, защото става въпрос за първото задгранично пътуване на президента Доналд Тръмп. Утре 20-21-ви ще се проведат три срещи на високо равнище –САЩ-Саудитска Арабия, САЩ-страните от Персийския залив, и САЩ-Арабо-мюсюлманска среща на високо равнище, в която ще присъстват 43 лидери на страни-членки на организацията „Ислямско сътрудничество“. Нещо повече, това, което вероятно ще се състои е да бъде създаден един блок или нека до го наречем институция в областта на сигурността, в която ще участват 41 държави. Това е старата идея на Саудитска Арабия за създаване на център за борба срещу тероризма. Тоест, много ясен е почеркът на желанието на сегашната администрация на Тръмп, че освен противопоставяне и битката срещу тероризма на първо място, категорично представена от ИДИЛ, става въпрос и за изолиране на Иран. Все пак има и подводни камъни – това е поведението на Ирак, тъй като в пресата експертите говорят за създаването на „сунитско НАТО“, а в същото време Хайдер ал-Абади– премиер-министърът на Ирак е шиит. Той също е поканен и вероятно ще присъства. Така че там има доста неща, които ще бъдат ревизирани. Другият много важен етап е посещението веднага след Риад, в Израел. Тръмп ще остане там два дни и предполагам, че за разлика от много силно конструктивният и бих казал патетичен тон, който в момента изобилства в саудитската преса, в Израел нещата ще бъдат поставени по малко по-различен начин, особено в светлината на това, което се получи като информация за обвиненията срещу Тръмп за предоставяне на информация на руската страна, която е била получена от израелското разузнаване. Много са темите, които ще бъдат засегнати в това първо външно, задгранично пътуване на президента Тръмп, като акцентът от Турция трябва да бъде преместен към Саудитска Арабия. Тук може да се направи и още едно сравнение. Първото посещение на Барак Обама в ислямски свят беше в Турция, което беше символично. Второто беше в Египет. Сега Доналд Тръмп поставя акцента върху Саудитска Арабия. Вижда се, че фокусът очевидно се поставя малко по на юг, фокусът се поставя в противопоставяне на Иран в контекста на сближаването със Саудитска Арабия.

Водещ: Днес в Иран ще се проведат и президентски избори. Доколко важен ще бъде резултатът от тях в международен план с оглед на всичко казано дотук?

Владимир Чуков: На иранските президентски избори се наблюдава традиционната конфронтация реформатори срещу консерватори. Според мен, въпреки много силната реторика срещу Иран, въпреки много силното заявено желание, че договорът с Иран ще бъде анулиран, той по-скоро ще бъде преразгледан, и фактът, че буквално преди два дни американците продължиха акта на вдигането на санкциите срещу Иран съгласно този договор, е в някаква степен подпомагане на реформаторите. На Запада не му е безразлично кой ще бъде начело на ислямската република. В същото време обаче, за да се направи балансът с партньорите, стратегическите съюзници от Саудитска Арабия, които са изключително антагонистично настроени срещу Иран, бяха наложени санкции срещу ирански представители, срещу китайски бизнесмени, включително и три китайски фирми, които взаимодействат в програмата за развитието на иранската балистична програма. Тоест, виждате, че се опитват да правят някакъв баланс, но в същото време поставят много ясно акцента – нашите партньори в региона са Саудитска Арабия, Израел, и респективно след това се правят съответните нареждания по отношение на предпочитанията. Във Вашингтон очевидно се предпочита сегашният реформатор Хасан Рохани да продължи своето президентстване, тъй като все пак той се явява по-диалогичен, по-отворен за разлика от неговия конкурент Ибрахим Раиси, който е прекият представител и той е кандидата на свръхконсервативния духовен ръководител Али Хаменей. Не вярвам да има някакви огромни изненади, въпреки че в Иран всичко е възможно.

Водещ: Да насоча вниманието ви към един акцент от вчерашния ден – Военният комитет на НАТО препоръча Алианса да се присъедини към коалицията срещу ИДИЛ. Окончателното решение за това предстои да бъде взето на 25 май. Какви са вашите прогнози? Действително би ли спомогнало това включване за глобалната борба срещу тероризма?

Владимир Чуков: Това предложение е направено от американската страна с оглед по-големия ангажимент, най-вече финансов, на европейските партньори. В индивидуален план членове на широката антитерористична коалиция, която действа в момента на терен в Близкия Изток, са точно тези членове на НАТО. Смея да кажа, че обструкцията е видима по отношение на това предложение. Не само западноевропейците, но и източноевропейците, включително Южна Европа, не са толкова ентусиазирани за подобен тип ангажимент, въпреки че предложението е един по-сериозен ангажимент от страна на НАТО като блок за подготовка на кадри на иракската армия. Обструкцията идва от факта, че опитът, който има НАТО, който пое да реализира мандата на ООН в Афганистан, не е толкова позитивен. Тоест, счита се, че онова, което се направи, което в момента се случва в Афганистан, би могло да бъде много по-добре направено. Може би това е точно тази съставена в момента антитерористична коалиция, която най-вероятно ще има много сериозна помощ от страна на този бъдещ формиращ се блок, който ще бъде създаден утре и други ден, или поне е заявено официално в Риад. Не е много ясно какъв ще бъде резултатът от това американско предложение. Но така или иначе в Близкия Изток на фона на това, което става, наистина се променят правилата на играта. Между другото, точно на сайта за подготовка на тази среща на високо равнище, е изписана следната фраза: „48 часа диалог, които ще променят правилата на играта“. Тоест, след събота и неделя сега, очевидно в Близкия Изток нещата би трябвало да протичат по коренно различен начин, особено в областта на сигурността и отбраната.

Виктория МЕСРОБОВИЧ