Проф. Диана Кюркчиева: Планирали сме 20 събития, които са свързани с международните инициативи за отбелязване на 100 години от създаване на Международния астрономически съюз

Проф. Диана Кюркчиева, директор на Астрономическа обсерватория- Шумен, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Астрономическата обсерватория организира наблюдение на Слънцето и на зимното звездно небе в два последователни дни. Проф. Кюркчиева каква организация е създадена за тези прояви?

 Проф. Диана Кюркчиева: Първо искам да пожелая на вашите читатели здрава, успешна и щастлива 2019 година. Двете наблюдения са първите събития от календара, който сме планирали за годината, свързани с отбелязване на  100 години от създаването на Международния астрономически съюз. Навършват се и 100 години от публикуването на Теорията на относителността на Алберт Айнщайн, както и 50 години от кацането на човек на Луната. Международният астрономически съюз е създал организация за провеждането на редица инициативи, посветени основно на астрономията и наблюдението на небето. Нашата астрономическа обсерватория е планирана 20 събития през 2019 година, които са свързани с международните инициативи. Наблюдението на Слънцето, което организираме на 10 януари и наблюдението на зимното звездно небе на 11 януари, са подчинени на т.нар. инициатива „100 часа наблюдения на небето“, насочени към деца, ученици и граждани, за наблюдение на интересни астрономически събития. Например, на 16 юли ще може да бъде наблюдавано частично лунно затъмнение, на 10 ноември е транзитът на Меркурий и т.н. Наблюдението на Слънцето, което предвиждаме в утрешния ден ще се проведе от 11.00 часа на място в Астрономическата обсерватория. С помощта на слънчев телескоп ще се опитаме да проследяваме петна и протуберанси. Наблюдението е основно за ученици от прогимназиален курс. Предвидена е и презентация „Нашата звезда Слънцето“, за активността на Слънцето и слънчево- земните връзки. В момента зимните условия са доста сурови и може би не много хора ще имат възможност да се качат до Астрономическата обсерватория на Шуменското плато, поради което решихме да дублираме събитието. В 13.00 часа слънчевият телескоп бъде свален в града и ще дадем възможност на всички, които желаят да се включат. Мястото е в близост до Младежки дом, при подхода към „Паметник 1300 година България“. За утре синоптичната прогнозата не е оптимистична, предвижда се плътна облачност, но въпреки това ще имаме готовност от 11.00 часа да приемем ученици, както и посетители в Астрономическата обсерватория на Шуменското плато, същото ще повторим от 13.00 часа в близост до Младежкия дом. На 11 януари предвиждаме нощно наблюдение на зимното звездно небе, с изучаване на зимните съзвездия. Предвиждаме наблюдение на планетата Марс с 15-сантиметровия телескоп, можем да предложим и наблюдение с 25-сантиметров телескоп. Наблюдението е предвидено за ученици от гимназиалния курс. Утре дневните наблюдения на Слънцето ще се провеждат под ръководството на докторант Станислава Тодорова, а в петък отговорник за нощното наблюдение ще бъде доцент Борислав Борисов. Каня всички ученици и граждани на Шумен да се включат в нашите събития, в откриването на тази интересна за астрономията година и първите събития, които са свързани с отбелязването на трите годишнини, които вече споменах.

Фокус: Как се прави наблюдение на Слънцето?

Проф. Диана Кюркчиева: Слънчевите телескопи са специално конструирани. Най- скъпата част е т.нар. тесноивичен филтър, който пропуска много малка част от светлината на Слънцето. Интересно е, че в този диапазон могат да се наблюдават активните процеси, ставащи на Слънцето. Слънчевите телескопи и техните филтри са така конструирани, че могат да се наблюдават активните проявления на Слънцето- петната, протуберансите, флокулите. Пред окуляра на телескопа има филтър с тясна ивица на пропускане, което позволява да наблюдаваме Слънцето. То изглежда като оранжево- червен кръг, но върху него могат ясно да се видят, когато има разбира се, слънчеви петна, виждат се като тъмни малки петънца, да се видят слънчевите протуберанси като влакна или като примки извън лимба на Слънцето.

Фокус: Казахте, че предвиждате 20 събития?

Проф. Диана Кюркчиева:В началото на февруари подготвяме изложба и презентация „Жените в астрономията“, през април концерт „Музика на космоса“, ще организираме конкурс за рисунки, посветени основно на светлинното замърсяване, кинолектория, посветена на 50 години от кацането на човек на Луната. Подготвяме изложба „100 астрономически изображения“. Тя ще бъде представена във фоайето на Астрономическата обсерватория. Ще бъде съпътствана с възможност за гласуване за трите най- добри изображения от всички 100, които нашият екип е подбрал. С тази изложба и с този конкурс, както и с всички други събития искаме да привлечем интереса на повече хора към небето, астрономията, към науката. Трябва да отбележа, че основната част от нашата дейност е насочена към деца и ученици. Има инициативи, насочени към деца от детските градини, от начален етап на обучение, по- големите ученици, студентите и разбира се цялото гражданство на Шумен. Има инициативи, насочени към деца в неравностойно положение, към социално слаби групи, към възрастни хора.

Фокус: По какви проекти ще работите през тази година- нови или продължавате от предходни години?

Проф. Диана Кюркчиева: Част сме от големия консорциум, наречен Рацио. Той е един от финансираните научни консорциуми в националната пътна карта за научна инфраструктура. Финансирани са 14 консорциума, а ние сме в консорциум с Института по астрономия на БАН и Катедрата по астрономия на Софийския университет. Това е голяма чест за нас. По този проект вече сме финансирани и планираме закупуването на по – голям телескоп, с монтировка и съответен детектор. В момента се отваря и конкурсна програма за проекти, свързани с Европейската космическа агенция. Срокът за подаване на проектите е месец март. Възнамеряваме да разработим такъв, свързан с популяризацията на астрономията и образователни астрономически дейности. Опитваме да се включим и в други международни програми и проекти. Вече споменах, че се присъединяваме и към всички инициативи, планирани от Международния астрономически съюз. Нашето желание е да направим колкото се може повече граждани съпричастни към любовта ни към небето, към астрономическата наука и да подготвим нашите продължители.

Фокус: От кога сте част от Рацио?

Проф. Диана Кюркчиева: Консорциумът Рацио е създаден през 2010 година, още тогава влязохме в първото издание на националната пътна карта за научната инфраструктура. Тогава само седем бяха консорциумите, които минаха през международно оценяване. Но не се случи тяхното финансиране. В настоящото издание на националната пътна карта консорциумите са повече, есента на миналата година за първи път получихме финансиране- тези, които бяха подготвили достатъчно бързо и достатъчно добра научна и образователна програма. Така че от миналата година нашият консорциум вече е финансиран. Парите вече са налични, но процедурите са тежки. Сега сме в етап на тези процеси, но сме избрали телескоп, монтировка и детектор. Всичко това обаче няма да се случи в рамките на една година, а в продължение на три последователни години. Касае се за голям телескоп и много сериозна монтировка. Монтировката позволява много прецизно насочване и абсолютно дистанционни наблюдения. С телескопа, който планираме да закупим по този проект ние ще бъдем не само в картата на националната научна инфраструктура, но и в международната карта на астрономическите инфраструктура. Говорим вече за научни наблюдения, а не за наблюдения, свързани с популяризацията на астрономията. Но по принцип и настоящите професионални телескопи, с които разполагаме могат да бъдат предоставяни за получаване на наблюдателни данни на ученици и студенти ако те представят обосновано, мотивирано искане и да получат своя наблюдателен материал, с който могат да участват- студентите за подготовка на дипломни работи, а учениците за подготовка на проекти за участие в национални и европейски конкурси.

Фокус: Кажете малко повече за научните наблюдения, които правите?

Проф. Диана Кюркчиева: Засега те не са много и са в начален етап. Но ние вече сме докладвали определени постижения, които сме постигнали в обсерваторията, а именно работата ни по дистанционното управление на нашите два телескопа- 25 см и 40 см. Те са разположени в куполите на покривната площадка на обсерваторията. В България никой досега това не го е постигал. Ние съобщихме и демонстрирахме дистанционното управление в рамките на научни конференции- на международен научен форум във Белоградчик  и на национална конференция във Варна през есента и мога да кажа, че събрахме овациите на професионалните астрономи. Това беше тежък труд, успяхме да се справим с тази задача и мога с гордост да кажа, че освен двете публикации, свързани с тези наши усилия- за дистанционното управление на двата телескопа, излезе и първата ни научна публикация на базата на 25-сантиметровия телескоп в престижно астрономическо списание. Резултатите, които се получават са много обнадеждаващи и продължаваме да работим в тази посока. Надяваме се, че след като сме извървели този труден няколкогодишен път по реализирането на дистанционното управление да получим още интересни резултати по наблюдение както на променливи звезди, така и на новообразувани звезди, така и на всички интересни астрономически събития, които се случват – преминаване на комети, наблюдение на астероиди и др. Надяваме се, че 2019 година ще бъде ползотворна.

Ивелина ИВАНОВА