Проф. Димитър Пърличев: Днес в акваторията на област Добрич се лови много по-малко риба, миди и рапани в сравнение с миналото

Днес в акваторията на област Добрич се лови много по-малко риба, миди, рапани и други хидробионти в сравнение с миналото. Това каза за Радио „Фокус“ – Варна варненският учен проф. Димитър Пърличев.Той посочи, че прогрес има единствено в улова на миди от няколкото плантации за миди между нос Калиакра и Балчик. По думите му, на дълбочина до 40 м. няма живи миди и рапани, като основна причина за това се сочи интензивното тралиране на дъното за рапани, което унищожава дънните екосистеми и влияе негативно на пелагиала. „Забраната на дънното тралиране, криминализира рапанолова и го превърна в бракониерство, с което изостри проблема, вместо да го реши. Трябва да се има предвид и това, че има хора, за които тралирането е поминък“, категоричен бе проф. Пърличев. Дънните тралове унищожават и голяма част от подводните археологични обекти на Добричка област, които могат да бъдат съхранени под формата на  подводни археологични и други видове резервати, повишаващи биоразнообразието и биопродуктивността и обслужващи науката и подводния туризъм. По думите му, районът между к.к Албена – Кранево засега е най-добре устроеният, атрактивен и доходоносен район, с дължина 7 км. и север-североизточна ориентация. Варненският учен посочи, че на 150–200 метра пред плажа биха могли да се построят няколко басейна – рибарници и плантации за водорасли, включително и за миди, с кули в челната част до 10 м над водното ниво. На 8–10 км. от плажа и от Балчик, би могло да се построи изкуствен остров. Очаква се чрез тези мерки да започне улов на марикултури, който ще снабдява заведенията за хранене и търговските обекти с пресни морски продукти. За обслужването, експлоатацията, обработката и пласмента на продукцията ще се разкрият нови работни места. Ще се създадат отлични условия за практикуване на спортния риболов и екологичния рапанолов. Плажът ще се разшири и разнообрази от томболата зад басейните. От изкуствения остров ще се разкрива цялата панорама между н. Калиакра и н. Емине, като освен това той ще служи за организиране на локален морски туризъм, спортен риболов и подводен лов.

„Районът на нос Сиврибурун и нос Шабла се характеризира с най-интензивната абразия по нашето крайблежие, която поражда немалко екологични и социално-икономически проблеми“, допълни още проф. Пърличев. Той посочи, че ежегодно този участък от Добруджанския бряг губи не само безценни площи обработваема земя, но и строителни, курортни и транспортни обекти, плажовете и летуващите намаляват, риболовът и рапаноловът са в упадък поради намаляването на ресурсите, развитието на марикултурите е незначително.  За решаване на тези проблеми в района се предвижда изграждане пред шест абразионни носови участъци на по 3–4 вълнолома – плантации с колекторни рамки за миди.  С реализирането на тези мерки се очаква абразията в района да бъде преустановена, плажовете да нарастват и да се превръщат в непреодолим буфер за вълните. Продукцията от марикултури ще задоволи местния пазар и дори ще бъде предмет на износ.

Десислава ВАСИЛЕВА