Проф. Галя Ангелова, БАН: България не може да остане изолирана от навлизането и развитието на изкуствения интелект

 

Учени от Българската академия на науките (БАН) са разработили рамка на национална стратегия за развитие на изкуствения интелект, която е предоставена за разглеждане в Министерски съвет. Европейската комисия препоръчва стратегиите да се вложат в интегриран 10-годишен план за действие. Какъв е потенциалът на България за развитие в тази сфера? Повече научаваме от проф. Галя Ангелова, директор на Института по информационни и комуникационни технологии при БАН в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Проф. Ангелова, първо, нека разясним малко повече какво точно включва въпросната вече изготвена рамка?

Галя Ангелова: Благодаря за поканата да говоря по Радио „Фокус“ и много се радвам, че имам възможност да обяснявам на повече слушатели за какво става дума. Идеята беше на председателя на БАН академик Юлиан Ревалски, защото по целия свят се изготвят такива стратегии. Например преди 2 години такава стратегия беше направена във Франция, именно ръководена от учени. Това е един работен документ, който сме предоставили на правителството, в него сме събрали тенденциите от европейските документи. Целта е да обясним какво ние бихме могли да направим като страна и какво можем да направим учените в частност, за да помогнат за реализирането на тези идеи. Правят се такива стратегии, специално в Европейския съюз, в отговор на документи, които Комисията публикува през 2017 – 2018 г., че изкуственият интелект е една стратегическа технология за 21 век, носи положителна промяна за икономиката, дава възможност за иновации и заради това е добре всички страни да се подготвят за навлизането на тези модерни технологии в живота, в обществото, в икономиките. Изкуственият интелект всъщност обхваща системи, които показват интелигентно поведение, те наблюдават своята среда и се адаптират към нея и в известна степен на самостоятелност взимат решения как да подобрят своето поведение. Като пример преди 10 години бих посочила интелигентен комунален робот, днес бих казала интелигентна кола, а най-вече това са софтуерни системи, действащи във виртуалния свят, които се обучават, имат много големи данни как да действат все по-добре за целта, за която са създадени и днес ги обозначаваме с едно общо име наречено изкуствен интелект.

Водещ: Конкретно за страната ни кои са сферите, в които изкуственият интелект успешно би могъл да бъде внедрен?

Галя Ангелова: Ние имаме да изпълним някои задачи за предоставяне на все повече данни, например от публичния сектор, в които да се развиват такива системи. Работната група е препоръчала да се направи анализ в кои сектори можем да бъдем най-успешни. Мисля, че има две, в които ние можем да имаме стратегически принос. Това са сервизната роботика и софтуерът, който е интелигентен и извършва различни услуги или пък подпомага създаването на софтуер. Това са двете области, в които ние виждаме възможност за иновация въз основа на традициите, които имаме. Има 3 сектора, които Европейската комисия посочва като задължителни за Европа. На първо място, това е здравеопазването. Счита се, че събирайки на едно място много данни за пациенти и техните диагнози, техните лечения, ще направим нови открития за начина, по който се развиват болестите или как да бъдат лекувани. Здравеопазването е един сектор, в който ние би трябвало да следваме европейската политика и тенденциите за навлизане на модерни методи. Втори такъв сектор е земеделието, като тук разбира се включвам и животновъдството, и всички, свързано с екологията и опазването на околната среда. И трети такъв сектор, който се разглежда като приоритетен по принцип, това са електронното управление и услугите за гражданите. Това са петте неща, които сме очертали като най-първостепенни за преценката къде точно да се фокусираме.

Водещ: Към момента обаче у нас има ли добри технологични основи, а и специалисти, върху които да стъпим и да надграждаме целия този процес?

Галя Ангелова: Не. И това е един от проблемите в Европа по принцип, че трябва да се помогне на всички европейци да придобият основни цифрови умения. Тук ние сме малко изостанали. По принцип страните от Източна Европа, хората в по-малките селища не ползват интернет, не ползват банкови карти – липсват им тези основни цифрови умения. И едно от нещата, върху които Европейската комисия много се фокусира е, че трябва да се подготвят европейците за настъпващите промени на пазара на труда. Евентуално ще изчезват професиите, които могат да бъдат автоматизирани, ще се появяват нови професии, с наличието на капацитет в цифрови умения и това специално трябва да се развива и да се създава тепърва. Ние имаме много неща да правим в тази област.

Водещ: Споделихте някои данни от европейските доклади, в които ясно се отчита един позитивизъм по отношение на икономическите показатели, внедрявайки подобни иновативни технологии. Има ли опасност от точно обратното – загуба на работни места, срив дори на икономиката?

Галя Ангелова: За срив не мога да кажа, но загуба на работни места във всички случаи ще настъпят и те настъпват в Западна Европа. Първите сериозни оценки на промяната на пазара на труда в Англия и в Германия датират от 2015 г. Този процес вече тече. Именно заради това ЕК се фокусира върху необходимостта от акцентиране върху образованието, което в нашите условия и без това се превръща в основен национален приоритет. И второ – върху преквалификацията. Трябва да се даде възможност на хората да придобият умения за новите работни места, които се откриват.

Водещ: Споделихте сервизната роботика, софтуера – това ли са  продуктите, които страната ни би могла да разработва, така че и да поговорим след време за една конкурентоспособност с останали европейски страни?

Галя Ангелова: Лично аз, понеже идвам от сферата на информационните технологии, на първо място бих поставила софтуера, имено защото България в момента има цветущ сектор по информационни технологии. Да, надявам се това да се сучи – да имаме иновационен принос и да станем конкурентоспособни.

Водещ: Преди да стартираме обаче, би било добре да погледнем опита, който Европа има в това отношение. Споменахме в началото Франция, но кои са останалите държави, които вече са постлали пътя на развитие на тези технологии?

Галя Ангелова: Германия в областта на производството, разбира се е на първо място. Не знам дали знаете, че в Европа се произвеждат все още 40% от манипулаторите – роботите манипулатори по света и се счита, че това е една от областите, които в момента Европа има конкурентна индустрия. Големите страни с такъв опит са Франция, Германия, скандинавските страни имат такива стратегии, написани миналата година. Германия си поставя за цел в стратегията да инвестира силно в науката. Те се ангажират да открият 100 нови катедри по изкуствен интелект в университетите и имат готовност да привлекат и най-добрите експерти от света. Така че висшето образованието и научните изследвания са също фокус на голяма част от тези стратегии, например на немската стратегия.

Водещ: Здравеопазване, земеделие – очевидно сектори, в които изкуственият интелект би бил изключително полезен. Има ли сфери обаче, в които той категорично не може да бъде внедрен?

Галя Ангелова: Ако няма данни, които да наблюдаваме – например земеделието и околната среда – няма как да има интелигентни програми, които предсказват какво ще се случи и как да подобрим продукцията например на земеделските стопанства. Скоро ще се появи софтуер, който може да прави прогноза за метеорологичните условия в малки площи земя – например километър  на километър. Разбира се това ще струва скъпо да имате такива данни, но просто без данни не можем да внедрим тези технологии у нас. По същия начин и здравеопазването – за да наблюдавате какво става, имате нужда от данни. Нещата са свързани до голяма степен в тези сектори с наличието на данни, което предполага значително национално фокусиране върху секторите и инвестиране.

Водещ: Може ли едно успешно развитие на изкуствения интелект в тези иначе важни сфери да доведе вече и до инвестиционен интерес от външна страна?

Галя Ангелова: За външна страна не знам, но преди всичко държавата трябва да подготви условията за появата на такива инвеститори. Но моето чувство е, като гледам какво става в Европа, че нашите национални проблеми, свързани със здравеопазването, със земеделието, публичните услуги – ние сме тези, които трябва да ги решим.

Водещ: Освен улеснение, какво ще донесе на страната ни едно успешно внедряване на изкуствения интелект в различни области?

Галя Ангелова: В здравеопазването- подобряване на качеството на живота например. В земеделието би могло да бъде радикална промяна на начина, по който се произвежда продукция днес и по-добра продуктивност, по-добро качество, възможност за предсказване, за предпазване в зависимост от климатичните условия.

Водещ: Споменахме 10-годишния план за действие. Ако всички мине по план, кога можем да очакваме първите действия, първи новини в различните сфери?

Галя Ангелова: Предполагам след 3-4 години.

Водещ: Добре. Да се надяваме все пак наистина да стартира и страната ни вече по този път.

Галя Ангелова: Да. Надявам се.

Водещ: Очевидно сме малко позакъснели в това отношение.

Галя Ангелова: Да. Нямаме алтернатива обаче. Ние ще тръгнем по пътя. Скоростта зависи от нас.

Водещ: Имаме ли избор изобщо да не поемем по него?

Галя Ангелова: Не мога да си представя, че това ще се случи. Защото технологиите навлизат така или иначе, носят ги фирмите, които инвестират, строят се напълно автоматизирани фабрики. Вашият браузър например, когато търсите в интернет, следи какво правите и ви публикува реклами за това, което напоследък сте купували. В някакъв смисъл ние сме част от света.

Водещ: Трудно можем да избягаме от някои от световните тенденции.

Галя Ангелова: Или да останем изолирани.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА