Проф.д.и.н. Георги Атанасов:Кан Тервел няма нужда от преекспониране на образа му, просто трябва да го експонираме в българското пространство и не само, и да му отдадем заслуженото

Проф.д.и.н. Георги Атанасов, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: В Плиска се провеждат двудневни тържества, посветени на успението на Св. цар Борис I Михаил. Сред събитията очаквани с интерес е публичната дискусия на тема „Приносът на Първото българско царство за опазване и развитие на европейските културни ценности – „Кан Тервел – спасител на Европа“. Проф. Атанасов,  вие ще бъдете един от лекторите. Владетел без аналог. Кан на България, Кесар,  цезар на ромеите, Воин на Христос, Щит на Европа, такъв ли е образът на Тервел?

Проф. Георги Атанасов: Тази година се навършват 1300 години от забележителната победа на хан Тервел над арабите. Това поражение спира за столетие инвазията на ислямския свят към Европа и то заслужава специално внимание. Това събитие е било на вниманието на средновековна Европа в продължение на няколко столетия, защото християнският свят и  Европа можеше да поемат по други пътища на развитие, ако не беше тази забележителна победа. Тервел действително е владетел без аналог не само поради участието му в това грандиозно събитие, бих го нарекъл сблъсък на цивилизациите, който се случва преди 1300 години, през 718 година пред стените на Константинопол. Тервел  е първият чужд владетел, който получава най- високата титла в ромейския свят, той става кесар на ромейската империя. Дотогава чужди владетели са се домогвали най- много до титлите патриций и консул, както са владетелите на готите, владетелите на лангобардите. Кесар, цезар- това надминава всички очаквания. И действително столетия преди това и столетия след това тази титла никога не е била присъждана на чужд владетел. Според мен, Тервел е без аналог, защото е първият чужд владетел, който сключва брак с ромейска принцеса, с дъщерята на Юстиниан II. Това не е кой да е владетел, Юстиниан II е последният представител на харизматичната династия на ираклиите. Следващият случай на отдаване на византийска, на ромейска принцеса на чужд владетел ще се случи чак през 927 година с брака на Петър Първи с Ирина, внучката на императора. Действително, за да бъде кесар на Римската империя, задължително Тервел е трябвало да бъде член на императорското семейство. Нито един кесар преди това и след това, до падането на Константинопол, не е правил изключение да бъде член на императорската фамилия. Тервел е българският владетел, който най- много е влизал в полезрението на средновековните хронисти, на средновековните автори- като започнем от времето, в което живее, свършим със Средновековието и дори през 15-18 век той е герой на десетки литературни творби, където образът му е контаминиран, смесван с образа на цар Борис Михаил и това е неслучайно, защото Тервел редом с останалото е бил християнин. Това е несъмнено. Според византийското законодателство само християнин може да стане кесар на империята, да сключи брак с императорската дърщеря. Интересното е, че най- вероятно той е бил покръстен още от дядо си Кубрат. По нашите изчисления Тервел е роден около 660 година, това ще рече преди кончината на Кубрат, който е починал около 665 година, а за Кубрат няма никакви съмнения, че е бил християнин. За това и най- вероятно когато византийските автори пишат, че Тервел е кесар, че е женен за императорската дъщеря, те не отбелязват кръщение преди това събитие. Това навежда на мисълта, че кръщението му е станало още в детска възраст в двора на дядо му.  И още един щрих към тезата, че Тервел е владетел без аналог- той е първият владетел, който поставя образа си върху печат, и първият, който извайва образа си на Мадарската скала. Т.е. той е запечатал образа и делата си за поколения наред. Ако се вледаме в печата, който е много добре запазен, съхранява се в колекцията на „Дамбъртън Оукс“, Вашингтон, ние ще го видим с воински кесарски инсигнии, с кесарския шлем с диадема, с копието със златния връх, с позлатената ризница и т.н. Но от двете страни на образа ще видим два христови монограма, а на опакото на печата върху кръст ще разчетем: Богородице, помагай на кесаря Тервел. Няма никакви съмнения и както виждате и върху личните си паметници, които са излезли от двореца му в Плиска, той се е представил като християнин. Тервел построява най- големия дворец в българската история. Това е т.нар. Крумов дворец, грандиозно съоръжение, 75 на 60 метра, дворец замък. Неговите прототипи са в дворците на арабските халифи в района на Сирия, Йордания, където виждаме дворци от същия калибър, със сходна планировка и архитектура. Дълго време се смяташе, че това е дворец на хан Крум, но плановата схема и датировката на арабските дворци – най- късният дворец там е построен около 730-740 година, показват,  че прототипите са от времето на Тервел. Това съоръжение няма аналог, няма предшественици, няма и следовници в българската монументална дворцова архитектура. Дори в Европа до 9 век  няма дворец, който да се равнява по големина и архитуктура с този забележителен огромен дворец, който и днес впечатлява гостите на Плиска.

Фокус:Не може да не споменем битката при Контантинопол.

Проф. Георги Атанасов: Събитие също без аналог в историята, век преди това и век след това. Арабите атакуват Константинопол с 200 000 армия,  с 5000 кораба. Главнокомандващ на ислямската армия е братът на халифа, забележителният пълководец Маслама. Тервел участва в битките още в самото им начало и победният акорд е свързан с победата му през пролетта на 717 година когато от неговата армия са убити около 30 000 араби. Арабите дават 150 000 жертви в битките за Константинопол. Тук не бива да преекспонираме и да извеждаме на преден план само образа на Тервел, но и византийският император Лъв III.  Тази симфония, която изграждат двамата с Тервел, е победоносната симфония на християнския свят 716-717 година. Тервел и Лъв се познават добре още от 705 година, те са се срещнали когато Тервел отива да възстановява на трона Ираклий- още един случай без аналог. Да се върнем към Константинопол 717 година. Често в западната историография се извежда на преден план битката при Поатие когато 732 година франкският владетел Карл Мартел, спира походът на арабите към Западна Европа. Но искам да направя една съпоставка- битката при Констатинопол е в продължение на две години 716-717 година, а битката при Поатие- два месеца. Арабите при Константинопол са 200 000 души заедно с 5000 кораба, арабите в битката при Поатие са 10 000 и 15 000 бербери, т.е. 10 пъти по- малко. Главнокомандващ на арбите при Константинопол е братът на халифа Маслава, докато главнокомандващ на арабите при Поатие е един провинциален управител Абд ал Рахман. Арабите дават 8 000 убити при Поатие, в битката при Константинопол- 150 000. Цифрите показват действително несъпоставимостта на двете битки, въпреки, че и битката при Поатие има значение за спиране на арабското движение към сърцевината на Европа. Битката при Константинопол е оценена по най- висок начин от тогавашния свят. Няма средновековен хронист, като се започне от 8 век и се продължи до 15 век, който да не отдава заслуженото на Тервел и Лъв III.  Можем само да си представим каква би била съдбата на Европа, на християнската цивилизация, ако тази симфония между Тервел и Лъв III  не беше толкова силна и не звучеше по този категоричен начин, за да спре мюсюлманския поход към Европа. След тази битка арабите никога повече не тръгват към Константинопол и това е забележително.

Фокус:Това  ли е най – големият принос на Тервел?

Проф. Георги Атанасов:Бих казал за онази епоха без съмнение. Затова наричам Тервел владетел без аналог, кан на България, цезар на ромеите, воин на Европа, воин на Христос, своеобразен щит на Европа.

Фокус: Имаме ли нужното знание и памет за този владетел и делото му?

Проф. Георги Атанасов: Юбилейната 2018 година е много подходяща именно в тази посока. Тервел няма нужда от преекспониране на образа му. Той е достатъчно дълбок, с големи достижения. Просто трябва да го експонираме в българското пространство и не само, и да му отдадем заслуженото. Той е повод за изключителна национална гордост. Община Каспичан заслужава поздравления за идеята да направи тази среща, това представяне. Направили са и много хубава дипляна, която ще разпространят. Националните медии трябва да използват, според мен най- пълноценно тази година за едно пълно представяне на достиженията на този владетел. Тези достижения са важни не само за нашата национална съкровищница, те са и европейски достижения. Повечето варварски владетели завладяват големи територии, редом с останалото Тервел фундира много дълбоко и в буквалния смисъл българщината по тези земи. В нито една варварска държава по онова време няма такава монументалната архитектура, каквато има Плиска. Началото на тази архитектура е поставено именно от Тервел. За да увековечи образа си на огромната  Мадарската скала, означава, че този човек е имал чувство за историзъм, знаел е, оценявал е сам достиженията си и е владетел, който няма от какво да се срамува.  Погледът му е стигал много напред в бъдещето, той е подготвял сина си за трона, връчва му отговорни дипломатически задачи, синът му сключва мирния договор с Византия от 716 година, който е крайъгълен камък за българо-византийските отношения за близо две столетия. Отивайки си от този свят Тервел е оставил един достоен заместник и наследник от рода Дулов, това също говори за силното чувство за историзъм на Тервел. Дворците, Мадарският релеф, печатите и подготвеният на трона негов наследник са важни репери в това отношение, които също трябва да се имат предвид при историческата оценка за Тервел.

Фокус: В юбилейната година очакваме книгата „Хан Тервел – Спасителят на Европа“.

Проф. Георги Атанасов: По темата за Тервел работя отдавна. Миналата година излезе монографията, посветена на първостроителите на българската държавност- Органа, Кубрат, Аспарух и Тервел, където се постарах да дам най- широка историческа картина, в дълбочина и ширина на темата. Но това е книга все пак за специалисти. Издателство „Тангра“ пое благородната идея да направи една богато илюстрована книга, буквално албум,  едно действително представително издание на български и английски език. Мисля че вече е в печатница. Редактор е проф.Пламен Павлов. Очаквам в най- скоро време да се появи това луксозно издание, което действително да представи за най- широк кръг читатели, познавачи и любители образа на Тервел. Така са постъпвали и историците и археолозите от предходни поколения, като един Васил  Златарски, Петър Мутафчиев, те никога не са се срамували когато издадат голяма монография да напишат и една научнопопулярна книжка, която да разпространяват сред бълтарите. Идията на издателство „Тангра“ беше много силно връщане към тази традиция на нашите учители от миналия век.

Ивелина ИВАНОВА