Проф. Евгений Дайнов: Президентът не знае как да превърне подкрепата на гражданите в своя сила

Проф. Евгений Дайнов, политолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: От две седмици насам произведените от главния прокурор събития фокусират общественото внимание и предизвикват очаквани и неочаквани действия на институции до степен масово да се заговори за междуинституционална криза. Не я отмести сред топ новините дори огласеното от Майк Помпео за корумпирания ни спец магистрат. От понеделник към изявите на главния прокурор, макар и не така ярко, се присъедини и антикорупционната комисия, която допълни сюжетната линия срещу президента Радев за назначаването на неговата съпруга. И след като бе поставен до хазартния бос Васил Божков, президентът на републиката се озова и в един информационен поток заедно с корумпираните, все едно спец магистрати или предстоящи за огласяване от Държавния департамент. До къде могат да стигнат внушенията и до къде ще доведе най-вече активността на прокуратурата? Поканих за анализ политолога проф. Егений Дайнов. Проф. Дайнов, какво става? Какво реално се случва в държавата в момента?

Евгений Дайнов: Онова, което се случва в много източноевропейски страни. В Полша, в Унгария, в някаква степен има и в Чехия, Словакия, в Турция се случи вече, в Русия отдавна. Това, което се случва, е опит на политическите елити на източноевропейските страни да ги върнат назад към авторитарно-диктаторски модели на съществуване, при които всеки, който не е съгласен с властта, е по дефиниция враг и единственото, което остава, е да бъде изобличен като такъв. Това става и това става от Балтийско до Черно море.

Водещ: В българския му прочит какво виждаме?

Евгений Дайнов: Виждаме елементарна обидно провинциална игра, която е следната, тя е на два такта. Първата част от тази игра е единствената останала държавна институция, която не е подчинена на волята на авторитарните управляващи и това е президентството, да бъде подчинена или поне да бъде изобличена, да бъде обезсилена и поставена под шапката на тази групичка, която е поела цялата власт в момента. Тази атака срещу единствената останала неподчинена институция държавна повтарям, е подкрепена с пропагандна дандания от типа на 30-те и 40-те години в нацистка Германия и Съветския съюз, при което се казва: ние удряме едни богати крадци и изедници, които тормозят вас народа, ръкопляскайте ни и много, много не гледайте, какво правим с президента. А пък той президента, тъй като не е съгласен с нас, очевидно той е някакъв враг и крадец, и най-вероятно е някакъв приятел на Васил Божков и на всякакви други мафиоти. Това е примитивно, това е провинциално, това е от преди 80 години пропаганда най-базисна, остава да видим, дали сме като общество деградирали до степен хората да се вържат на това нещо и да ръкопляскат на събирането на цялата власт в едни ръце, окончателната.

Водещ: Защо се смята, че президентът очаква едва ли не да изведе хората на улицата с оттегляне на доверието си от правителството?

Евгений Дайнов: Президентът разбира нещо много важно, което общо взето всички по-будни хора го разбират. Тъй като той е единствената институция, която не е погълната от този октопод, който поглъща всичко, той по естествен начин започва да привлича надеждите на по-будните граждани: на октопода някой да противостои. Той освен това е президент. Пряко избран, съвършено легитимен, не е някаква неправителствена организация или някаква медия. Той привлича тази подкрепа и тези надежди от гражданството и той го разбира. Неговият проблем е, че той категорично отказва вече три години да се научи да бъде политик и той в момента както е тръгнал, ще пропилее тази гражданска подкрепа, тези граждански надежди, ще се обезсили до степен може би тази обогу провинциална кампания срещу него, водена от милиционери от Симеоново, да победи и той да бъде подчинен. И това от липса на опит. Но надеждите на гражданите към него са обективност. Той е единствената неподчинена институция. Единствената институция, от която може да се очаква някакво противодействие на октопода.

Водещ: Какво противодействие трябва да има президента, проф. Дайнов, така че да не разочарова? И да не пропилее най-вече потенциала на концентрираните надежди?

Евгений Дайнов: Вижте, той има огромна подкрепа  на огромни надежди към него. Трябва внимателно да ги подреди: тази подкрепа и тези надежди; трябва да си говори с гражданите, които се надяват и го подкрепят, какво смята да прави, къде те могат да му помогнат. А той прави достатъчно детинската грешка, усетил каква огромна подкрепа има, да каже:  ами аз ще напълня улицата, площадите с възмутени граждани. Което веднага, на секундата биде разтълкувано като слабост от неговите противници.

Водещ: Като страх?

Евгений Дайнов: То е слабост. Това е слабост политическа. Той не разбира, че не може тази подкрепа, която има в момента, да я превърне в уличен натиск. Не може, не се прави така. И тъй като той пълно невежество разкрива с тези си заплахи, моментално последва контра удара от Цацаров: айде сега, тук да задълбаем в какъв конфликт на интереси си, че си назначил тази на еди-каква си позиция. Той се показа слаб в момент, в който искат да го изядат и в момент, в който не бива да се показваш слаб. Показа се. Тази негова заплаха, че всички ще излязат на улицата да го подкрепят, е напълно безпочвена, подкрепата за него не е стигнала до тази точка, в която него подкрепящите го граждани ще излязат на улицата и той разкривайки своя наивитет и пълна безпомощност в политиката с тази си реплика и заплаха, си провокира моментално удара от Цацаров, който е много по-опитен от него.

Водещ: Какви теми пропуска президента, по които може да говори с тези, които са вече гневни и бесни на всичко, което им се случва?

Евгений Дайнов: Той пропуска да говори с тях.

Водещ: Как? За какво?

Евгений Дайнов: Той би трябвало всяка седмица, както американските президенти правят в такива случаи, всяка седмица да прави някаква кратка публична беседа с хората. Да им обяснява защо трябва да има разделение на властите. Да им обяснява защо са източени всички язовири в България. Да им обяснява защо всичките боклуци по света са в България. Да им обяснява правилата на демократичното и гражданско живеене поне веднъж седмично. Роналд Рейгън навремето като застъпи първия си мандат, имаше неделна беседа. Преди него Рузвелт е имал неделна беседа. Неделна беседа. Неделя по обяд си говориш с народа. И му обясняваш, какво значи да живееш в цивилизована политическа среда. А президентът, бидейки генерал, бидейки военен, очевидно не е свикнал да говори с хората. Той е свикнал или да изпълнява заповеди…

Водещ: Или да ги издава.

Евгений Дайнов: А средното положение – да припознае гражданите за равни на себе си и да си говори с тях като равен с равен, няма. Дето се вика някой негов съветник да му занесе записи от неделните беседи на Рейгън. Всяка седмица, всяка неделя човекът си говореше с американците. И те го обичат и до ден днешен. Но нашият президент няма тази чувствителност, няма тези умения, пропилява с всяка изминала секунда от четири дни вече, той пропилява няколко десетки хиляди граждани, които са го подкрепяли до онзи ден. Или които още го подкрепят, но той не знае как да прави така, че тази подкрепа да се превърне в негова сила.

Водещ: Може би се страхува, че ще го помислят, че действа като партия? Като опозиционна партия? Защото всеки анализ на това, което се случва, вече влиза в лексиката на опозицията.

Евгений Дайнов: Бих много желал президентът Радев да е напреднал до такава степен в политическото си самообразование, че да се страхува, че прави политически анализи и може да бъде обвинен, че заема партийни позиции. Той не е дозрял до това. Той не е дозрял до елементарен политически разговор, който да е ясен и принципен. Така че дай Боже да узрее до това да го е страх, че ще го припознаят като партиец, но той е много, много далеч от тази си точка на развитие. А както го е подкарал напълно безпомощно в една добра за него ситуация, той губи на всички фронтове в момента, може и някак си да изчезне за няколко месеца, вече да не бъде никой.

Водещ: Имате предвид той да подаде оставка или да му направят импийчмънт?

Евгений Дайнов: Не, имам предвид нещо адски елементарно.

Водещ: Никой да не му обръща внимание, така ли?

Евгений Дайнов: Имам нещо съвършено друго предвид, аз не напразно казах симеоновски милиционери. Помните ли понятието активно мероприятие?

Водещ: Е, как, естествено.

Евгений Дайнов: Това е разработено от НКВД ОГПУ и КГБ, и от българската Държавна сигурност. Но това е инструмент на всяка диктатура или авторитарен режим, какъвто имаме в България. Активно мероприятие означава следното: публично опозоряване на някакъв човек до степен никой да не му обръща внимание, никой да не му вярва, за да може да бъде безболезнено арестуван, ликвидиран, обвинен, изгонен или нещо подобно. Аз мисля, че виждаме началото на активно мероприятие, за което той е напълно неспособен да противостои. Което е тревожно. Защото ако президентството бъде подчинено на този октопод, оттук нататък ще се случват драстични неща, защото събралата се в едно място, в един юмрук власт, без външни ограничения ще се стоварва върху всеки.

Водещ: Професор Дайнов, забелязвате ли, че от началото на разговора ни се фокусираме върху главния прокурор, президента, октопода и забравяме, че съществуват партии, които са белегът за една демокрация.

Евгений Дайнов: Ами това е съвсем разумно, защото партиите, които в момента обитават Народното събрание, не предлагат никакви видими белези на това, че са политически партии, тоест, че съществуват, за да се борят за и да представляват интереса на гражданите, така както те ги разбират. Там са хора на хранилки, там са хора, храненици, там са хора, уплашени, там са хора с манталитета на крепостни селяни. Там са хора, които искат да изпълняват указанията ценните на властта, да се снишават и да получават някакви облаги срещу това. Ние партии в парламента в собствения смисъл на думата нямаме. И от много време не сме имали. Това са кръгове по интереси, обикалящи покрай властта и скимтящи за подаяния. Те не са представители на гражданите. Какво да си говорим за тях, какво да си говорим за тях?

Водещ: А извънпарламентарната опозиция?

Евгений Дайнов: Извънпарламентарната опозиция виждаме, че разумното, цивилизованото гражданство все пак успя да излъчи тази коалиция „Демократична България“, макар че тя цикли на едно място. Не може да убеди всички разумни цивилизовани граждани, че ги представлява. И затова виждаме това, което виждаме преди избори. Трескава лабораторна активност с цел ваденето на някакви популистки партии в последния момент, които да отклонят гласове в посока на новите спасители в кавички, които гласове тези нови спасители в кавички моментално да занесат на трапезата на Бойко Борисов.

Водещ: Е, това лабораторно упражнение за пореден път според  вас ще успее ли?

Евгений Дайнов: Аз не си спомням случай да не е успявало, нито един. За Бога, Ковачки имаше партия, даже под различни имена бяха май две.

Водещ: И в парламента влезе, да, две.

Евгений Дайнов: Влезе. Те са две адвокатки, те са за един един парламент.

Водещ: Да, еднодневки.

Евгений Дайнов: Не си спомням някаква такава лабораторна история да не е вкарала хора в парламента, които моментално са се подреждали до властта. То това е и целта на активното мероприятие.

Водещ: Е, докога ще се спъва това българско общество все в един и същи камък?

Евгений Дайнов: Както казваше Балан, докато не му дойде акълят в главата. Докато не престане да търси кому да се покланя и къде да се сниши. Докато не застане и не каже: не, аз не съм крепостен селянин.

Водещ: Като заговорихме за поклони, много думи се изприказваха в посока наколенки към САЩ през последната седмица около огласения корумпиран спецсъдия и сега очакванията са насочени към новата порция от списъка. Там ще има ли реабилитация? Защото първото огласяване се привидя нещо като дребна риба.

Евгений Дайнов: Единствените наколенки, които видях, бяха на правосъдния министър Данаил Кирилов, който веднага поиска този въпросният съдия да бъде отстранен. Вижте, това, което правят САЩ, те винаги са го правили, това е държавна политика. Те какво ни казват, те ни съобщават следното: този според нас не е джентълмен и ние няма да го пускаме да влиза у нас с калните си копита. Те това ни казват. Защото ще открадне сребърния сервиз. Те това ни казват. Те не ни казват махнете го, те нищо не ни казват. Те казват този човек при нас няма да го пуснем, защото ще открадне нещо. А това обаче означава морал – опора на демокрацията и на мирния световен ред. Обикновено те произвеждат в потърпевшите страни точно това, което виждаме. Някой рита кокошарника отстрани и отвътре започва едно голямо кудкудякане да следва и в най-разнообразни посоки върви. Някакви хора в някакъв стил кокошки се обвиняват кой тука е виновен, кой е невиновен. Третият вика: а бе дай тука да жертваме едната, да оставим останалите. А това е чисто морален такъв акт, този няма да го пуснем. Все едно някой на мен да ми държи сметка, като кажа еди-кой си тука от село Миндя няма да го пусна вкъщи, защото той е крадлив. Ами пускай си го ти у вас. Не следва нищо от тази работа. Освен морално неодобрение от страна на САЩ. Как нашите реагират, си е вече интересно за наблюдение.

Водещ: А с какво си обяснявате тази реакция? Само с комплекси? С неразбиране? До степен до вадим благодарственото писмо на съпругата на президента за шал с българска шевица и от това да правим геостратегически заключения?

Евгений Дайнов: Чух размера на федералния бюджет, който предлагат в САЩ. Не на бюджета на Щатите, само на федералния бюджет. Аз не мога да си го представя, някакви трилиони…

Водещ:  Дори не можем да им преброим нулите.

Евгений Дайнов: Нашият бюджет са някакви милиардчета такива смешни. При тази чудовищна асиметрия между САЩ и България е естествено, а и нашите са гузни, гузни типове и си казват следното:  ей, тия сега този го огласиха. Ами те утре ще огласят еди-кой си, пък другиден и мен ще ме огласят. Ама ако вземат не само да ни огласяват, а започнат и да ни преследват? Защото те могат американците, могат да задействат закони, Закон „Магнитски“, който действа на цялата територия на света, и поредица от други закони, примерно някой български олигарх може да бъде осъден в някой съд в Тексас и това осъждане да действа по целия свят. От това ги е страх. Страх ги е, че засега се показа една тояжка, но пък ако покажат голямата тояга? От това ги е страх. Докъде ще стигне цялата работа за тях самите. Тях отдавна не ги е страх нашите управляващи за нещо като общо благо, граждани, България, Отечество. Това да не ги удари по главата някоя американска сопа, от това ги е страх.

Водещ: Защо се завъртя така дебатът, че изкара всичко като място на геополитически между интересите на САЩ и Русия в България?

Евгений Дайнов: Ами защото е. Погледнете картата. Вие забелязвате ли, аз забелязах още преди повече от половин година, някъде в началото на есента, че внезапно за пръв път от точно 20 години САЩ имат политика по отношение на България. Тя е енергична и мускулеста. Те 20 години нямаха политика. Държаха ни под око.

Водещ: Защо внезапно проимаха политика?

Евгений Дайнов: Ами, защото внезапно за разлика отпреди няколко години Русия се оказа доста по-силна и опасно, отколкото се мислеше. И тя започва да прониква в западните структури, като например ЕС и НАТО. Сега, погледнете къде се намираме на картата и го мислете като американци. Американците си викат: тия са в ЕС, но там какво правят, крадат, предимно крадат пари и европейците нищо не им казват. Обаче покрай това крадене влизат руски интереси. Както казват американците, зловредно руско влияние. И това вече е проблем на НАТО. А какво става на южния фланг на НАТО, не е ясно Турция американски съюзник ли е, партньор ли е, противник ли е, там се прави на лошото момче ли, или нещо там става. На Турция не може да се разчита. И цената, и рискът България, ако е пробита наистина България от руски интереси, както ние всички подозираме, е огромен. Защото ако руските интереси почиват в България, Сърбия вече си е руска колония, и хоп руснаците са в центъра на Европа. Орбан е техен приятел, те са в Будапеща. Естествено, че има стратегически риск, който България представлява. Естествено, че не само Америка, но и другите наши натовски партньори би трябвало да вземат отношение, да развият съответните политика.

Водещ: И сега да върнем финала на този анализ към началото на нашия разговор. Има ли връзка активността на главния прокурор с последвалите геополитически събития, които изригнаха като гейзер пред очите ни?

Евгений Дайнов: Аз поне, без да знам някакви тайни неща, от това, което виждам публично известно, аз такава връзка не виждам. Походът на Гешев към всевластието започна доста преди появата на новата американска политика в региона.

Водещ: А този поход докъде ще доведе в случай, че новата американска политика вземе връх?

Евгений Дайнов: Засега между двете не виждам къде е връзката. Аз съм убеден, че в главата си Гешев след година-две се вижда пълноправен господар на България и на всичко и всички в нея. Въпросът е дали ще получи някакви ограничения, които може да са вътрешни или всякакви. Но не виждам връзка в момента между бляновете на Гешев и много сериозната и сурова позиция, която Америка разви в региона.

Цоня Събчева