Проф. Георги Близнашки: Създателите на Търновската конституция успяват да я превърнат в народна религия

 

На днешния 16 април преди 140 години се приема първата българска конституция- Търновската. Как се променя основният закон през годините и кои са стълбовете в конституционализма, запазили се и до днес? За съвършенствата и недостатъците на основните български закони разговаряме с бившия служебен премиер и професор по конституционно право Георги Близнашки в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Проф. Близнашки, преди 140 години България приема първия си основен закон – Търговската конституция, смятана за изключително демократична за времето си. Какво се променя първо за българския политически живот, а и не само след приемането й?
Георги Близнашки: Търновската конституция от 16 април 1879 г. полага основите на политическия и правовия ред в страната. Тази конституция по същество не е нещо друго, освен един проект за модернизацията на страната във всички сфери на обществения живот. Обикновено когато тя се характеризира, се изхожда от разбирането, че тя е либерална конституция преди всичко. Защото това е епохата на либералния конституционализъм и съвсем естествено тя се отличава с подобни характеристики. По-специално Търговската конституция предвижда широк набор от основни права и свободи на българските граждани, като се взаимстват най-напредничавите образци по тези въпроси. Преди всичко от Белгийската конституция. Също се изгражда на основата на принципа на разделението на властите, а това е характерно за всяка една либерална конституцията. Търновската конституция предвижда едно широко местно самоуправление, като се дават широко възможности за автономия на общините, нещо, което е свързано с нашата възрожденска традиция. Но това са характеристики, които са типични за повечето конституции на тази епоха. Това, което прави Търговската конституция различна от всички останали, включително и от конституциите на нашите съседи, са началата на демократизма. По-специално Търговската конституция предвижда всеобщо избирателно право за всички български граждани, разбира се, има се предвид само мъжете. По онова време на жената се отрежда друга роля, да има грижата за домашното огнище. На второ място българският парламент остава еднокамерен парламент. Това е кулминацията по време на дебатите в Учредителното събрание. Водят се ожесточени спорове по този повод дали да има сенат или да няма сенат, но в крайна сметка ще възтържествува идеята, че ние, българите, нямаме социална група с особени заслуги, която може да получи привилегировано представителство, или, както ще кажа Драган Цанков: „Ние, българите, сме всички равни, всички благородни“. Тоест по много категоричен начин се отклонява идеята за създаване на втора камара. И най-сетне политическият живот на страната се изгражда на основата на принципа на политическия плурализъм. Конституцията предвижда правото на сдружаване, а то води до появата на първите политически партии в нашата страна. И тук трябва да подчертаем, че през онази далечна вече епоха в повечето цивилизовани европейски страни в сила е знаменитото правило, което произтича от Закона на Льош Апелие във Франция от 1791 г. Тоест политическите партии, синдикалните организации не получават официално признание, не се позволява тяхното легитимно съществуване. България тръгва по друг път и в този смисъл ние изпреварваме останалите европейски държави. Или както ще кажа Дядо Славейков през 1885 г., когато пише една брошура по повод на Съединението на Княжеството с Южна България, с Източна Румелия, както тогава я наричат: „Ние, българите, сме всички равни, тоест един народ без политически партии е мъртъв народ“. България в много отношения получава една авангардна конституция, която създава предпоставките за едно динамично развитие на гражданското общество. Българските граждани при това са не само свободни и равни пред закона, но те получават и едно безплатно задължително начално образование, става дума за първите четири отделения. Всеки българин да бъде достатъчно грамотен, да може да чете, да смята, по този начин да осъществява своя собствен бизнес. Създава се едно много интересно гражданско общество. Хората са свободни и равни помежду си, те са грамотни и най-сетне те получават възможност да придобият правото на частна собственост върху земята, която обработват. И това прави българското общество различно от всички останали тук на Балканите, създават се предпоставките за едно възходящо развитие на гражданското общество.

Водещ: Именно с тази конституция се формират Обикновеното и Великото народно събрание, днес, знаете пък чуват се мнение, че необходимост от дейността на ВНС няма. Има ли причина този орган днес да бъде запазен?
Георги Близнашки: Това беше един дебат, който се проведе през пролетта на 1991 г. и колкото и странно да ви звучи, експертите на СДС тогава, тоест тогавашната опозиция, а това бяха едни много опитни, високообразовани юристи от старата генерация, настояха да запазим Великото народно събрание, защото в случая става дума за една гаранция, че ядрото на конституцията, т.нар. конституционна идентичност ще бъде запазена срещу всякакви произволни промени. В този смисъл Великото народно събрание изигра изключително важна роля. То би трябвало да се свика само в краен случай, тогава, когато се извършват промени във формата на държавно управление. За това става дума в крайна сметка. Досега такава необходимост не е възниквала. България е парламентарна демокрация и никой сериозно не е повдигал въпроса за промяна в политическата форма на държавно управление. От тази гледна точка това е един излишен разговор. В редица други страни, наприемер като Федералната република Германия, са предвидени неизменни клаузи. Тоест клаузи, които остават вечни, в смисъл, че не могат да се правят произволни промени. Аналогична роля в нашата конституция играе институцията на Велико народно събрание, тя е гаранция срещу произволни промени в конституцията, особено когато става за нейното ядро от ценности и принципи.

Водещ: Говорим си за основите, положени от този закон преди 140 години, преди да се върнем към съвремието, много малко внимание като че ли обръщаме на други две конституции, които страната ни е имала – Димитровската и т.нар. Социалистическа- Живкова. Какво пък дават тези два закона и промените в тях на съвременната ни Конституция днес?
Георги Близнашки: От гледна точка на историческата перспектива двете социалистически конституции от 1947 г. и 1971-а идват да отговорят на редица промени, които настъпват в обществото. Но не трябва да забравяме, че тези конституции, макар и да имитират привързаност към ценностите на демокрацията, все пак се приемат в условията на едно тоталитарно общество. Тоест за тях е характерно едно разминаване между провъзгласените ценности и принципи, от една страна, и политическата действителност, от друга страна. Достатъчно е да припомни, че Конституцията от 1947 г. предвижда сериозни гаранции за правото на частна собственост, но наред с това в последната алинея на един неин текст, където са изброени гаранциите, се предвижда възможността за обобществяване на средствата за производство, т.е. за извършване на национализация. И никак не е случайно, че буквално седмица-две след приемането на конституцията се провежда и т.нар. национализация. В този смисъл този тип конституция си остава една номинална конституция. Тя провъзгласява едни ценности и принципи, но в живота се случва нещо друго и това дава негативен оттенък върху развоя на обществените събития. Да не говорим за това, че по времето на тоталитарния режим представителните институции, провъзгласени за върховни, концентриращи в себе си огромни правомощия, на практика не действаха пълноценно. Народното събрание се свикваше три-четири пъти в годината за по един-два дни и най-вече задачата му беше да одобрява онези укази, които междувременно бяха приемани. Най-напред от президиума на Народното събрание, а впоследствие от Държавния съвет след 1971 г. Иначе те съдържат редица прогресивни елементи, но техния номинален характер не позволяваше да говорим за една пълноценна демокрация.

Водещ: Днес, поглеждайки в съвременната ни политика, много често управниците се обвиняват за неспазване, грубо нарушаване на основните текстове на Конституцията ни. Употребява ли се като че ли с лека ръка основният ни закон за една или друга политическа борба?
Георги Близнашки: Конституцията на Република България от 1991 г. е една реална конституция. Тя отговаря на онези нагласи и тенденции, които се проявяват в живота на обществото. През 1991 г. беше възприета парламентарната форма на управление и това даде възможност на българския народ периодично да избира своите управници, когато е недоволен от тях, да може да ги сменя по пътя на изборите. И това са неизменни демократични постижения. Но заедно с това се проявиха и редица негативни тенденции. Добре известно е, че в условията на  пазарна икономика парите играят изключително важна роля в обществения живот. Очерта се тенденция за купуване на гласове, най-вече на малцинствените групи. Това са негативни тенденции, срещу които, естествено, трябва да са полагат усилия те да се ограничат, да се сведат до минимум, ако не успеем въобще да ги изключим от нашия живот. Но постиженията на демокрацията са несъмнен факт. В крайна сметка ние привикнахме да водим политически дебати, да вземаме най-важните решения, които засягат живота на обществото и на хората, по един демократичен начин. Така че няма алтернатива, що се отнася до по-дългосрочната политическа перспектива. Ние, ако искаме да запазим уважението на останалия свят, трябва да се придържаме към онези ценности и принципи, които възприехме през 1991 г., когато беше създадена новата демократична Конституция на свободна България.

Водещ: Да разбираме ли, че в тази връзка по-скоро обсъждането на идеи за промени леки или не толкова в новата ни Конституция не трябвало да има или дебат за такива изобщо?
Георги Близнашки: Да го кажа пределно ясно: Възможно е една фина настройка на действащата Конституция, това е нещо, което може да се очаква рано или късно с оглед на политическата динамика, но принципни промени в организацията на обществено-политическия живот не могат да се очакват. Всички тези приказки за президентска република и прочее нямат реално основание. България е държава, която своята историческа традиция, демократична традиция. Вярно е, че не са малко и поддръжниците на авторитаризма, въобще в нашата история се наблюдава един конфликт между демократичната и авторитарната традиция в националния политически живот. И в наши дни надигат глава реакционни сили, които си представят, че е възможен политическият живот без политически партии. Но трябва да сме наясно: една държава без партии е фашистка държава и всички тези призиви за връщане към режим на безпартийност, характерен за 30-те години у нас, забравят, че всичко това става тогава в условията на един авторитарен режим, в навечерието на Втората световна война. Въобще твърде много илюзии битуват в главите на някои обществени среди в България, но според мен тези хора не си дават сметка за новите времена, за онези тенденции, които определят общественото развитие както тук на Балканите, така и в Европа. Казвал съм много пъти, ще го повторя: на Европейския континент господства парламентаризмът. Има две президентски републики на Европейския континент и те са в периферията. Това са Русия и Турция, двете държави са със специфична история. И двете държави са имперски тип държави. Това не може да бъде опция за страна като България. Ние имаме друга традиция и трябва да се придържаме към онова наследство, завещано ни от бащите учредители преди 140 години, когато се създава либералната и демократичната Търновска конституция. И както винаги съм казвал, всъщност в България имаме само една конституция, тъй като всички последващи конституционни експерименти са импровизация върху онези теми, които са зададени от Търновската конституция. България не може да си позволи да имитира нито Русия, нито Турция, да не говорим за полупрезидентския режим във Франция, за който говорят някои. Но те не си дават сметка, че всъщност полупрезидентският режим е девиация от парламентаризма. А и самите събития във Франция през последната година показват колко несъвършен е този политически режим и на какви изпитания може да се постави националният политически режим, ако се тръгне по подобни пътища. Ние имаме друга традиция и можем само да се гордеем с нея и трябва да се придържаме към заветите на нашите бащи учредители, а не да тръгваме по пътя на авторитарните експерименти, които ще доведат до много тежки последици.

Водещ: Проф. Близнашки, усещате ли днес една по-голяма невъзможност или по-скоро нежелание за правилното тълкуване на Конституцията ни, отколкото е имало преди 140 години?
Георги Близнашки:  О, разбира се,  времената са различни. Преди 140 години създателите на Търновската конституция успяват да я превърнат в народна религия. Търновската конституция е най-обичаната конституция в нашата история. Не случайно българският народ я възприема като своя светиня. Сега нещата са различни, у нас се създадоха погрешни представи в началото на прехода, много политически сили, които тогава останаха в опозиция, живееха с мисълта, че едва ли не след няколко години те ще пишат някаква своя конституция. А това е абсурдно, това е невъзможно. Единственият шанс да вървим напред е, ако се придържаме към ценности и принципи, които са споделяни от всички граждани в нашето общество. И колкото и да е трудно, каквито и авторитарни изблици да имаме периодично в нашия политически живот, ние трябва да си даваме сметка, че времето на военните паради, на военната музика отдавна са отминали. По-добре да живеем в условията на демокрация, колкото и да е несъвършена тя според някои, отколкото да се изкушаваме от различните разновидности на авторитарните режими. Защото те много бързо ще доведат до много тежки кризи и разочарования. Мнозина забравят, че зад ефективността на една или друга диктатура винаги става дума за режим, при който има две страни. Едните, силните на деня, налагат волята си по отношение на останалите. Аз използвам метафората с тоягата, която не трябва да забравяме, че има два края. Всеки си мисли, че ще държи тоягата и ще налага другите, но всъщност нещата в живота се оказват по-различни. Затова по-добре да останем в условията на демокрация и да се опитваме да я усъвършенстваме, да се придържаме към онези ценности и принципи, които се заложиха в Конституцията от 1991-а, наместо да тръгваме по трънливите пътища на авторитарните експерименти.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА