Проф. Диана Гергова:Келтското светилище е  уникален паметник, съвършено различен от всичко, което досега сме проучвали в некропола на „Сборяново“

Проф. Диана Гергова, Национален археологически институт с музей при БАН, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Проф. Гергова завършихте тазгодишните разкопки на територията на резервата „Сборяново“ край Исперих. Какво успяхте да проучите през настоящия сезон и какви са резултатите?

Проф. Диана Гергова: За съжаление разкопките тази година не бяха продължителни. Проучихме само етап от откритото през миналата година келтско светилище, и което е единствено за територията не само на България, но и на Балканите. Имаме хубави резултати, макар и не сензационни, както когато копаем една традиционна надгробна могила в царския некропол в „Сборяново“, но които ни дадоха нови, много интересни данни. Продължихме проучването на квадратния ров, който е ограждал централните структури с ритуални ями. Успяхме да намерим входа на това светилище, който е разположен от юг и от двете страни рамкиран от началото на ритуалните ровове, в които са били поставяни различни дарове. Знаете, че през миналата година там открихме  ритуална огъната ромфея, един рядък меч за гетските земи, намерихме човешки кости, келтска тока, а тази година към находките прибавихме и ритуално натрошени фрагменти от съдове, които се отличават с това, че също са тракийска, местна изработка. Имаме много интересна ситуация, при която в едно безспорно по своя произход келтско култово място, келтско светилище, свързано и с ритуални погребения на хора, защото миналата година в рова намерихме едно погребение в свито положение „хохер“, намерихме и отделно горели човешки кости,  сега наред с някои типично келтски материали, имаме и материали дори редки за тракийските земи, характерни за други райони. Имаме ритуалната ромфея, която е огъната –традиция, която се приема за келтска, а сега намерихме фрагменти от голям съд, който е работен на ръка и е типично тракийски. Попаднахме и на други фрагменти от амфори, които дават нова информация за обредите и даровете, които са били оставяни в това светилище. Много ми се искаше с по- бързи темпове и по- големи мащаби да проучваме този уникален паметник, който е съвършено различен от всичко, което досега сме проучвали в некропола на „Сборяново“, но за съжаление средствата за проучване тук винаги са били проблемни.  Тази година работихме с мои колеги от университета в Женева, те приложиха всички възможни методи на документиране на този паметник, подпомогнати бяхме и от банка, която финансира техниката, без която не можем да работим, защото светилището е на дълбочина 60-80 см под нивото на терена, говорим за льос, който е много твърд и много тежък за работа. Много съм доволна от резултатите, които предизвикват интерес навсякъде, в европейската научна общност, където вече сме докладвали част от тях. Преди няколко дни изнесох доклад в Атина пред моите гръцки колеги, пред международна общественост, заедно с постерна изложба за „Сборяново“, която е на Института за култура към Министерство на външните работи. Показана бе в Атина, в центъра на общината и това е голямото удовлетворение. Когато човек методично проучва един комплексен паметник какъвто е Царският източен некропол на „Сборяново“, наистина могат да се получат неочаквани и много стойности резултати.

Фокус: Какви са впечатленията, които предизвикват находките от „Сборяново“?

Проф. Диана Гергова: Изключително съм доволна от отношението на моите гръцки колеги. Имах редица срещи с тях и по думите им това чрез това, което което ние правим в „Сборяново“ и те получават нови импулси, повод за размисъл, за интерпретиране на археологически ситуации на техни паметници . Стана въпрос и за сензационна гробница с двете кариатиди , открита преди година в Амфиполис, като веднага всички паралели се правят със Свещари. В района на Амфиполис има доста материали, които показват и паралели със златното съкровище от могилата на Котела. Бяха много заинтересовани, разговарях и с хора, които са писали във връзка гробницата на Филип Втори Македонски, а и анализът на изображенията от сцената на фасадата на  гробницата където виждат образи и изображения на гет, вероятно на благородник, който е придружавал гетската принцеса Меда или дъщерята на Котела, владетелят, чийто съкровище и могила ние проучихме- това е доста интересен импулс в момента и за моите гръцки колеги, и за мен да продължим да работим върху изчерпателното изследване на тези връзки между гетската и македонската династия, които бих казала че получиха нова светлина с откриването на сандъчето със златни дарове в Голямата Свещарска могила. Те бяха доволни и от нашите астро изследвания и това действително е в духа на знанията за елинистическия свят. Подчертаха, че Филип Македонски е питагореец, гетите също са питагорейци, т.е. тази изложба беше повод за много приятни срещи и разговори с моите гръцки колеги, същевременно на откриването присъстваха много представители на дипломатически кръгове от различни страни, които също бяха заинтересувани от това, което правим в „Сборяново“. Ние привличаме вниманието на международната общественост не само научна, но и културна към нашите богатства. Но имаме голям проблем с управлението на резервата,  с поддържането на паметниците. Факт е, че сме превърнали „Сборяново“ в европейски научен център, защото привличаме голям брой европейски специалисти, които ни помагат в различни области и с които си сътрудничим, но вероятно трябва да се поучим от това как се организират и управляват такива големи резервати каквито има в Гърция, във Франция. За мен беше изключително полезно и съм удовлетворена, че изложбата имаше широк отзвук и интерес сред българите в Атина. Видно е как в  Гърция организират и пазят своите големи ансамбли и центрове като Делфи, Вергина и т.н. много ще се радвам ако можем и ние да реализираме и направим по- рационална системата ни за опазване.

Ивелина ИВАНОВА