Проф. Диана Гергова:При тазгодишното проучване на територията на келтското светилище в „Сборяново“ бяха установени нови вкопани структури

Снимка:Радио "Фокус"- Шумен

Проф. Диана Гергова от НАИМ при БАН пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Проф. Гергова, преди дни завършихте разкопките на територията на резервата „Сборяново“. Келтското светилище ли беше във фокуса на работата на екипа, който водихте?

Проф. Диана Гергова: Да и през този сезон продължи работата по келтското светилище. Много съм доволна от резултатите от експедицията, която сега водя вече и с моя колега д-р Йордан Анастасов, защитил дисертация за келтите в България, и  голям екип от специалисти от цяла Европа, студенти от Швейцария и България. „Сборяново“ продължава да ни изненадва с нови и непознати аспекти на културата си, на тази богата погребална обредност и ритуали, които са практикувани на територията на Източния царски некропол, който ние проучваме. В сравнение с видимите огромни могили, проучването на светилището е свързано с едни невидими за погледа на обикновения посетител структури, тъй като те са вкопани в земята. В западната част, в която работим, открихме фрагменти от тракийска и вносна керамика. И най- важното- още горели човешки кости. Попаднахме на следи от горяло стъкло, от стъклено мънисто, от амфорни дръжки. Последната изненада беше доста голям камък, който също беше поставен в този ров или в рововете на келтското светилище. Продължаваме да събираме изключително интересни данни какво се е случвало в самите ровове, които са ритуално изкопани, какво е било поставено в тях. И отново, както и първата година, когато бяха и най- големите ни находки, откриваме следи от човешки останки и дарове, свързани с типични за гетите обреди на обезсмъртяване, на препогребване на костите, включително и на тези, които са кремирани. За нас тази година имаше още една изненада. Благодарение на много точни геофизични проучвания на доц. Християн Цанков от Минно-геоложкия институт, установихме, че  в района на светилището има и други вкопани структури. Те са подобни на структурата на светилището, но сега това са квадрати, оформени от ровове, в които също намираме тракийски материали, фрагменти от амфори и вносна керамика. Те са ориентирани  югоизток- северозапад, и една огромна яма с размери 6 на 6 метра, също квадратна. Попадаме на  нови знаци за ритуални практики в южната част на некропола, около могилата на Котела и в близост до келтската колесница, която намерихме в една от могилите. За нас, това е голямо удовлетворение, защото както вече казах разкриваме нови, непознати аспекти на погребалната обредност и ритуалите, които са били изпълнявани на територията на некропола. Нови данни за това духовно единение на келти и траки- имаме чисто келтски структури, които са разположени на територията на тракийския некропол, находки с или келтски, или тракийски произход. Много съм доволна от прецизната работа на нашите студенти. Да откриете горели разпиляни кости в един ров, запълнен с пръст, е много голямо постижение, а тези находки ни дават много важна информация. В некропола на „Сборяново“ откриваме всички видове погребения, като повечето са чрез трупоизгоряне. Ако при един кремиран индивид, погребан целият, обикновено стават 2 кг тегло на кремираните, на горелите кости, в нашите могили ние намираме  около 200 грама. Това означава, че дори при кремирането не знаем дали част от горелите кости са били разпилявани, къде са били поставяни и затова откриването  на отделни горели човешки кости и в тези ровове на келтското светилище, е много важно. Това обстоятелство отново потвърждава колко сложен е ритуалът  при тракийските гети на т.нар. обезсмъртяване , на разделянето на костите, на предметите на няколко места. Характерно за този некропол е, че в зависимост от статута на погребания е прилаган различен погребален обряд- може да е погребано цялото тяло, след това скелетът е препогребан на различни места, дори когато има кремация отново се наблюдава препогребване, т.е. разделяне на костите и погребването им на няколко места. В нашия случай сега имаме втора ситуация, освен първата от преди три години, в която намираме кремирани кости в рова на келтското светилище.

Фокус: Предполагам, че е твърде рано, но все пак как интерпретирате на този етап новите засечени структури?

Проф. Диана Гергова: Интересно е, че двете нови структури по своя характер са близки до структурата на келтското светилище. Т.е. това са отново ровове, но те ограждат квадратни пространства, с много ясна квадратна форма и вероятно са част от един ансамбъл, заедно със светилището. Но това е първи сезон, в който ги засичаме. В тези ровове също има отделни находки от същата епоха- 4-5 в. Пр. Хр. Тепърва ще търсим отговор на въпросите, които пораждат.  Новото, което надграждаме тази година е по отношение на функцията на тези келтски по своята природа ровове, в които намираме кремирани кости и материали, които имат тракийски и вносен гръцки произход. Новите квадратни структури показват, че в тази южна част на Източния некропол е имало доста голямо равно поле, в което са практикувани обреди, характерни за келтите. Резултатите от проучванията и на двата некропола в „Сборяново“, с по- голям акцент върху Източния некропол, потвърждават това, което е загатнатото  в писмените извори- че гетите, които са едно ниво по- извисени от останалите съвременни народи, наистина осъществяват много сложни ритуали, свързани с идеята за обезсмъртяването на душата, за освобождаването и от затвора на материята. В този некропол откриваме изключително много данни и примери за сложни погребални и постпогребални практики и ритуали, в които личи вярата на гетите не само в безсмъртието, но и идеята за космическото яйце,  идеята за прераждането на душата. Аз само ще припомня, че в писмените извори се сочи, че келтските друиди са възприели учението за безсмъртието именно от Залмоксис, т.е. именно от гетите. Затова и за нас тази среща на територията на гетския некропол на гети и келти, на паметници и на двете култури са много важни, защото можем да разберем какъв е механизмът,  къде и как келтите са възприели от гетите идеите за безсмъртието и как са ги приели в своите ритуални практики. „Сборяново“ се оказва наистина един уникален обект, от изключително значение за разбиране изобщо на ранната европейска култура и духовност, дори бих казала и на евразийската. Натрупаните през толкова десетилетия материали, над които продължаваме да работим, разкриват изключителната стойност на този резерват. И битките ни да се случи нещо и той да се социализира продължават- да можем да покажем, не само да разказваме, но и да покажем на цялата общественост- родна и международна, колко интересни неща сме открили и колко много могат да научат за своето минало.

Фокус:На какъв етап е проекта  за консервацията, реставрацията и експонирането на Свещарската гробниц с помощта на Посланическия фонд за опазване на културното наследство на САЩ?

Проф. Диана Гергова: Наложи се да искаме удължаване на нашия проект, тъй като срещаме доста пречки, може би не толкова съзнателно, колкото от мудността на някои институции. Но работим. Приключихме с много важна част и това е 3D заснемането на Свещарската гробница. И тук целите са две- да бъде документирано състоянието на паметника в настоящия момент, и второ  готвим се за кратък филм, в който да бъде показана историята на изграждане на гробницата, на нейното използване. Филм, който да позволи на посетителите да разглеждат паметника в детайли, в подробности. Работим върху нова експозиция в лабиринта, която да представи историята на проучването на могилата, значението на гробницата, работи се върху окончателния проект за експониране на наискоса. Готови сме отдавна с проекта за нова ел. инсталация и художествено осветление. Надявам се скоро да можем да се похвалим и със следващите крачки в нашата работа. Малко трудно, но работим и се надявам се, че ще се справим в удължените срокове с цялостното реализиране на този проект.

Ивелина ИВАНОВА