Проф. Димитър Пърличев: Подводни резервати по българското Черноморие биха могли да бъдат решението за опазване на културно-историческото наследство

Проф. Димитър Пърличев, дългогодишен морски геоморфолог, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна.

Фокус: Проф. Пърличев, в последните години се говори много за губенето на територии по родното Черноморие, следствие на контакта с морето. Къде е най-сериозно положението?
Проф. Димитър Пърличев: Област Добрич е най-застрашената и най-много губещата от контакта с морето област на нашето Черноморие. Районът е най-застрашеният и най-много губещ от контакта с морето на нашето Черноморие. Парадоксално е, че при тази ситуация почти нищо не се прави за решаване на острите и неотложни проблеми от страна на отговорните органи. Обстоятелствата налагат мотивирането на най-важните и нуждаещи се от спешно решаване проблеми, свързани с тази част от морския бряг и акваторията, посочването на възможностите за тяхното решаване и на очакваните резултати. Искам да отбележа, че бъдещето на областта е тясно свързано с рационалното развитие на морския бизнес, сигурността, природозащитата, морския туризъм и рекреация, а така също и опазването на културно-историческото наследство по Добруджанското крайбрежие и акватория. Необходимо е да се разбере, че всеки един от изброените проблеми по същество е комплексен и изисква прилагането на съответните иновации и иновативни решения, едното от които е разработването на интердисциплинарни проекти за екологичното и икономическото им решаване. Добруджанският бряг се характеризира с твърде разнообразен релеф и променяща се експозиция. Протичащите природни процеси и опасности са различни в отделните райони.
Тектонската обстановка в акваторията и по крайбрежието е сложна и възможностите за генериране на земетресения и цунами в района са много големи, респективно и пораженията по брега. В близост и паралелно на район на нос Шабла и на нос Калиакра, в морето преминава Калиакренският дълбочинен разлом, който е не само сеизмогенен, но вероятно и цунамигенен източник и генерира Шабленската сеизмична област на българска и на румънска територия. По-голямата част от протежението на Добруджанския бряг се характеризира с различно висок, стръмен до отвесен непреодолим клиф, с липсващ или тесен плаж пред него. Силното вълнение, както и евентуално цунами, може да се окаже твърде опасно и дори фатално и при това за изключително опитни плувци. Опасност съществува и за хората, намиращи се по широките плажове със стръмен клиф зад тях, тъй като те ще разполагат с не повече от 5–6 минути, ако е от наш източник, и до 30 минути, ако е от най-отдалечения източник в Черно море, за да се оттеглят на безопасно разстояние и височина и то в случай, че са информирани своевременно, т.е. при работеща система за ранно предупреждение. Необходимо е обаче всяко почувствано от плажуващите земетресение да бъде сигнал за незабавно отдалечаване от брега. Опасността е извънредно голяма и в свлачищната зона зад брега южно от нос Шабла. Важно е да се знае, че природните бедствия, като земетресения и цунами са много опасни и за културно-историческото наследство, намиращо се на брега, като част от него вече частично или изцяло е безвъзвратно загубено.Въпросът за краткосрочното прогнозиране на земетресения и цунами не е решен в световен мащаб. В България обаче от 26 години има патентовано устройство за измерване на промените на интензивността на газоотделянето от морското дъно, което е един от индикаторите за случване на земетресение. Допълнителните изследвания и експериментите с него по Калиакренския разлом и континенталния склон ще доведат до много по-сигурно прогнозиране на земетресения и цунами. Наложителни са обаче проучвания на брега и съставяне на специални геоеколожки карти с конкретни препоръки за мероприятия за предпазване от земетресения, цунами, свлачища и срутища във всеки участък от брега. Прилагането на така предложените мерки и експерименти ще осигури краткосрочното прогнозиране на земетресения и цунами и ще намали пораженията от проявата на останалите негативни явления, а също вероятността от жертви на живеещите и пребиваващите по Добруджанското крайбрежие.
Фокус: Това ли е причината за намаляващия улов на риба в нашето море?
Проф. Димитър Пърличев: Днес в акваторията на област Добрич се лови много по-малко риба, миди, рапани и други хидробионти в сравнение с миналото. Прогрес има единствено в улова на миди от няколкото плантации за миди между нос Калиакра и Балчик. Вероятно знаете, че на дълбочина до 40 м. няма живи миди и рапани, като основна причина за това се сочи интензивното тралиране на дъното за рапани, което унищожава дънните екосистеми и влияе негативно на пелагиала. Забраната на дънното тралиране, криминализира рапанолова и го превърна в бракониерство, с което изостри проблема, вместо да го реши. Трябва да се има предвид и това, че има хора, за които тралирането е поминък. Дънните тралове унищожават и голяма част от подводните археологични обекти на Добричка област, които могат да бъдат съхранени под формата на подводни археологични и други видове резервати, повишаващи биоразнообразието и биопродуктивността и обслужващи науката и подводния туризъм. Районът между к.к Албена – Кранево засега е най-добре устроеният, атрактивен и доходоносен район, с дължина 7 км. и север-североизточна ориентация. На 150–200 метра пред плажа биха могли да се построят няколко басейна – рибарници и плантации за водорасли, включително и за миди, с кули в челната част до 10 м над водното ниво. На 8–10 км. от плажа и от Балчик, би могло да се построи изкуствен остров. Очаква се чрез тези мерки да започне улов на марикултури, който ще снабдява заведенията за хранене и търговските обекти с пресни морски продукти. За обслужването, експлоатацията, обработката и пласмента на продукцията ще се разкрият нови работни места. Ще се създадат отлични условия за практикуване на спортния риболов и екологичния рапанолов. Плажът ще се разшири и разнообрази от томболата зад басейните. От изкуствения остров ще се разкрива цялата панорама между н. Калиакра и н. Емине, като освен това той ще служи за организиране на локален морски туризъм, спортен риболов и подводен лов. Районът на нос Сиврибурун и нос Шабла се характеризира с най-интензивната абразия по нашето крайблежие, която поражда немалко екологични и социално-икономически проблем. Ежегодно този участък от Добруджанския бряг губи не само безценни площи обработваема земя, но и строителни, курортни и транспортни обекти, плажовете и летуващите намаляват, риболовът и рапаноловът са в упадък поради намаляването на ресурсите, развитието на марикултурите е незначително. За решаване на тези проблеми в района се предвижда изграждане пред шест абразионни носови участъци на по 3–4 вълнолома – плантации с колекторни рамки за миди. С реализирането на тези мерки се очаква абразията в района да бъде преустановена, плажовете да нарастват и да се превръщат в непреодолим буфер за вълните. Продукцията от марикултури ще задоволи местния пазар и дори ще бъде предмет на износ.
Фокус: Преди време имахте идея за създаване на подводни резервати, каква би била тяхната полза за опазване на морето и културно-историческото наследство?
Проф. Димитър Пърличев: Подводните резервати в добруджанската акватория биха могли да бъдат решение на въпросите за биоразнообразието, биопродуктивността, опазването на околната морска среда и културно-историческото наследство. Резерватите могат да бъдат с различно предназначение – около археологични или исторически обекти, подводни газови извори, биологични съобщества, подводни съоръжения с различно предназначение, изкуствени рифове, стационарна изследователска апаратура и др. Според мен, резерватите трябва да бъдат изградени от различен брой модулни конструкции, най-малко три – в зависимост от размерите и очертанията, естеството и предназначението на обекта. Основните компоненти на тези системи се предвижда да са носещи опори, със закрепени върху тях устройства за противодействие на тралирането . Носещите опори ще изпълняват и ролята на изкуствени рифове, т.е. ще бъдат твърд субстрат за закрепване на миди, водорасли и други хидробионти, хранителни депа, убежища, укрития за морската фауна, източници на организми и личинки за околната морска среда. Нарастването на броя на подводните резервати във всички части на добруджанския шелф постепенно ще доведе до общо повишаване на биоразнообразието и биопродуктивността му. Това ще повиши рибните ресурси и съответно уловите. Ще стане възможно да се тралира непрекъснато без опасност ресурсът да се изчерпи, а така ще се помогне и на хората, чийто поминък е тралирането. Ще нарасне и делът на екологичния рапанолов, чрез леководолази, по отношение на промишления, тъй като рапаните ще изобилстват около прибрежните вълноломи и басейни, хранейки се от падналите от тях миди. Промишленият улов на миди ще е осъществява главно чрез рамковите колектори от многобройните съоръжения. Рибарниците в плитководието, съчетани с добива на водорасли, ще започнат да задоволяват нуждата от морски продукти в менюто на българина. Решаването на изброените проблеми може да започне незабавно, тъй като област Добрич има и ще има възможност и в бъдеще да разполага с финансиране по линия на ЕС и по програмата за трансгранично сътрудничество с област Констанца, а морската наука вече разполага с необходимите за целта методи и технологии. Успехът ще зависи главно от осъзнаването на важността на проблемите за областта и средствата, заделени за тази цел.
Десислава ВАСИЛЕВА