Проф. Георг Краев: Суеверията са неопитомени дадености, които опитомяваме именно чрез вярата в тях

Фолклористът проф. Георг Краев в интервю за дневния блок „Добър ден“ на Радио „Фокус“ в петъчния 13 юли. 

 

Водещ: Суеверието е предразсъдък, поверие, заблуда или просто някаква сила, както искате го наричайте, но днес е петък, 13-ти, та ще си поговорим за съществуващите вярвания, дали могат да бъдат регулирани или не, в какво се проявяват, за страха от числото 13, за черни котки и какво ли още не. Защо хората се страхуват от някои числа? Фатален ли е спорно фаталният петък 13-ти, какъв е мистичният смисъл на 13 число и какво място заема петъкът в народопсихологията? За всичко това, за връзката или тоталното отричане между църковните тайнства и обреди и фолклорните такива разговаряме с проф. Георг Краев. Добър ден.

Георг Краев: Здравейте.

Водещ: Иска ми се още в началото да внесем яснота по отношение на суеверията и Църквата. Околоцърковни суеверия ли са вярванията в петък 13, в черната котка и други подобни?

Георг Краев:  По-скоро са един доста сложен диалог между онова, което е книжовната християнска доктрина и общността на фолклора. Култът към деня петък е много древен и той е всъщност праобраз на много древна богиня в праславянския пантеон, това е Миклоша, Миклош, която е близък образ на онова, което ние знаем като великата богиня-майка. А самото число 13 – за едни любимо, за други ужасно, е наситено с много енергия още от времената на Омир. Числото ще го срещнем в „Илиада“. Когато говорим по принцип за суеверията, все пак трябва да бъдем доста внимателни. Затова защото гениалният Мърфи е казал:  „Аз не вярвам на суеверия, но разчитам на тях“. Така че винаги трябва да имаме едно наум, ами ако. Въобще суеверие значи празна вяра. А коя вяра е пълна? Това ще рече, че верите помежду си не се разбират. Когато обаче диалогизират, когато се получава от диалога онова трето, тогава всъщност се появяват и такива образи като петък 13. А то между другото е едно младо суеверие. Появява се за първи път някъде в средата на 18-и век, в Ню Йорк, в Америка. И това е сближаването на две древни представи. Това са своеобразни табута, които за древните култури нарушението на табуто води до смърт. Оттук в по-модерните времена това води до страхова невроза, която има едно много сложно наименование. То е образувано от гръцките думи за петък и за страх. Петъчна фобия. Петък обаче в християнството, и то във фолклорната християнска култура, е много важен, защото тогава се пости. Култът към света Петка е много силен и тачен от българите. И въобще от православните християни. Собствената организация на всеки един от нас по проблема на суеверията – аз вярвам в това, не правя онова, аз не ставам с дупето нагоре, тръгвам с десния крак, а не с левия, това са едни сложни модели на изграждането на личността, на нейния мир. И не съм много уверен, че би трябвало с много подигравка да се отнасяме към тях, а тъкмо обратното. Би трябвало да видим причините на този вид организация, защото именно те дават цвят в крайна сметка на нашето живеене. Аз бих казал, че без суеверия ще бъде ужасно скучно.

Водещ: А без спазването им?

Георг Краев:  О, опасно е, ако си го набиеш. Вижте, ние имаме много интересен обичай в българската фолклорна култура, който се нарича зарек. Хора, които са болни и най-често от люта или от незнайна болест, на Илинден, ако не се лъжа, правят зарек. Тоест заричат се да не ядат козе месо. Ако ядат, болестта да ги повали, ако не ядат, да оздравеят. Тоест много древно, дълбоко някъде в културите го има това отношение към онова, което е чуждо, което не сме опитомили. Строго погледнато, суеверията са неопитомени дадености, които опитомяваме именно чрез вярата в суеверията. Сложничко ли се изразих?

Водещ: Не. Но да разбирам, че това датира от време оно, както се казва?

Георг Краев: Много е древно. И е нормално да е такова, защото е тип организация на живеене. Организация от правила. Днес ние имаме правила, които спазваме, защото имаме някакво обяснение за тях. Например, не минавай на червено, защото ще те бутне автомобилът. При древните е абсолютно  същото – внимавай, защото Макоши или пък Перун ще ти погоди някакъв номер.

Водещ:  Казваме „пу-пу, да не ти е уроки“ или някакви подобни фрази, как се проявяват, какви…

Георг Краев: Много са важни тези неща. Против зли очи, върху шапчицата на новородените дечица се правят едни специални украшения, от различни конци, за момченцата в синьо, за момиченцата в розово и червено. Вижте, не си даваме сметка, че самото ни облекло  е също апотропейно, т.е. предпазващо ни. И в този смисъл ние сме суеверни, ходейки облечени. Разбирате ли парадокса, докъде сме я докарали. Много внимателни трябва да бъдем към този феномен на културната антропология. Той подрежда живеенето. Разбира се,  има крайности, знаете небостъргачи без 13-и етаж, стая в хотелите без 13 номер.  Но всичките тези фобии в крайна сметка изграждат някаква култура. Щом има култура, значи може да има  пазар. Щом има  пазар, можем да продадем тези суеверия. И общо взето, така и се случва, продаваме ги.

Водещ: По отношение на талисманите какви са се носили от предците ни за предпазване от подобни суеверия?

Георг Краев:  Един от най-древните талисмани е всъщност, нали знаете кукиш какво е?

Водещ:  Не.

Георг Краев: При свиването на двата пръста, този мръсен знак, за който в някои държави съдят. Той виси на врата на всеки древен римлянин именно за да го предпази. Включително тази хулиганска глупост, изписването на тази дума к..р на стената или там както е на една гробница отново има апотропичен характер. Тоест безкрайно древни инстинкти, които днес ние разбираме като простащина, като хулиганство, като нарушаване на хаоса, макар че те са предизвикани именно за да защитят от хаоса.

Водещ: Сега да не предизвикаме доста хора да се предпазват така.

Георг Краев: Да, дайте да не настъпваме дявола по опашката.

Тези неща изграждат едно живеене. Ние, като включваме електричеството, дали си представяме как то дава верига? Не, това е най-обикновена магия. В крайна сметка суеверието е някакво уравнение, в което има едно неизвестно, а другото е известно. За да бъде предпазено известното, затова биваме защитавани чрез суеверието. Колкото и да ни е странно.

Водещ: Суеверията не са лоши, но да не сме крайни с тях и във вярванията си в тях.

Георг Краев: Не са, да. Въобще ние не сме изследвали вярването като такова. То в основата си е малко клюкарско, но както казва Херодот, най-древната информация е клюката, а тя е творчество сама по себе си, ако бъдем искрени към самото клюкарстване. То е много опасно, то описва ни нас или онези, които не желаем да обичаме, онези, които мразим, онези, които не можем да опитомим. Тоест не можем да вкараме в нашия образ на живеене. И тогава, разбира се,  започваме да съчиняваме, да измисляме тоя такъв, онакъв. И по този начин, изграждайки този образ, ние за себе си изграждаме апотропически, за да се предпазваме от онзи, когато хулим.

Водещ: Вие самият вярвате ли, че петък 13-и е фатален, че носи нещастие, че ни се случват някакви беди на такива дати?

Георг Краев: Случват се, разбира се. Вижте, когато се създаде словоформа, смисълът на магията е именно в нея, в живеенето на словоформата, тя започва, тя е живо същество. Тя е, както се пее в песента, има думи като зли куршуми. Самото умение на говорене е вече магия. И подредбата на нашите слова е в някакъв смисъл апотропей спрямо всичко онова, което ни застрашава. Така че когато говорим ще има ли нещастия, няма ли, трябва да бъдем просто много внимателни и все пак да се заключваме, когато говорим за тези неща.

Водещ: Да си пожелаем да изричаме и да чуваме положителни,  красиви и добри слова в такъв случай, за да ни се случват такива неща.

Георг Краев: Да, изключително важно е. То е също магия, да не забравяме. То е магия за благо. Но благото е различно от доброто и от лошото. Християнско понятие е благото, благостта, благодаря. Сложна работа е.

Водещ: Сложно наистина. Благодарим ви наистина за прочита, който ни предоставихте на нас, на нашите слушатели в ефира на Радио „Фокус“.

Милослава АНГЕЛОВА