Проф. д-р Димитър Цанев, ректор на НМА: Продължаваме делото на проф. Панчо Владигеров като чрез музиката въплъщаваме и облъчваме с национален дух студентите си

 Проф. д-р Димитър Цанев, ректор на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в интервю за предаването „Съкровищницата на тайните“ на Радио „Фокус“ по случай 120-годишнината от рождението на българския композитор, музикант и педагог от световна величина – Маестро Панчо Владигеров

 

Водещ: Националната програма за отбелязване на 120 години от рождението на българския композитор със световна слава започна с тържествен концерт по повод патронния празник на вашата академия. Какви са Вашите впечатления от това емоционално начало и кои знакови произведения на големия български композитор прозвучаха на сцената в Музикалната академия?

Димитър Цанев: Впечатленията ми са като тези на всички присъствали в Голямата зала на Музикалната академия. Това беше едно блестящо, не толкова често срещано като високо качество концертно събитие. Наистина се получи изключително качествен и грандиозен концерт. Самата музика на Панчо Владигеров носи блясък, мащаб, една характерна за късно романтичната оркестрова стилистика пищност, която Маестрото владее до съвършенство. Нашият академичен симфоничен оркестър свири под диригентството на Григор Паликаров и солистите – пианистката Мила Михова, носител на наградата „Студент на годината“ за 2018 година, която изсвири третия концерт за пиано и оркестър от Панчо Владигеров, както и прекрасният ни талантлив цигулар Филип Филипов, който изсвири песен „Из българска шевица“, а също и Веселин Михайлов – бас, който изпя ария на цар Калоян от едноименната опера. Концертът завърши с емблематичното химново произведение на Панчо Владигеров – рапсодия „Вардар“. Това несъмнено е едно от най- тръпнещите, най-увличащи и най-емоционални произведения в българската професионална оркестрова литература. Концертът получи своя грандиозен завършек. Точно така трябваше да бъде поставено началото на националните чествания.

Водещ: Това е едно силно начало и е оставило всички ценители на тази музика в тръпнещо очакване за следващите събития. Можете ли да ни разкриете малко за този календар? Ще се включат, както студенти, така и преподаватели от Националната музикална академия.

Димитър Цанев: Това събитие ще предизвика културни прояви от всички изпълнителски, творчески и образователни институции, свързани с музиката – Софийска опера и балет, Софийска филхармония, Държавна опера Пловдив, всички музикални фестивали в България – фестивал „Мартенски дни“, „Софийски музикални седмици“, „Варненско лято“, симфоничният оркестър в Шумен, фондация „Духовното наследство на Панчо Владигеров“ и изобщо всички, които под някаква форма могат да изобразят значението и да претворят музиката на проф. Панчо Владигеров. Що се отнася до участието на Националната музикална академия, събитията ще продължат с концерт на преподавателите, който ще се проведе на 1 април в концертната зала на Музикалната академия. Непосредствено преди това – на 30 март – екип от наши студенти ще гостува на фестивала „Мартенски дни“, където ще изнесе концерт с произведения на Панчо Владигеров. А на 2 и 3 април ще се състоят за девети път академичните пролетни четения, превърнали се в традиция. Темата е „Панчо Владигеров и българският музикален 20 век. Идеи, посоки, контакти“ – научен форум на преподавателите с  международно участие.

Водещ: Преди да се проведе този тържествен концерт за начало на голямата програма беше открит и барелеф на проф. Панчо Владигеров. Спомняйки си образа му по този начин, какво не трябва да забравяме за следата му в българската световна музика и как да опазим наследството му?

Димитър Цанев: Беше открит не само негов барелеф, а и бюст-портрет – много ценни дарения за Музикалната академия с автор – скулптора Искрен Арабаджив. Барелефът беше дарение от фондация „Темпус“ с нейния председател г-н Асен Ангелов, а бюстът-портрет – от семейство Воденичарови и проф. Панчо Владигеров-младши. Това, което не трябва да забравяме за проф. Панчо Владигеров, е че в началото на XX век, когато заедно с още няколко български композитори – т.нар. второ българско поколение композитори – те ситуират българската музикална професионална култура в общата европейска класическа музикална култура със своето творчество, постижения, талант, възприемчивост, изключителен национален дух и творческа моторика напред към бъдещето. Така казано може да звучи и малко приповдигнато, но то е много слабо в сравнение с истинския ефект, който тези млади хора са постигнали. Трябва да имаме предвид какво предшества този техен исторически акт –  първото поколение композитори: Добри Христов, Емануил Манолов и още редица музикални дейци на България, чието дело е затворено в рамките на народнобитовата фолклорна традиция. То е също така до голяма степен професионално, но изобщо не може да бъде съпоставено с постиженията на истинската европейска музикална култура. Но това, което можем с пълно основание, с равностойна сила да поставим наравно с европейското изкуство, е музиката на второто поколение композитори начело с проф. Панчо Владигеров. Тези млади талантливи хора са успели да наложат стилистически цели няколко века в своето съзнание и само за няколко години да го преработят, преосмислят и въплътят в звуково творчество, при това преминало през призмата на българския фолклор и превърнало се в национална школа. Това най-вече не бива да забравяме.

Водещ: Проф. Цанев, как Националната музикална академия и днес, близо 100 години след създаването си, успява да продължи делото на този български композитор?

Димитър Цанев: Проф. Панчо Владигеров има огромно влияние за българската музикална култура. Той е една  изключителна творческа и академична личност и един от най-продуктивните професори с най-силно влияние. Той действително създава едно цяло поколение български композитори. От друга страна, Панчо Владигеров е една от редките творчески личности, която съчетава композитор, педагог, но и изпълнител – той е блестящ пианист. Благодарение на съдбата ние имаме негови записи на собствените му произведения. Панчо Владигеров е оставил една изключителна следва в инструменталното си въздействие върху българския пианизъм, а по този начин ние имаме на какво да се опрем. Творчеството на проф. Панчо Владигеров е едно от най-често свирените в Национална музикална академия, защото съчетава чертите от една страна на българския културен фолклорен дух, а от друга – на европейския късен Романтизъм. Той обединява и черти от джазовата култура, която е била изключително популярна в началото на XX век сред световните композитори. Всичко това придава на творчеството на Панчо Владигеров едни черти на удоволствие, на магнетизъм, които нашите студенти усещат и днес. Тази негова преданост и посветеност да създаде, да въплъти, да облъчи с национален дъх своите ученици тук така че те да продължат неговото дело, нескромно бих казал, че се опитваме да продължаваме и днес. Като наследници на делото му ние по нищо не отстъпваме по отношение на обучението на студентите.

Водещ: Говорейки за настоящите студенти на Националната музикална академия – позволете ми да Ви припомня част от Ваше обръщение към тях със завета да са чувствителни към новото и ревниви към наследството. Такива ли са наистина младите, които се обучават в Националната музикална академия днес и разбират ли важността и смисъла на тези Ваши думи?

Димитър Цанев: Опитваме с еда им внушим една преданост, мемориална и чувствителна към вече създаденото, но най-вече ревност да не загубим дълбокото качество на т.нар. класическа музика, да не загубим стойността, смисъла и следата, която е вложена в тази музика, защото тя е далеч по-голяма от целия комерсиализъм, който властва в момента. Към това се опитваме да насочим тяхното внимание така че да не възприемат това звукотворчество като някаква декоративна възглавница, а като нещо жизненоважно.

Анна АНГЕЛОВА