Проф. Добрин Добрев: Когато говорим за 9 септември жертвите и от едната, и  от другата страна никога няма да бъдат забравени и винаги ще са поменавани

Проф. Добрин Добрев, литературовед, семиотик, доктор на филологическите науки, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Проф. Добрев с какво свързвате датата 9 септември 1944 година и какво е мястото и в българската история? Защо на тази дата наблюдаваме хора, които поднасят цветя пред Братската могила, и хора, които поднасят цветя пред паметниците на жертвите на комунизма?

Проф. Добрин Добрев: Това е един от дните, в които продължава традиция, започнала може би през 20-те години на 20 век, традиция на противопоставяне вътре в българския народ, която е в резултат от идеологически различия между отделните хора, а и за съжаление намеса на външни сили. Известно е– идеята за износ на революция, която пропагандира Тротски, въпреки че той е убит от своите съмишленици, но те продължават да развиват тази идея и, за съжаление България е една от страните, в които революцията е изнесена. Обръщайки се назад, човек открива колко тъмни са периодите с революционен плам, защото се случва онова, което не трябва да се случва в никоя човешка общност –интелигентността става жертва на посредствеността. За съжаление, в България се случва точно това. Елитът на нацията е или унищожен, или тези, които са оцелели, са били лишени от възможност да влияят върху общата съдба на народа ни. Лично аз приемам 9 септември с двойнствени чувства. На този ден е роден моят баща. Той почина преди 10 години, но при всички случаи тази рождена дата, някак си е свързана и косвено с усещания за неблагополучие, което е изживял нашият народ. Като литературовед бих казал, че българската литература получава много тежък удар след 9 септември 1944 година. Много от елитните ни писатели са репресирани, някои дори са убити. Бих дал един пример: Димитър Талев се спасява по чудо и благодарение на това, че неговите сълагерници се грижат за него той излиза жив от лагера, а преди това едва не е убит без съд и присъда, веднага след 9 септември. Да не говорим за Фани Попова Мутафова, която също е репресирана. Това са писатели, които не е трябвало изобщо да бъдат поставени в месомелачката. Разбира се, мога да посоча и обратните случаи- смъртта на Никола Вапцаров преди 9 септември е  по същия начин трагична. Изключително талантлив поет става жертва на своите съидейници, вместо да го пазят, те го подлагат на риск, което пък става причина след това репресивният апарат на държавата да го осъди на смърт. Трагични моменти са това в нашата история.

Фокус: Според вас какво стои в основата на отношението към датата 9 септември 1944 година- оценката как живяхме или е отношение, основано на родова памет?

Проф. Добрин Добрев: Не мога да кажа, че животът е бил особено красив, в момента, в който човек осъзнае, че не може да каже това, което мисли. Той се превръща всъщност в носител на „тайната“. Друг е въпросът, че днес когато можем да кажем всичко, което мислим, също не сме особено щастливи, защото и да казваш и да не казваш си притиснат от производителите на фалшиви новини. В общи линии свободата на словото беше умъртвена точно от механизмите, които по някакъв начин са действали и преди това. От друга страна, мит е това, че всички са били равни след 9 септември. Имаше по- равни, имаше хора, които си получаваха храната от специална столова, хора, които пътуваха в чужбина не с 20 долара, а с огромни суми на разположение и т.н. Пътуваха в чужбина дори и тези, които бяха допускани да излязат, слава Богу аз никога не съм бил спиран да излизам и това не е пречело на моето научно развитие, но познавам хора, които са имали проблеми в това отношение.

Фокус: За поуките от датата 9 септември 1944 година

Проф. Добрин Добрев: Това е част от веригата на тъжните събития в българската история. Винаги когато има насилствена смърт, насилие, ограничаване на човешки права, това е нещастие за нашата общност, за българския народ. Разбира се има хора, които оценяват по друг начин 9 септември, никой не може да им забрани да празнуват този ден, докато има такива хора, ще има и празнуващи. Същевременно жертвите и от едната, и от другата страна никога няма да бъдат забравени. Те ще бъдат поменавани. Според мен, обаче 9 септември е една от датите, която по-скоро ни разделя, отколкото ни събира. Не смятам, че тезата: и това е празник, е продуктивна теза. Празниците на нашия народ, трябва да носят заряда на 6 септември, например. Такива дни, които говорят за общността, за общи идеали, а не за разделението между българите.

Фокус: Трябва ли да продължаваме да хабим историческо време и национална енергия за това, което ни разделя?

Проф. Добрин Добрев: Според мен, за да вървим напред трябва по- скоро да се опитаме да престанем да се обръщаме назад, макар че, който не помни миналото си, няма бъдеще. Но нека да помним миналото си, без да празнуваме тъмните моменти от него, които ни разделят. В този смисъл бих казал, че е по-добре веднъж завинаги да забравим за моментите, в които е имало жертви и да се опитаме да мислим за общите неща, които ни свързват.

Ивелина ИВАНОВА