Проф. Георги Атанасов: Дуловският регион е една от най- добре изследваните в археологическо отношение зони у нас

Проф. Георги Атанасов от Регионален исторически музей Силистра, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус:В рамките на честването на 20-тата годишнина на Историческия музей в Дулово бе представена книгата „Към ранната история и археология на Дуловския край“, с автори проф. Георги Атанасов и Белчо Маринов, директор на ИМ- Дулово. Проф. Атанасов кои са основните моменти от този ранен период от историята на Дулово?

Проф. Георги Атанасов: Дуловският регион е една от най- добре изследваните в археологическо отношение зони у нас, като се започне отпреди 120 години. Преди 120 години Карел Шкорпил слага началото на ареологическите проучвания в този край, като преминем през проучванията на такива корифеи като проф. Станчо Ваклинов, проф. Станислав Станилов, проф. Рашо Рашов, прф. Димитър Димитров, доц. Валери Йотов, Иван Бъчваров, моите проучвания. Става въпрос за действително район, който в много отношения е ясен като археология и ранна история и това е представено в книгата. Отразени са поучвания, които са правени в този район. Като се върнм в далечното минало Дуловският регион е регионът с най- плътна селищна мрежа през каменно-медната епоха, през 5-тото хилядолетие преди новата ера. От 13-те селищни могили в България с тази първа ранна цивилизация в Добруджа и Североизточната България, четири са в Дуловско, като най- голямата е в близост до самия град Дулово, а има и още две. Това е първото стопанско усвояване на Добруджа през каменно- медната епоха, преди близо 7 000 години. Емблемата, новото и изключително голямо откритие беше трезорът, съкровището с медни сечива, тесли, брадви, което преди няколко години беше открито в района на село Таслаково. Това е най- голямото съкровище с медни сечива, открито от тази дълбока древност не само в България, не само в Европа, но според специалисти това е най- голямото съкровище в света, открита недалеч от село Таслаково, на брега на река Канагьол. По отношение на тракийския период- няма селище в Дуловско, до което да няма тракийско селище и некропол. Около първото хилядолетие пр.Хр, преди около 3000 години траките напълно усвояват Дуловския регион, за това свидетелстват и селищата, и некрополите, и множеството могили. Специален акцент е Тракийското скално светилище до Руйно, което е свързано с култа към Залмокс. Този интензивен живот, висока култура и цивилизация се дължи на факта, че Дуловският регион попада между големият център на Залмоксис и неговите светилища около Стрелково , Поп Русаново и тяхната столица Хелис, която е недалеч при Исперих край Сборяново. Дуловският регион през тракийския период е в центъра на живота,  на цивилазцията и на държавността на тракогетите, най- мощното и най- голямото племе, както и самият Херодот го нарича. И затова са толкова много паметниците, част от които са открити и експонирани в музея в Дулово, а той разполага и със съкровища от тази епоха, с монети на Александър Македонски, на Истрия, на Филип Македонски, които са любопитни репери на развитието на траките. През римската епоха имаме плавно преминаване, между 2 и и 4 век, десетки римски селища и вили. Ще поставя акцент върху римското укрепление, което е открито при разкопки през 2002 година при село Руйно. Има и нещо ново любопитно- това са два надписа, които бяха разчетени съвсем скоро, буквално преди седмици от известния наш специалист по римска епиграфика д-р Калин Стоев. В тези надписи откриваме името на един върховен бог, както е наречен, едно божество, което става популярно в този край, боежство, което идва от Иран. Надписът е оставен от някои си Анций, може би преддтавител на една от най- могъщите фамилии на Анциите по българските земи.

Фокус: Обяснете малко повече за тези надписи.

Проф.Георги Атанасов: Надписите  са открити на границата на община Дулово и община Алфатар, на територията на „Каракуз“ реди 15 години и са донесени в дуловския музей от работниците. Аз посетих това място  и установих, че там има имение, вила рустика, селска вила, вероятно на богат гражданин от Дуросторум, живял 2-3 век. Смятахме че надписите са от края на 2 век, но последната датировка на д-р Калин Стоев е от около 250-та година. Издигнат е бил храм на това иранско божество. Римската империя е приемала всякакви божества стига хората, които ги почитат да почитат и култа към императора. В края на 2 и особено през 3 век навлизат много източни божества, както и този върховен бог, който е прототип на Митра, на големия бог на Персия. Другото, което благодарение на д-р Стоев научихме от този надпис,  че храмът е издигнат от някой си Анций. Анциите са много известна римска фамилия, която идва в България. Те са от знатните римляни, а тук се сродяват с тракийската арисотокрация. За първи път един Анций е регистриран през 135 година. Тази фамилия продължава да доминира в региона и да е на много високо положение в Рим. Накрая на надписа този Анциий пише –освобожденец. Може да го е направил освободен роб, на Анций, имало е често практика като се освободят робите да вземат името на своя патрон. Има какво още да се работи вече върху интерпретацията на изключително интересен надпис. Той  вече е разчетен, наново е експониран, с разпечатка на текстовете и т.н В района много знатни фамилии, явно е бил много богат Дуловския регион, за да издигнат храм и имение именно тук. Но ако трябва да отбележим върха, главният маркер на живота в Дуловския край, неговият максимум това е Първото българско царство. И това е много добре проучвано от екипа на проф. Рашев, от екипа Георги Атанасов, Валери Йотов и проф. Николай Русев. Това са крепостите Скала, Руйно 1, Руйно 2, Окорш. Най- голямото селищна агломерация в Първото българско царство е при село Руйно, прибавете и най- големите и най- хубавите скални манастири от епохата на Първото българско царство, които са своеобразна емблема на живота и духовността по това време по река Канагьол и река Сребреница. При водените системни разкопки при Скала, Окорш при Руйно на двете крепости попаднахме на стотици култови предмети и накити, които са изложени в музея. Регистрирахме и края на този интензивен живот, той е свързан с печенежкото нашествие 1036 година. Документирало сме го с печати. Разглеждаме и  демографският вакум или липсата на селищна система, която настава в цяла Добруджа, включително и в Дуловския край от средата на 11 до началато на 16 век и проследяваме как наново районът и Добруджа започват да се населяват и да се появява селищна система след началото на 16 век. Всички теи процеси, които се развиват в Добруджа са най- добре  илюстрирани, защото той е най- добре проученият регион и е служи като маркер, който разкрива тези процеси. Тази книга на 120 страници, написана на по- достъпен език, с много илюстрации ще представи един регион, който не само е добре проучен, но и дава някои класически образци на културата и цивилизацията на Добруджа и Североизточна България.

Фокус: Известни ли са на по- широката публика тези любопитни моменти от миналото на Дуловско?

Проф. Георги Атанасов:Българските учени имат една слабост, те остават в полето на чистата наука и трудно работят с ученици, с граждани, трудно експонират това, което са открили, разработили пред масовата публика. Тази книга цели точно това- да достигне до всички читалища, до всички библиотеки, написана на един по- достъпен език, защото има с какво да се гордеят местните жители.  Друг е въпросът, че може да се помисли за експониране и достъпна среда за част от тези паметници. Например, тези забележителни скални манастири- влизаш в техния екстериор и интериор, буквално запазени както са били през 10 век, по времето на Симеон и Петър. Влизаш в тази обстановка и попадаш в границита между невидимия и видим свят, това е много вълнуващо. Специално за района на Руйно, скалните манастрири край Върбино  и Скала имат изключителен потенциал, те са много атрактивни и могат да привличат туристи.

Фокус: По силите на Историческия музей ли е тази задача да популяризира и да привлече вниманието и интереса на туристите към този район?

Проф. Георги Атананосов: Музеят не е достатъчен, той е важен, но не е достатъчен. Трябва да има структура и гостите да се раздвижат извън Дулово и именно в района на Върбино, по Канагьола и района на Руйно около крепостта Аязмото. Това музеят не може да го свърши, тук трябва да се работи по проекти.  Тези две точки имат изключително голям потенциал, това са най- големите скални манастири на Първото българско царство между столицата Плиска и столицата Дръстър, запазени непокътнати от 10 век. А каква природа има по това сухоречие, с пещери, каньони, сарматски варовици, не по-малко е интересно и по река Сребреница, северно от Руйно.

Фокус: Кога прекъснаха археологическите проучвания в района?

Проф. Георги Атанасов: Разкопките, заедно с Висшата антропологическа школа и Тараклийския универстит,  които даваха един нюанс на живота в Дуловско, започнаха в 2000 година и на практика бяха прекратени през 2007 година.В Окоршо са извършвани проучвания в периода 1997-1998 година и през 2000 година в Руйно. Преди това бяха в района на Скала. В село Скала работа на терен започна през 1986- 1987 година и до 2007 година, в продължение на 20 години непрекъснато работех и правех проучвания в Дуловдския край. Аз съм и автор на тематико- структурния и тематико- експозиционния план на Историческия музей в Дулово. Той е открит през 1998 година. Тези, които помнят у нас по това време се закриваха цели институти, културни учреждения, театри и др. На този фон откриването на музей в дулово беше голямо събитие. Не знам в тези години да е открит друг музей в България.

Ивелина ИВАНОВА