Проф. Георги Атанасов: Археологическият музей и Римската гробница са емблемите на музейното дело в  Силистра

Снимка:Радио "Фокус"- Шумен

Проф. Георги Атанасов от РИМ- Силистра, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Двудневен научен форум започва в Силистра. Поводът е 120-тата годишнина на музея в града. Проф. Атанасов разкажете за началото. Кои моменти и събития маркират ярко тези 120 години?

Проф. Георги Атанасов:През 1898 година с протокол на учителите в Класическата гимназия е създадена музейна сбирка. Утвърждаването и с  постановление на тогавашния министър на просвещението Иван Вазов е легитимиран на практика Силистренският музей. Това е един от петте най- ранни музеи у нас. Неговото създаване преди 120 години има интересна предистория. Тя е свързана с името на Панайот Хаджидобрев, приятел на Раковски. Именно по инициатива на Раковски той започва, да я наречем музейна събирателна дейност още през 1858-1861 година. Т.е. имаме една протомузейна дейност в този край. Панайот Хаджидобрев събира много документи, ръкописи, старопечатни книги и през 1895 година тази негова събирателска дейност, тази голяма колекция отива в църковната библиотека в София. Успоредно с това, само няколко години след Освобождението, през 1885 година година в силистренското списания „Мисъл“ се формира идеята за музей. Започва събирателска дейност, водена най- вече от учителите в гимназията. Там са събрани изключително ерудирани хора, завършили руски, френски лицеи, учители от Швейцария, които прокарват нови визии за необходимостта от съхраняване и опазване на културно-историческото наследство. Именно Педагогическото училище в Силистра, истинско класическо училища, става канавата на музейното дело в града. По същото време, 1886-1890 година Карел Шкорпил и Херменгилд Шкорпил, първосъздателите на българската археология, правят сериозни археологически експедиции в Силистренския край. Документират крепости, отбранителни съоръжения, а това дава допълнителна база информация. Българската държава макар и млада е много амбициозна и през 1888-89 година е приет Закон за старините. Вече е легитимирано със закон как трябва да се събира и охранява културно-историческото наследство. Така стигаме до 18 ноември 1898 година, когато Иван Вазов подписва така да го наречем Указа за създаване на Силистренския музей. За една година са набрани 500 находки, а през 1900 година хората с пиетет към музейното дело вече са концентрирали в Педагогическото училище около 1000 находки. В началото на 20 век Силистренският музей има вече една много добра колекция. И тогава идват националните катастрофи. В 1913 година румънската армия е пред Силистра, но обърнете внимание- съзнателните граждани и учителите от гимназията, едно от първите дела, които предприемат е да спасят културно- историческото наследство на града. Учителят Методи Божинов организира керван с волски коли и пренасят в Русе и в София много ценни паметници, които и до днес са едни от базовите паметници за разсъждение върху културата и  история не само на Силистра, но и на България. Сред тях са паметници като надписите на Хан Омуртаг, надписът на първия епископ на града, десетки статуи, част от които и днес могат да бъдат видяни в колекциите на Националния исторически музей, на Националния археологически музей. Така нашите прадеди са успели да спасят музейната експозиция, създадена до 1913 година. В румънско време, пак в Педагогическото училище все пак се извършва събирателна дейност, но тя е дело не на организирана институция, а само на едно лице Перикле Папахаджи, който събира от учениците паметници и в момента една от най- големите колекции в Националния исторически музей в Букурещ, е колекцията, събирана в Силистра. Тя е била пренесена в Румъния през 1940 година. Много паметници от Силистра през 1940 година са изнесени в Кълъраш, в Констанца, в Букурещ и сега красят тамошните експозиции. След Освобождението нов ентусиазъм завладява учителите в града. През 1941 година възстановяват Историкоетнографския музей. Появява се харизматичната фигура на Жечко Русев, който е двигател на музейното дело в Силистра от 1941 година до 1951 година. В изследването на този край след 1941 година се включват редица водещи български учени- проф. Иван Велков, Петър Мутафчиев, Христо Вакарелски и др. През 1947 година се провежда Учредително събрание, с което музеят де юре е възстановен. В 1951 година идва вече подготвен човек, това е Цветана Хаджидимитрова, която е завършила в Букурещ. Към същата година музеят вече разполага с над 5000 единици. Малко по- късно тук идват група вече професионално подготвени в Софийския университет млади учени, начело със сина на Жечко Русев, Светлин Русев. С него идват Стефка Ангелова, Ирина Щерева, малко по- късно Рашо Рашев. Така се формира много представителна научна група, която се явява канавата на музейното дело. И ако днес Силистренският музей е един от най- богатите музеи в страната, без всякакво съмнение, със забележителни паметници, които влизат в Националния музеен фонд, то на този празник трябва да споменем тези имена и техните следовници, които издигнаха музейното дело на достойно ниво. Те са база, която ние сме длъжни да надграждаме.

Фокус:А кои са знаковите събития от съвременния живот на музея?

Проф. Георги Атанасов: През 70-те години на музея е дадена една великолепна сграда. През 1989 година беше завършена новата Археологическа експозиция, която е действаща и до днес. Обновявана на няколко пъти, тя вече има модерен вид. Римската гробница, открита през 1942 година вече е обезопасена. Археологическият музей и Римската гробница са емблемите на музейното дело в Силистра. Имаме великолепен Етнографски музей, който дължим на Цветана Хаджидимитрова. Развиван много добре в последствие от Донка Съботинова и нейните наследници. Там има задачи за решаване. Музеят се намира във великолепна сграда от средата на 19 век. Запазена в интериор и екстериор от времето на Римската война.  Маргарита Миланова полага сериозни усилия, но само усилията на музейното ръководство не са достатъчни. Проблеми имаме с един забележителен паметник, какъвто е крепостта „Меджиди табия“, която не е в юрисдикцията на музея, а би трябвало да бъде. Природонаучният музей в Сребърна, според мен е изкуствено отделен от Регионалния исторически музей, но е достижение, реализирано в 70-те 80-те години. Прекрасен музей, който привлича посетители от страната и чужбина. Успяхме през тези години да експонираме някои знакови археологически паметници като Патриаршеската базилика, Северната крепостна стена, Епископския дворец. И тук имаме слабости, разбира се, Южната крепостна стена,  едно забележително съоръжение в центъра на града, очаква своята консервация и реставрация. С други думи музейният празник не е само бял мрамор, по него има и тъмни петънца. Искам да отбележа и че музеят е комплектуван много добре, има многодобре подготвени специалисти. Това е млад екип, а аз съм доайенът на музея. Имаме трима докторанти, трима доктори, един професор. По отношение на  кадровото и личностното изграждане на специалистите стоим много добре. 

Фокус: С какъв брой експонати разполага музеят днес?

Проф. Атанасов: Само в Археологическия музей те са над 100 000. Етнографският музей, колегите в Нова и най- нова история имат богати фондове. Разбира се, един от паметниците с международно  значение е Римската гробница със стенописите, за която полагаме големи грижи и засега се справяме с поддържане на нови  инсталации и т.н. В Археологическия музей имаме пет паметника, които са в Националния музеен фонд- статуя на римлянката от 2 век, слънчевият часовник с Орфей, шлем маска, към тях бих прибавил обеците на дръстърските деспотици, изработени в императорското ателие в Константинопол от 14 век, надписите на Кан Крум и Хан Омуртаг, хановете, които възстановяват Дръстър, колесницата на римски пълководец от Дуросторум и др. Много е трудно е да направим такава класация. Изумява и находката, която е една от най- големите колекции в света на  брадви и тесли от каменно –медната епоха, смятана за откритие, което ще даде нови хоризонти на мисленето относно появата на металургията. Тя действително е връх на развитието на ранните култури в Силистренския край. Едно от най- големите в Европа съкровища от бронзовата епоха. Най- богатите паметниците, които имаме са от римската епоха, когато градът е столица на огромната провинция Мизия и епископска резиденция и от Първото българско царство, когато градът е дворецът на Омуртаг, Преславния дом на Дунава и столицата на българските патриарси. Тези върхови моменти в развитието на града са илюстрирани от десетки паметници, част от които сме експонирали в музея. Имаме една от най- големите колекции от средновековни кръстове в България, колани, великолепен позлатен колан на аристократ от 14 век. Имаме над какво да работим и какво да опазваме и това е главната ни мисия. Не без значение е и фактът, че колекциите и паметниците са въведени в научно обръщение. Имаме много добра издателска дейност- вече над 30 тома „Добруджа“, албуми на Римската гробница, пътеводители, книги, свързани с двата тома на  Историята на Силистра, Античния Дуросторум и Средновековния Дръстър, историята на Добруджанското деспотство. Работи се паметниците да не остават скрити. Най- интересните са били включвани в представителни изложби в чужбина- в Бон, в Трир, във Виена. Работи се и в тази посока, макар и не толкова интензивно в последните години, но има идеи.

Фокус:Има ли проекти, които очакват своята реализация?

Проф. Георги Атанасов: Задача №1, без съмнение е реализиринето на проект, който направихме с архитект Стодева за експониране, консервация, реставрация на крепостната система на Дуросторум- Дръстър и на Патриаршеската базилика. Скоро стартира Програма „Региони в растеж“ и се надявам Общината и музеят да намерят съгласие помежду си. Това е задача на задачите пред музея и пред културно- историческото наследство на Силистра в този музей. Не по-малко важен е и Етнографският музей, неговото укрепване и ремонт на покривната конструкция. Маргарита Миланова има сериозни затруднения и трябва да и се помогне, за да не останат нейните усилия и грижи за охраняване на много богатото  етнографско наследство на Крайдунавска Добруджа безпотомствени. Това са най-важните задачи, според мен, които стоят пред музея, това са основните предизвикателства. Да не пропусна и изграждането на контактно копие на Римската гробница, което ще позволи хората да я посещават. В скоро време трябва да завторим този паметник, защото той боледува и не трябва да допуснем да получи инфаркт, образно казано, да бъде ликвидиран. Това са стенописи от 4 век, които времето и пространството е запазило. Ние полагаме необходимите грижи, но не е решен въпросът с Римската гробница, а непрекъснато има интерес към този паметник от чужбина. Тя е христоматиен паметник. Завчера например имаше докторанти от Дания. Всеки студент по археология и история на изкуството, независимо дали учи у нас, в Европа или Америка, Русия или Северна Африка, той знае за Силистренската гробница. Тук идват посетители, със специален интерес към римското изкуство, има хора, които изминават хиляди километри и идват специално да разгледат Римската гробница. Затова казвам, че и въпросът за изработване на контактно копие е отдавна належащ.

Фокус: Днес откривате и кръгла маса „Силистра и Добруджа- време и пространство“.

Проф. Атанасов:Акцентът на този форум е да покаже биоритъма на живота в Добруджа и Силистра, неговото развитие във времето и пространство. С участието на едни от най- добрите български специалисти по тези проблеми,  ще сложим Дуросторум Дръстър на фона на Плиска, на Преслав, на цяла Добруджа, на Балканите, как стои, къде се губи, къде блести.

Ивелина ИВАНОВА