Проф. Евгений Дайнов: Някаква власт управлява, която не е правителството и не е Народното събрание

Проф. Евгений Дайнов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Да направи обзор на годината поканих политолога проф. Евгений Дайнов. Каква година изпращаме, проф. Дайнов? Кое бе водещото през нея?

Евгений Дайнов: Че извънредните закони, извънредните репресивни органи, които режимът на Бойко Борисов и главния прокурор изградиха от 2017-та още, тази година към края видяхме, че вече се превръщат в реална диктатура. Живеем в диктатура, дето се вика, да ни е честито.

Водещ: Какво научихме през отиващата си година и с какво се разделихме?

Евгений Дайнов: Чета тук един материал от Огнян Минчев и сега цитирам заглавието: „Научихме, че неграмотните искат да заменят либералната демокрация с мутренска сопа“. Това научихме, че всъщност всякакви идеологически и политически спорове, които властимащите се опитват да водят, опират до едно нещо – те са неграмотни, те са невежи, но те мислят, че са силни и изграждат една идейна, политическа и властова система, при която на нас да ни вземат всичко, което искат, да ни пъхат в затворите, когато си поискат, и децата ни също, а те да са извън обсега на всякакви наши възражения. Така че, добре дошли, в диктатурата на невежи хора, въоръжени с власт.

Водещ: Кои са ключовите думи на 2018-та?

Евгений Дайнов: Ох, ключовите думи на 2018-та? Много са. Понеже тази диктатура се прави от хора невежи, хора нагли, хора без образование, хора функционално неграмотни и с манталитета на квартални апаши, от крайните квартали, не от центъра на някой голям град, изграждането на диктатурата, раждането й, беше съпътствано с толкова много скандали, че нямам представа, коя би била думата. Може би Десислава Иванчева ще бъде, може би майки на деца с увреждания ще бъде, може би Валери Симеонов ще бъде. Нямам представа, но която и да е думата, тя е свързана с някакъв титаничен скандал, който при една нормална обстановка би произвел тежки политически последствия. Но в режим на установяваща се диктатура, те следват по три на ден по едно време бяха скандалите. Думата ще бъде свързана с някой скандал. Може би пък Жирардели ще бъде думата, нямам представа.

Водещ: Годината започна с Гинка Върбакова, завършва с Марк Жирардели. През тази ли рамка ще мислим политическия ни живот?

Евгений Дайнов: Ами вижте, този политически живот, решенията, които се взимат от властта, отдавна са скрити някъде. Отдавна решенията не се взимат там, където можем да видим и да въздействаме, като в парламента, например, или дори в Министерския съвет. Решенията се взимат някъде там, където ние не можем да видим, от хора, за които ние не сме гласували най-вероятно. И същото става с разпределението на собствеността. Пробутват ни някакви сламени чучела и казват – ето този тук е собственик на еди кое си. Той, че не е, не е. Но тъй като всичко е скрито и покрито, както се прави в такъв тип азиатски диктатури, в каквато ни вкарват, да, много добре казано е, че започва с Гинка Върбакова, завършва с Марк Жирардели – и двамата не притежават онова, което се казва, че притежават, и двамата нямат парите да въртят този бизнес, за който се твърди, че те въртят.

Водещ: Казвате диктатура, но не се ли получава диктатура на малцинството? Все пак огромна част от гражданите не са наясно с управлението и няма как да бъдат част от диктатурата, за която твърдите.

Евгений Дайнов: Те в момента се съчетават два вида диктатура. Едната си я има откакто ГЕРБ е на власт, общо взето, от втория мандат, която е битова и феодална. И тя изглежда така – имаш ресторантче, магазин или работилница извън София, в провинцията, там по-ясно се виждат нещата, идва местният партиен началник и казва: за шефа 40% от фирмата. Тази неформална, необявена диктатура, необлечена в закони, тя си върви от години и хората се вбесяват. И хората извън София, на по-малките места, дето се вика и Варна е малка в сравнение със София, там се вижда тази неформална диктатура. Идва партията и казва – взимам ти това. Това вече вбесява хората, те са наясно с тази неформална диктатура, мутренско-феодална да я кажем. Но това, което тепърва им предстои, е да се сблъскат с официалната, облечена в извънредно законодателство диктатура, която се обяви тази година – като започнат да им отвличат децата, да не знаят къде са им децата за 24 часа. Тях като започнат да ги арестуват, приятели техни, ще се разбере, ще се усети. Вижте, затова 2019-та ще бъде много любопитна. Диктатурата може да съществува ефективно единствено, ако постоянно разширява своя обхват. Постоянно. Навсякъде всеки месец трябва да има нов извънреден закон или поправка към закона, както сега правят, която се мъчи да лишава хора от техните права. И вече диктатурата много бързо може да бъде спряна. Така че все повече хора ще бъдат лишавани с извънредни закони от своите права и това ще се усети.

Водещ: Какво се опита да направи правителството и успя ли?

Евгений Дайнов: Знаете ли, аз нямам представа какво се опитва да направи правителството и успява  ли, защото не правителството управлява. Все едно да ме питате какви законодателни реформи искаше да направи Народното събрание и успя ли. Нямам представа. Законите не се правят от Народното събрание, те се донасят отвън, пъхат се в Народното събрание със съответната сума, очевидно, и законът излиза. Нямам представа, какво искаше да прави правителството и в какво успя или не, защото не правителството управлява. Някаква власт управлява, която не е правителството и не е Народното събрание.

Водещ: Зомбирани ли са останалите политически сили, които не са ГЕРБ?

Евгений Дайнов: Някои са очевидно като цапнати с мокър парцал, трудно се ориентират. Ето, БСП днес чак май започна да се ориентира, какво става. Част от БСП естествено иска да се договори с ГЕРБ, за да участва в тази грабителска диктатура, защото в основата на тази диктатура е ограбването – и в неформалната й част, която вече съществува, и във формалната – облечена в закони, идеята на тази диктатура е да се граби и някаква част от БСП иска естествено да се включи. Като гледам, всички останали партии, представени в парламента, с огромно удоволствие искат да се включат в тази работа, защото им мирише, че могат да откраднат нещо.

Водещ: А тези, които са извън парламента?

Евгений Дайнов: Тези, които са извън парламента, единствената видима сила, политическа, конгломерата „Демократична България“, те се опитват да обясняват какво става – и за диктатурата, и за грабежите, и за всичко останало, тоест те са единственото парче нормално нещо, останало в българската политика, но някак си не намират пътеката към нормалните хора, защото в България все пак, въпреки това, което изглежда на повърхността, повечето хора не искат да живеят в режим, в който са постоянно ограбвани и са отвличани, но „Демократична България“ явно към тези хора засега не намира пътечката.

Водещ: Да сложим ли към „Демократична България“ и СДС?

Евгений Дайнов: „Демократична България“ в момента сключва споразумение и разписаните документи са между партия „Зелените“, партия „Да, България“ и ДСБ. Няма какво да включваме никакво СДС към тях.

Водещ: Пътувате много из страната. Как хората проектират своето бъдеще в бъдещето на държавата?

Евгений Дайнов: Това, което чувах по време на ноемврийските протести, аз го чух от Созопол до Горна Оряховица и от Търново до Кърджали, беше едно и също: моделът на феодална власт, където някакви местни тартори владеят твоя живот, твоя бизнес в крайна сметка, хората намират за обидно. И голяма част от тази ярост, която беше на тези протести, беше от това – обидно им е някакви дебеловрати неграмотни хора, които никога през живота си не са работили честен труд, да печелят всички обществени поръчки или просто да ходят и да взимат на хората бизнеса, или да уволняват хора, които не се подчиняват, от училища, от детски градини, от всякаква държавна работа. Защото го има и това – ако не слушаш, идват при теб, ти произвеждаш столове, казват ти – тук за шефа на партията 40%, ти им казваш да се разкарат. Те веднага ти пращат проверки да те смачкат. Междувременно уволняват жена ти, която се оказва, че е на някаква държавна работа. А това хората ги обижда. Наистина има огромна ярост. Тя ще изскочи отнякъде в идната година.

Водещ: Как ще се развият събитията догодина? Как тенденциите от тази година ще се прехвърлят в следващата?

Евгений Дайнов: То е постъпателно. 2017-та създадоха извънредните закони от типа на НКВД при Сталин, и извънредните репресивни органи от типа на НКВД при Сталин, 2018-та ги задействаха, вече имаме политически затворници. Защото Десислава Иванчева е политически затворник и това е очевидно, диктатурата ще продължава да се разширява през 2019-та, но през 2019-та ще стане нещо много интересно – разширявайки своя обхват тази диктатура, ние ще видим, какъв ще бъде първият резултат от този първи етап на нейното разширяване, а той е: или ние ще прекратим диктатурата – ние, гражданите, ще намерим начин да я спрем, да я прекършим, или тя ще ни прекрати нас като граждани. Това е, което ще се решава 2019-та – или те нас, или ние тях. Няма вече междинни територии.

Водещ: Как завърши политическото дерби президент – премиер?

Евгений Дайнов: Да ви кажа, въпреки смайващо нелепите изказвания на президента по външнополитически въпроси, но във вътрешната политика, тоест в разширяването обхвата на диктатурата и на ограбването чрез нея, Радев се представя много добре. Всяко негово вето е точно на място. Той пази общия интерес. Друг е въпросът, че той проспа някои неща, на които трябваше да сложи вето, като се започне с тези извънредни закони 2017-та. Но, хайде, проспива някои неща. Но всяко негово вето е на място. Така че той е коректив.

Водещ: Каква е формулата на политическото оцеляване на Борисов?

Евгений Дайнов: Той винаги играе народен любимец, народен герой, водител, пазач на българите в този опасен свят и балансьор. Тези неща се изчерпаха. Хората вече идентифицират местните бандити с него.

Водещ: Почетният председател на ДПС Ахмед Доган отново събира тази вечер елита на партията на предновогодишно тържество. Бихте ли се наели да прогнозирате посланията от обращението му?

Евгений Дайнов: О, тама не мога да прогнозирам нищо. Защото, спомнете си, след една такава сбирка Лютви Местан се евакуира и се скри в Турското посолство. Нямам никаква представа, какво е в главата на почетния председател в момента, но не бих се учудил нещо потресаващо да се случи отново.

Водещ: ДПС ли е ключовият играч за оцеляването на този парламент и на правителството?

Евгений Дайнов: ДПС е ключовият играч, не мога да разбера защо. Това е някакво малоумие, слабоумие от страна на ДПС. А ДПС е ключовият играч в подпомагането на ГЕРБ да установи диктатурата по официален път. И те си я практикуват. И там, ако живееш на територия на ДПС, и там те тормозят местните партийци. Но не мога да разбера, защо точно ДПС – представители на преследвани от диктатура хора, сега с огромен ентусиазъм помагат на ГЕРБ и на Прокуратурата, защото диктатурата в България е предимно прокурорска, помагат на Борисов и на Цацаров да установят диктатура. Не мога да ги разбера. ДПС са загубили изцяло чувство за самосъхранение или си мислят, че те ще са отгоре? Но те няма да са отгоре. Когато една диктатура се установи добре, тя ще се фашизира веднага. И ти, ако си с турско име, няма как да си отгоре. Просто ДПС в момента са слабоумни същества, лишени от инстинкт за самосъхранение.

Цоня Събчева