Проф. Георги Близнашки: Президентът не мотивира отказа за назначаване на главен прокурор, което на практика го направи излишен

Експертът по конституционно право проф. Георги Близнашки в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“

 Водещ: ВСС отново избра Иван Гешев за главен прокурор, след като президентът отказа да издаде указ за назначаването му при първия избор. С 20 гласа „за“ и 4 „против“ магистратите отново одобриха Гешев, на ход пак е президентът, който по закон няма право втори път да откаже издаването на указ за назначаване. За процедурните принципи, смисълът от тях, необходимостта от промяна, ще говорим с един от най-уважаваните ни експерти по Конституционно право – проф. Георги Близнашки.

Проф. Близнашки, какви са възможните ходове на президента в настоящия момент? Единствено да подпише указа за назначаването на Гешев или има и друга възможност?

Георги Близнашки: Няма никаква друга възможност. Има изричен текст в конституцията, който е ясен и недвусмислен, не подлежи на тълкуване. Решението, последната дума при вземането на решение за избиране на нов главен прокурор има ВСС. Президентът върна предложението за повторно обсъждане. За съжаление, обаче при това връщане той не се мотивира, което на практика го направи излишно, и създаде определено напрежение в обществото.

Водещ: Магистратите казаха, че има съображения, но няма мотиви?

Георги Близнашки: Там е цялата работа, че когато връщаш ти трябва да се мотивираш евентуално да разколебаеш мнозинството, а ние видяхме какво се получи. 20 човека подкрепиха кандидат за главен прокурор и също толкова го подкрепиха втория път. Тоест връщането беше един удар във въздуха, едно излишно действие.

Водещ: Един от членовете на ВСС каза „Не виждам промяна в обстоятелствата, за да се промени и начина ми на гласуване“.

Георги Близнашки: Така е. Изразил се е формално, юридически. За това става дума. Въобще когато има подобно действие като връщането, трябва ясно да се посочат мотивите. В нашия случай това не беше направено, може би президентът има някакви съображения. Но поради открития характер на процедурата, всяко твърдение на държавния глава трябваше да бъде подкрепено евентуално с доказателства, а това е сложна задача. Поради което се получи едно доста безсмислено връщане, но в крайна сметка резултатът е същият – 20 на 4. И съгласно точния смисъл на Конституцията президентът трябва да издаде указа и то по възможно най-бърз начин. Обикновено говорим за разумен срок, но това е не повече от 7 дни.

Водещ: Сега обаче се чуват призиви той да сезира Конституционния съд?

Георги Близнашки: Няма за какво да го сезира. Нещата са пределно ясни, така че няма смисъл да се губи време повече. Както се казва в шеговита форма, четиримата съдии, които бяха против кандидата за главен прокурор, дадоха всичко от себе си, но не бяха убедителни и няма никакъв смисъл да се губи повече време, да се занимава Конституционният съд. Това ще бъде само поддържане на излишно напрежение в обществото. А основната функция на държавния глава е да осигурява нормални условия за функционирането на политическите институции, включително и институциите на съдебната власт.

Водещ: Чисто хипотетично все пак, ако се стигне до сезиране на Конституционния съд, има ли срок за произнасянето на съда по този казус?

Георги Близнашки: Не, не мисля, че въобще ще се тръгне по този път. Това е абсурдна хипотеза и няма смисъл да преливаме от пусто в празно и да качваме акцията на човек като Лозан Панов, който настояваше примерно, че трябва  да се открие нова процедура. Нещо, което е напълно безсмислено, преди да е извървян целият път, тоест преди да се е стигнало до повторно гласуване на предложената кандидатура. Както и стана междувпрочем. Така че това са хипотези, които не заслужават внимание.

Водещ:  Но понеже не за първи път сме в ситуация на отказ от страна на президента за назначаването на един от т.нар. трима големи. 2017 г. президентът отказа да назначи председател на ВАС. Идва въпросът формална ли е процедурата по връщането на указа и в ръцете на ВСС ли е да преодолее тази формалност?

Георги Близнашки: Разбира се, Разбира се. Развръзката не може да бъде друга. Ако президентът откаже да подпише указа за назначаване на главния прокурор, той ще извърши много тежко престъпление. Ще наруши Конституцията, а нарушаването на Конституцията наред с държавната измяна е най-висшето политическо престъпление, за което може да се открие процедура за импийчмънт и да се стигне впоследствие, ако бъде отстранен от длъжност, до наказателна отговорност. Но това са гранични хипотези. Въобще не си заслужава да ги обсъждаме. Президентът трябва  да изпълни своя дълг, като подпише указа за назначаване на главния прокурор Иван Гешев. Това е положението. Всичко друго е преливане от пусто в празно.

Водещ: Трябва  ли да се разшири кръгът на тези, които имат право да номинират главен прокурор? И този въпрос беше повдигнат на заседанието на ВСС при прегласуването?

Георги Близнашки: Има Конституция, тя е фиксирала нещата. Ако някой иска промяна, не могат да бъдат съдиите, те трябва  да прилагат законите, каквито са. Не е работа на съдиите да се занимават с политика. Така че това е отново създаване на излишен шум в системата. Лично моето мнение е, че не трябва  да се разширява кръгът. Това е професионална дейност, която предполага изключително висока квалификация, висок морал, и това не е работа за тълпата да се произнася за това кой е най-добрият кандидат за една такава високоотговорна публична служба в държавата, каквато е главният прокурор.

Водещ: От друга страна обаче, имаше протести за и против Гешев. Това гражданското общество ли беше, или икономически интереси?

Георги Близнашки: Какво гражданско общество? Всички сме наясно за какво става дума. На дъното на всичко това е казусът с КТБ и няма никакъв смисъл да се подвежда публиката, за никакво гражданско общество не става дума. Аз съм го казвал неведнъж. Когато се протестира срещу правителството, което се занимава с обществените дела,  управлява от наше име, то протестите са легитимни. Когато се опитваш да осуетиш избора на главен прокурор, това е чисто и просто противодържавна дейност. Така че тези протести са напълно нелегитимни. И аз съм дълбоко убеден, че ще дойде време, когато тези събития ще бъдат оценени по достойнство.

Водещ: Смятате ли, професоре, че ще се търсят от президента все пак някакви начини, за да бъде осуетено назначаването?

Георги Близнашки: Надявам се, че не. В крайна сметка избрали сме човек, който трябва  да е наясно какво се очаква от него, какво означава висш дълг пред народ и Родина, той е полагал клетва да спазва Конституцията, да управлява в името на Конституцията. Така че надявам се,  няма да тръгне по пътя на експериментите, да следва внушенията на хора от типа на Лозан Панов.

Водещ: Може ли самият президент да  инициира промяната на Конституцията?

Георги Близнашки: Той може да го направи, въпросът е да не стане за смях с някоя налудничава идея. Това е опасността за държавния глава. Дори когато си избраник на нацията, трябва  да внимаваш какво правиш, защото отдавна е казано, когато говориш и мислиш, мисли какво говориш.

Водещ:  Защо изборът на главен прокурор се оказва толкова труден, и то не само у нас? Имаме пример вече от Словакия,  в Молдова, падна правителството.

Георги Близнашки: Случаят с главния прокурор в Украйна създаде проблеми на САЩ. Както знаете, там започна процедура на техния президент Доналд Тръмп. Затова трябва  да се внимава по тези въпроси. В нашия случай интересът е огромен, залогът е КТБ. Става дума за 5-6 милиарда български лева, които вече бяха поети като разходи от нас българските данъкоплатци. И затова накрая трябва  да има виновни, които да си понесат отговорността за случилото се.

Водещ: Казвате, че сме били свидетели на една достатъчно прозрачна, честна, отговорна процедура.

Георги Близнашки: Най-добрата възможна процедура, която може да се открие на европейския континент.

Росица АНГЕЛОВА