Проф. Владимир Чуков: Четвъртият кръг от преговори в Женева значително се различава от предходните, което е положителна крачка напред

В Женева започна нов кръг от мирните преговори за Сирия под егидата на ООН. Сирийската опозиция заяви, че правителството се опитва да блокира преговорите в Женева за разрешаване на кризата в региона. Повод за изказването стана терористичното нападение в Хомс от групировката „Джихад ан Нусра“, при което загинаха най-малко 35 души. В задънена улица ли са преговорите за сирийската криза и може ли нападението в Хомс да бъде повод за прекратяването им. Темата коментираме с арабиста проф. Владимир Чуков, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

„Фокус“: Проф. Чуков, делегацията на сирийската опозиция на мирните преговори осъди терористичното нападение и обвини правителството, че се опитва да използва случилото се, за да блокира преговорния процес. Доколко основателни са тези обвинения?
Владимир Чуков: Нека да кажем следното – че това е четвъртият рунд от преговорите в Женева още от възникването на конфликта, още от 2012 г. Винаги е имало някакъв повод, имало е някаква причина, по силата на която двете страни да се скарат, да се оттеглят, да прочетат гневни декларации. Но нека да кажем следното – че на първо време, според мен на първо място, този атентат в Хомс наистина е много силна провокация, желание, инструмент, натиск върху страните да бъдат прекратени преговорите, но – уви – мисля, че за сметка на тези, които са реализирали този терористичен акт. Двете страни имат вече натрупан първи голям опит, имат наистина вече достатъчна експертиза по начина, по който те трябва да постигнат максималното, възможното най-добро за всяка една от двете страни, така че вероятността да напуснат преговорите е нищожна, да не кажа минимална, но тя е нищожна. Т.е. това е много сложно преговорно изкуство. И ние виждаме – за моя приятна изненада – че ООН, в лицето на Стефан де Мистура, този път наистина е подредило нещата изключително скрупульозно, в рамките на възможното. Първо, имаше много силна, според мен, пауза, преговорна пауза, или по-скоро не пауза, а ефективност в Астана. Всички онези проблеми, които се свързваха с примирието, с военните особености, ако щете с уточняването на взаимодействията между въоръжените сили от една страна на правителството, от друга страна на опозицията, бяха изведени и изчистени, доколкото това е възможно, в Астана. Сега тук акцентът е върху политическите аспекти на прехода. Така че ето това са неща, които много силно дават много ясни предпоставки, че тук, в Женева, на четвъртия рунд ще се говори за политика. Естествено, трябва да кажа, че детайлите не са силно окуражаващи се, тъй като днес е четвъртият ден, а те практически все още не са започнали реално да преговарят. Какво трябва да кажа, между другото, което има в развитие? На самото начало, ако щете дори „Женева 3“, двете делегации бяха в различни помещения и говореха чрез посредник, т.е. чрез Стефан де Мистура. В Астана за пръв път те седнаха на едно място, те бяха в едно помещение, а сега по принцип и двете страни нямат нищо на против да бъдат на едно място и вече директно да си приказват. Въпросът е, че съставът на самата опозиция е твърде разделен. Т.е. ето тук имаме три основни центъра, като единият е основният – това е този, който беше формиран в Риад и който, бих казал, е най-радикалният. Той е най-близко до Саудитска Арабия и до Турция. Но има още два по-малки опозиционни центъра – тези, които са в Москва и в Кайро. Правителството настоява всички те да бъдат на едно място. И много интересно е направена в момента схемата за сядане за преговори. Имаме три страни: от едната страна е правителството, от другата страна са хората, които създадени в Риад – това е висшата преговорна комисия, и третата страна – на по-малки места, са хората от Москва и от Кайро. Т.е. виждате, че всеки един детайл е много, много възпрепятстващ. Но наистина му прави чест на Стефан де Мистура – в една изключителна скрупульозност, една последователност той се опитва да натисне двете страни така, че наистина да се стигне до разглеждането на предварително раздадения документ още от самото начало, в който много ясно е изведен дневният ред в три основни точки. Първо, това е управлението на бъдеща Сирия, след това е Конституцията и трето – това са преговорите. Естествено, до този момент не са започнали в детайли, в конкретика тези преговори, но така или иначе, вече са очертани детайлите на дневния ред, също така и времевата характеристика. Те трябва да преговарят до 4-ти, респективно след това ще имат две седмици почивка и отново. Т.е. виждаме, че с течение на времето, правейки един анализ на „Женева 1“, „Женева 2“, „Женева 3“, тук нещата са много по-стегнати поради простата причина, че първо ООН мисли, че е натрупало много сериозен опит и – нека да кажем следното – много силният натиск на държавите, които реално имат влияние върху преговарящите страни, от една страна. Нека да кажем, това според мен са двете държави – Русия и Турция, които играят много съществена роля в това отношение. Т.е. търси се вече наистина някаква политическа формула, която очевидно няма да бъде постигната на тези преговори. Но градацията според мен е по-скоро в положителна посока, макар и търсейки тези малки детайли, макар и търсейки онези, бих казал, съвсем леки промени, в сравнение с онова, което ние наблюдавахме да речем в „Женева 2“, с което практически залата беше превърната едва ли не в място за пропаганда. Тук вече имаме някои неща, които са повече от добри. Това е: за пръв път те са допуснали да преговарят директно.
„Фокус“: Споменахте политическото управление и преход. Да ви върна назад през декември 2015 г., когато Съветът за сигурност одобри резолюция, налагаща нови политически мерки, сред които забелязвахме преходен управляващ орган и изготвянето на нова Конституция и наблюдаване и подготовката на ООН за изборите. Сега също наблюдаваме идеята за политическия преход. Може ли обаче неяснотата на тези мерки да дава повод на различните страни да ги тълкуват по свой различен начин?
Владимир Чуков: Те продължават да го правят. Те продължават да извеждат различни компоненти. Ето, в момента правителството в Женева иска да изведе като приоритет борба срещу тероризма – нещо, което очевидно е част от правомощията на Астана. След това вече споменахме за двете части на опозицията – имаме различие по отношение на начина, по който ще се реши съдбата на Башар Асад. Ето тази опозиция, която е в Риад, казва, че всеки онзи, който допусне, че Башар Асад може да остане на власт и неговото най-тясно обкръжение, то той не е опозиция. Докато опозициите от Кайро и Москва казват, че с течение на времето, с приемането на новата Конституция това ще бъде решено. Т.е. имаме, ако щете, по-радикална и по-мека опозиция, в което вече очевидно се виждат различните детайли, политически детайли, ако щете различното политическо поведение. Така че това е въпрос на преговори. Аз лично не считам, че тези неща за съдбата на Башар Асад, как ще изглежда бъдещата сирийска държава, какъв тип Конституция ще има – дали ще бъде президентска, дали ще бъде парламентарна република, дали ще бъде някаква полупрезидентска – това са неща, които очевидно ще трябва да бъдат изгладени, но с течение на времето – може би година, може би две. Така или иначе, имаме вече много ясни предложения. Още август месец миналата година руската страна раздаде, предложи една своя версия на бъдеща сирийска Конституция. В Астана тя беше предложена на отделните страни, като категорично след нейното отхвърляне и от двете страни, Стефан де Мистура – представител на ООН, каза, че сирийската Конституция ще бъде резултат от усилията на сирийците, а не на външна страна. Но така или иначе, вече на масата имаме някакво предложение и то само по себе си е положителна крачка, съвсем естествено, без да изпадаме в някаква еуфория, с някакви, ако щете, оптимизми, които едва ли не да ни кажат, че сирийската криза е решена, тъй като има твърде много неща още да се решават, тъй като на терен ние виждаме, че нещата не изглеждат такива, каквито изглеждат ако щете в Женева. Просто на терена, ако щете начинът, по който ще се освободи Рака, окончателният разгром на „Ислямска държава“, което също така е нещо много, много трудно, ако щете между отделните страни – между Русия и между Турция, има различия за това как да се стигне до изтласкването на „Ислямска държава“. Т.е. ако в Женева имаме някакво желание най-вече според мен на външните фактори за достигане на някаква обтекаема, средна формула, то на терена нещата не показват, че се развиват действията по този начин. Т.е. виждаме, че все още, поне според мен, в едно обозримо бъдеще няма да се намери някакво средно положение, в което бихме казали, че се е намерила някаква допустима политическа формула. Но това, което споменах и още в началото на нашето интервю, е, че тенденцията, правейки сравнение с „Женева 1“ до „Женева 4“ – ние имаме някакви определени позитивни крачки, които сами по себе си говорят, че наистина всички онези, които са инструмент, онези, които участват в тази кризисна ситуация, безпрецедентна… Нека да припомня, че гражданската война в Сирия превърна сирийския народ в народа, който е излъчил най-много бежанци в света. Вече те задминаха и палестинците – над 5 милиона сирийски бежанци има, нещо, което е безпрецедентно и което наистина само по себе си показва, че макар и разединена, макар и непоемаща напълно своята отговорност международна общност, упражнява се някакъв натиск. Според мен Стефан де Мистура е човек, който наистина, ако се стигне до някаква крайна положителна формула, мисля, че спокойно би могъл да стане носител на Нобелова награда. Нееднократно му беше искана оставката. Този човек наистина с невероятен стоицизъм отстоява натиска и от едната страна, и от другата страна. Но така или иначе, прави впечатление – „Женева 4“ чувствително се различава от „Женева 3“, което само по себе си е добър знак, естествено, в рамките на помощта, която му оказват външните фактори.
„Фокус“:Проф. Чуков, преди дни турските войски и сирийската опозиция поставиха под своя контрол един от главните бастиони на „Ислямска държава“ – град Ал Баб. Знаем, че градът имаше и стратегическа важност за конфликта в Сирия. Накъде ще се насочат оттук нататък силите на джихадистите и става ли все по-трудна борбата с тях във времето?
Владимир Чуков: Нека първо да припомня, да информирам вашите слушатели, че град Ал Баб реално беше центърът, административният център на „Ислямска държава“ в провинция Алепо. „Ислямска държава“ нямаше присъствие в Алепо, там беше сирийската опозиция, тази, която отиде в Астана. А град Ал Баб беше административният център – там седеше емирът, т.е валията на окръг Алепо с „Ислямска държава“, там беше убит Абу Мохамад Аднани, вторият човек след Абу Бакр Багдади. Там бяха всъщност всичките тези дивани на „Ислямска държава“, които функционираха за сметка на „Ислямска държава“. Т.е. падането на Ал Баб реално е падането на „Ислямска държава“ в този окръг, в тази провинция и всъщност това е стратегическа победа на „Ефратски щит“, който обединява както турската армия, така и част от сирийската опозиция. Но големият залог – това е влизането в Рака. И тук вече започва голямото наддаване, голямото надлъгване, ако щете. Така както няколко месеца бяха необходими за композирането на операцията за изтласкването на „Ислямска държава“ в Мосул – кои, по какъв начин, какви ще бъдат функциите, кой с кого, кой допуска кого – така в момента този сценарии тече и по отношение на Рака. Ние виждаме, че сирийската армия в момента отрязва пътя на „Ефратски щит“ на юг, т.е. те не могат да отидат директно от Ал Баб до Рака. И това, което се наслагва – буквално вчера това, което излезе като информация – че предпочитаният от турската страна сценарии е те да пробият Елабиат, това е един град, който е на сирийско-турската граница, и която директно да отиде към Рака, което означава директен сблъсък с кюрдите. На този етап САЩ, които реално държат ключа за военната инициатива на източната част от река Ефрат, не са казали своята дума. Кюрдите твърдят, че САЩ остават много плътно техни стратегически съюзници. И виждаме, че Чавушоглу вчера спомена, че те ще направят своята операция с Германия, Франция, Великобритания, без да споменат САЩ – нещо, което очевидно на този етап подсказва, че нямаме изяснени взаимоотношения или поглед между Турция и САЩ по отношение на този сценарии. Т.е. Това е заобикалянето на Ал Баб, тъй като реално оттук насетне това не може да стане – споменах, сирийската армия отразя пътя от юг. Така че на този етап все още се търсят каналите, които ще бъдат печелившите. Видяхме го при Мосул. Това са няколко месеца.
Виктория МЕСРОБОВИЧ