Проф. д-р Димитър Димитров, УНСС: Усъвършенстват се каналите за незаконен трафик на мигранти

Снимка: УНСС

 

Голяма престъпна група, занимаваща се с трафик на мигранти през нашата територия, беше разбита. Над 17 бяха задържани през вчерашния ден, а стана ясно, че активно участие са имали и държавни служители. Действията са част от операцията „Халифакс“, започнала през 2017 г. Колко опасни са процесите, създадени от нелегалната миграция и какви са реалните мащаби? Коментар по темата търсим от проф. Димитър Димитров, завеждащ Катедрата „Национална и регионална сигурност“ в УНСС в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ:  Проф. Димитров, първо успокоително ли трябва да ни подействат вчерашните новини? Все пак става дума за изключително сериозна схема.

Димитър Димитров: В известен смисъл успокоително, да. Това е международна операция и показва, че има взаимодействие между различни служби. Операция „Халифакс“, както споменахте, е стартирала от 2017 г. под егидата и координацията на Европол и Евроджъст, в която участват няколко държави – Великобритания, Белгия,  Холандия и България. Така че от една страна, това е успокоително. От друга страна, показва, че тези процеси, свързани с миграцията и незаконната миграция, продължават. Трябва да кажем много ясно, че те ще продължават. Защото има достатъчно фактори извън България, извън ЕС, които помагат за това. И тези операции са част от общите действия, които се извършват тази незаконна миграция. Но всъщност трябва да ги очакваме, те ще се развиват в бъдеще и ще има такива незаконни дейности.

Водещ: Кои са факторите, които най-пряко могат да повлияят конкретно за територията на нашата страна?

Димитър Димитров: Мигрантската криза, когато възникна 2013 г., беше провокирана от конфликта в Сирия и военните действия,  групировката „Ислямска държава“. Но всъщност този миграционен поток се подклажда от демографски, социални и политически процеси, които са далеч извън България. Основните мигранти са от Пакистан и от Афганистан, сирийците почти намаляха, но има кюрди, иранци и други хора, които вече не бягат от военни конфликти, а търсят друго поприще и друга реализация, или другаде в Западна Европа или в Европа, както те предпочитат. Лошото от наша гледна точка е това, че тези канали за незаконен трафик на мигранти започват да се усъвършенстват. А в началото, ако си спомняте, имаше едни масови превозвания на мигранти, в едни тирове имаше загинали десетки хора в Унгария, и то в български тир, тъй като просто се превозваха като животни. Докато сега, както виждаме от операция „Халифакс“ и от последните действия, нещата са доста по-рафинирани. Хората, които се занимават с това нещо, вече имат много по-добра комуникация, работят в мрежа. Именно това се опитват да разбият и българските служби, и Европол. Предполагам, че те са усъвършенствали и начина на плащане, мигрантите в началото носеха много пари в брой, бяха привлекателни за нападение и за такива „диви превози“. А сега вече нещата са доста по-организирани, имат активи в България, в съседните държави, изчакват удобен момент. Това трябва да ни притеснява- усъвършенстването на тези незаконни канали за миграция.

Водещ: Успяват ли обаче службите да обхванат целия мащаб на проблема? Само за България разбрахме няколко области са попаднали под разследване, множество лица по различни етажи и структури са били въвлечени. Спокойни ли трябва да бъдем, че мащабите са точно такива, каквито властите виждат и смятам, че  са?

Димитър Димитров: Не. В престъпността и изобщо статистиката за престъпността ние разполагаме само с данните, които се виждат на повърхността,  това са заловените случаи. Иначе предполагам, че са много повече тези случаи, които са възникнали, които съществуват реално, но няма как да бъдат обхванати от статистиката. Това обаче подсказва, че са необходими координирани действия. Именно подходът на Европол със съдействието на българските служби и на други служби е правилният подход. Защото трафикантите работят организирано, наднационално, в цяла Европа, с доста добра координация помежду си и службите трябва да работят точно по този начин. Тези процеси, свързани с демографски, политически, социални в други държави, те ще се увеличават и ние трябва да увеличаваме вниманието си към тях и да работим централизирано и координирано заедно с нашите партньори по цялата верига на трафика, за да можем да ги преодоляваме. Иначе ще се изненадваме, че възниква криза, че възниква такъв трафик или такива незаконни потоци. В тази връзка бих искал да кажа, че нашият университет, УНСС, от тази есен открива нова магистратура, „Управление на миграционните процеси“. Тя е нова, интердисциплинарна магистратура с участието на пет или шест катедри от университета, тъй като проблемът е доста сложен. Създава се нов изследователски център за управление на миграционните процеси, ръководен от доц. Надя Миронова. Така че и ние отделяме внимание на тези процеси, защото и науката заедно със службите трябва да участват в противодействието на незаконния трафик.

Водещ: Колко доходоносен бизнес е трафикът на мигранти? Могат ли печалбите да са съизмерими със сумите, отделяни от различните страни за борба с проблема например?

Димитър Димитров: От гледна точка на отделните трафиканти това е много доходоносен бизнес, поне това, което излиза в медиите. Говори се за суми от 1000-2000 евро за транспортиране на един мигрант, от едната граница до другата. От южната обикновено до сръбската граница или до българо-румънската граница. Така че може да си направите сметката, ако имате десетина- двайсет човека много бързо трафикантите заработват доста големи суми за мащабите на България. Това е доходоносен бизнес, който привлича тези хора да се занимават с незаконна дейност. Като се добавят и другите нововъведения- по-добрата координация, усъвършенстваните начини на плащане, вече има техники, с които не се изискват пари в брой- всичко това подклажда интереса към тази дейност.

Водещ: Изпадаме ли сега в ситуация, в която последиците от миграцията, активната миграция отпреди няколко години и процесите, които тя създаде, се оказват много по-опасни към днешна дата?

Димитър Димитров: Това е така, но ако използваме една аналогия с времето, понякога имаме силни снеговалежи, които пролетта спират и ние се успокояваме. Изведнъж зимата пак се изненадваме, че е заваляло. Миграционните процеси имат такъв вълнови характер. Сега в момента има известно успокояване. По много причини – граници, обстановка в съседни държави, конфликти и други неща, но има „добри“ предпоставки да възникнат такива миграционни процеси. Защото населението в някои държави и бедността там се увеличава не правопропорционално, ами с още по-големи темпове. Трябва предварително да се готвим за тези неща, а не когато започнат да минават хиляди мигранти през границата, тогава да се изненадваме, както се изненадваме от снеговалежа. Това иска и национални мерки, които България прилага в голяма степен, изисква и координирана европейска политика в това отношение. И то не само по залавяне, по граници с кораби, с джипове, ами и работа с тези държави, които са източник на тези незаконни мигранти.

Водещ: Любопитно е и какво точно се случва с хората, успешно пристигнали в Западна Европа, например от Афганистан, откъдето са и основно мигрантите конкретно за актуалния случай, за който говорим. Имаме ли добре изграден механизъм на национални и на европейски служби за реакция вече при един осъществен трафик?

Димитър Димитров: Този трафик се осъществява заради това, че тяхната нелегална имиграция в тези страни е успешна, тъй като те вече имат там роднини, които са се интегрирали по някакъв начин. След като са се установени контактите и добрата координация между тях, те вече започват много по-спокойно, не на такива масови групи, да преминават през много граници. Много по-спокойно започват да привличат нови хора от тези държави. За съжаление ситуацията в много държави позволява един човек да живее без документи, без регистрация дълго време и това е проблем. Понякога законодателството в много държави е такова, че при залавяне на незаконни мигранти или такъв трафик на незаконни мигранти това се разглежда като еднократен акт. А се пропуска основният момент, че това е организирана престъпна дейност, която има корени в Афганистан и Пакистан и в случая във Великобритания. И затова е нужна и промяна и в законодателството, и в отношението към тези мигранти. Може би в репатриране на такива хора обратно, защото поради много причини дълго продължават тези процедури, ако се установи, че този човек е минал незаконно през всичките граници и е нарушил съответните законодателства. Така че обикновено се намира начин той да остане още повече или да легализира своето присъствие в тези държави. Затова е тази опасност. Някак си прекалено лесно изглежда да дойдеш от Афганистан в Обединеното кралство.

Водещ: От другата страна обаче стоят хора, действително нуждаещи се от закрила, за които е необходимо да бъде разработена ефективна стратегия. Има ли вече разработена такава конкретно за бежанците, има ли достатъчно добри методи на прием, контрол на влизащите в Европа, така че в крайна сметка да могат да се разграничат от мигрантите, за които говорим?

Димитър Димитров: В Европа в началото на тези процеси , в началото си спомняте масово използваният термин беше „бежанци“, което ги поставя в една друга категория и изисква други мерки, които да се предприемат спрямо тях. Но всъщност трябва да се прави много ясно разграничение между бежанци, които наистина са със застрашен живот и застрашени права и има опасност от репресии срещу тях, и мигранти, които просто искат да живеят по-добър живот. Изобщо мигрантският проблем не е само работата на службите и охраната на границата, а той има страшно аспекти. Трябва да се работи и за интеграцията на тези вече установили се мигранти, защото може да има и легални мигранти, които са минали по този начин, събиране на семейства, по различни хуманитарни причини. Но тук като сложите образованието, езика, децата са обикновено голям проблем. Защото и това също се използва от някои мигранти. Деца, които са без документи, изоставени по пътя. Защото не са деца на тези мигранти, които успешно са преминали, но помагат за трудовата интеграция на тези мигранти в другите страни. Да не говорим за културна, религиозна и всякаква друга интеграция. Това е голям проблем, за който трябва да се мисли по-рано, иначе пак ще бъдем изненадани като със снега.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА