Проф. Георг Краев: Бабинден е денят на бабата с главно „Б“, на жената, която умее да превръща дивото в питомно и прави културата

Проф. Георг Краев, фолклорист, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: На 8 януари отбелязваме Бабинден, в чест на бабата акушерка. Празникът е посветен на възрастните жени, които в миналото са помагали на родилките. Моят гост е фолклористът проф. Георг Краев, на когото казвам, добро утро.

Георг Краев: Добро да е. Добро утро.

Водещ: Проф. Краев, с какво още е свързан празникът Бабинден? Защо се нарича по този начин?

Георг Краев: А, има една чудесна песен „Бабинден, бабинден, оти не е ката ден“. Тоест защо всеки ден не е Бабинден. Един от много веселите празници в българския обреден календар, посветен на онази, която умее от черното, дълбинето на утробата да изведе на белия свят наследника на стария български стопанин. Изключително интересен и весел празник, в който вкъщи пее кокошката. Мъжете се крият, не смеят да излязат да си покажат носа, стоят в кръчмата, само си попийват, а бабите се веселят. Доста сложен е обредният момент. Всяка млада булка с дете до тригодишна възраст в ранни зори отива, полива ръце на бабата, ще рече, я люстрира, я пречиства, а бабата с тези ръце си бърше ръцете в престилката на булката. Знак тя да може да продължи да ражда и да има деца. И по стар български обичай, както винаги след всяка такава сериозна дейност има и веселба. Това е трапезата, бабинденската трапеза. На нея бабите се преобличат, някои се преобличат в мъжки дрехи, самата баба се облича в булчинската дреха на снаха си, на най-малката си снаха. Тоест прави се на булка и това е повод да я закачат, да я кичат с най-различни неща, които символизират фалоса, плодородието. Това са картофи, суджуци и други такива фалически неща, които предизвикват много веселба, много смях. Разбира се, всичко това е съпроводено с много пиене и ядене. Всяка булка носи дар, специален кравай хляб на бабата. Те ги нареждат един върху друг. И бабата казва, я, сега да те видя, не те виждам, значи догодина още повече деца ще имаш. Тоест това е един празник на плодородието, чисто женски празник, с изявена символика на онова, което книжовните хора и гражданите най-вече наричат мръсотия, мръсен, блажен фолклор, много мощен, много красив и много веселяшки. Дори никой мъж не смее да излезе, защото ако го пресрещнат жените, пияни-заляни, го събличат, правят пиш на капата му, събуват гол-голеничък и докато той не се откупи, тоест поръча вино или ракия, не го пускат. А след тия веселби, вече някъде надвечер бабите се юрват на хоро и отиват на реката, където къпят бабата. Тоест отново я пречистват и както на Йордановден хвърляме кръст, същото правят и с бабата и вече пречистени и пияни-заляни, мъжете им ги прибират и празникът свършва. И след това е мъжкият голям празник. Това е Трифон Зарезан, който подобно на женския е само за мъже, но днес вече не се знае кой е за мъже, кой е за жени.

Водещ: Както вие казахте в началото на нашия разговор, характерни за Бабинден са песните, които се пеят…

Георг Краев: Да, чудесни песни. Те са мръснишки песни.

Водещ: А за какво се говори в тези песни?

Георг Краев: За мръсотии.

Водещ: Казвате, че бабата може да бъде облечена и като мъж, защо?

Георг Краев: Ами за да има сватба. Защото най-яркият символ на плодородието е сватбата. Освен това благодарение на това, че се облича като мъж, могат да бъдат показвани разни неща, които да напомнят на всички, че това е мъж. Има нещо карнавално, много красиво в празника, много веселяшко и е точно толкова грубо, колкото е груб всеки карнавал.

Водещ: Как този ден обаче се е променил във времето и какво правим в наши дни?

Георг Краев: Ами общо взето, доста безсмислен е станал. Някаква почит към акушерката. Хубаво, но това не е Бабинден. Бабата е образ на мъдростта, на онази, която е веща, тя е и много често вещица, тя е тази, която бае в селото, лекува и въобще баба не е в нашия смисъл стара жена. Баба е с главно „Б“, това е жената, това е Баба Марта. Това е жената, която умее да превръща дивото в питомно. Днеска много трудно можем да разберем тази основна характеристика на жената, че тя прави културата. Но с веселба и тая веселба е плодовита, защото плодородие има тогава, когато има смях.

Водещ: В моя край, аз съм от Пловдивско, на този ден подаряваме кърпи и сапун и до ден днешен.

Георг Краев: Да, много добре. Ето това са останали символи на пречистването. За да може тя да продължи. Междудругото някога бабите са ги погребвали с бели ръкавици. Когато отидат на оня свят и дядо Господ ги види, да ги приеме направо в рая.

Водещ: Да бъдат чисти, бялото е символ на чистота.

Георг Краев: Да, в известен смисъл.

Водещ: За какво още да си поговорим на този ден?

Георг Краев: Не, да не си говорим, а да се веселим. Най-добре.

Водещ: Да се веселим заедно с нашите баби и да ги уважаваме.

Георг Краев: Честит празник.

Водещ: Честит празник. Благодарим на проф. Георг Краев.

Йоланда ПЕЛОВА