Проф. Евгений Дайнов: При липсата на непреодолимо обществено възмущение тактическите умения на Борисов удължават непрекъснато живота на това управление

Снимка: Център за изследване на демокрацията

Проф. Евгений Дайнов, политолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Темата за партийните субсидии е сериозна, но заради внезапните обрати по идеята за нея зазвуча гротескно. От суматохата обаче се роди и полза. Неочаквано турбуленциите върху партийните пари мога да се превърнат в спойката между коалиционните партньори в управлението. След лидерската им среща в Министерския съвет във вторник сутрин внезапно отпадна одобрения от ГЕРБ и ДПС хибриден модел с левчето на глас плюс неограничените дарения от бизнеса. А заради коалиционното споразумение няма да има намаляване на ДДС нито за книгите, нито за лекарствата, нито за хляба, защото в документа било записано, че до края на мандата данъците няма да се променят. Текстът през цялото време си е седял нередактиран, но явно е бил позабравен в разговорите между ГЕРБ и ДПС. Въпросът е: кому бе необходим този театър с партийните субсидии и какво се целеше с неговия спектакъл?  Задаваме го на политолога проф. Евгени Дайнов.

Евгени Дайнов: Има една такава игра със сенки, ако си спомняте, като малки като спират тока и се вадеха газените лампи и си слагаш ръцете пред газената  лампа и на стената правиш крокодили, вълци и всякакви такива зайчета. Сега ни прожектират по три отделни случая, които се оплетоха в едно. Значи прожектираха ни игра на сенки, като гръмна „Апартаментгейт“ и за да отслабят напрежението в обществото, започнаха да валят оставки, Бойко Борисов заплашваше своите и т.н. По същото време малко по-късно изскочи новината, че всъщност са взимали партиите от държавата повече от това, което им се полага по закон, отново се надига обществено брожение и веднага ни вкараха друга игра със сенки: ами ще намалим субсидията и няма какво да ни гледате в канчето повече. И третото свързано с това нещо беше опитът на ДПС в целия този калабалък да си преоформят профила и да станат партия, която ще играе, че ще защитава бедните и ще се грижи за тях и оттам беше идеята с намаление на ДДС. Всичко това спря по простата причина, че мина извънредната ситуация. В „Апартаментгейт“ очевидно КОНПИ обяви, че всичко е законно, мина общественото възмущение за парите на партиите и ДПС не успя да се шмугне като коалиционен  партньор на ГЕРБ – в настъпилия калабалък не успя да се шмугне вътре и да играе социална партия, а се възстановиха връзките между ГЕРБ и националистите. И това е целият този разказ, всичко беше реакции на текущи ситуации само и само да ни накарат да гледаме другаде, а междувременно те да си решат някакви свои въпроси.

Водещ: И кои са тези свои въпроси?

Евгени Дайнов: Въпросът беше да се изчака да мине „Апартаментгейт“ – да бъде подготвено всички тези наказателни органи да кажат, че няма нищо нередно. Чакаха да мине общественото възмущение за парите на партиите и хората да кажат: а бе, все пак трябва тук да издържаме партии не с корпоративни пари, а с публични. А на ДПС просто не се получи маневрата да са на мястото на националистите в социалната партия на управлението.

Водещ: А защо най-много го отнесе Цветан Цветанов, който от семейството на Борисов се превърна във Виденов за БСП и Лютви Местан за ДПС?

Евгени Дайнов: Тук очевидно има пластове, които не виждаме, та тези двамата така зловещо да се разделят. Има нещо, което не виждаме и това нещо е толкова важно, че колкото и пъти КОНПИ, прокурори и всякакви други да обявяват Цветанов за невинен, чист като сълза и морален стожер на нацията, няма да бъде върнат на мястото на което беше. Има някакви задкулисни неща. Вие нали виждате, тъй като цялото управление все повече потъва в мрак, където по бандитски начин се решават неща без ние да ги виждаме, ние все по-малко можем със знание за факти да коментираме такива важни въпроси. Те започват да крият от нас всичко. Цветанов е такъв случай, ние не виждаме, какво ги скара всъщност.

Водещ: Да не би това да е сделката за ЧЕЗ?

Евгени Дайнов: Нямам никаква представа, нямам никаква представа, защото не съм видял нищо подобно, дори на факт, върху който може да се стъпи.

Водещ: Проф. Дайнов, как оттук нататък ще продължи политическият живот? Само едно отклонение ли беше маневрата със субсидиите или там трябва да очакваме нещо по-сериозно?

Евгени Дайнов: Не. Това беше маневра, която всички ще забравят до още 4-5 дена. А политическият живот върви натам, накъдето върви поне от последните 4- 5 години, а той е следният: управляващата върхушка се опитва да се оформи като вечна, като не под контрол от страна на гражданите, т.е. като някаква мафия, която си върши собствени неща с властта и с всеки изминат ден ние виждаме как точно това се случва – властта се превръща в авторитарна, властта си изгради собствени органи за насилие и репресии срещу несъгласни и несимпатични на властта хора или организации. И работата бавно и полека отива към някакъв вид от онези предвоенни, провинциални парцаливи, балкански диктатури. Натам отива работата в целия регион от Полша до Турция. Друг е въпросът, че парцаливи, провинциални и селски предвоенни диктатури май няма да минат точно в 21 век, щом и в Турция, и в Чехия хората вдигнаха бунт. Но докато не настъпи гражданският отговор, това е:  влизаме в парцалива, селска, каскетна диктатура.

Водещ: Подменя ли или започна да намества дневния ред на обществото дискусията с партийните субсидии? Хората започнаха ли от малко по малко да проглеждат, че тук нещо ги пързалят?

Евгени Дайнов: Е достатъчно хора в България са наясно, че ги пързалят от достатъчно дълго време, очевидно не виждат, какво биха могли да направят. Голямото пързаляне е с апартаментите, разбира се,  не със субсидиите. Тази година ще остане в паметта на хората с апартаментите  и с къщите.

Водещ: Е, партийните пари малко пързаляне ли е, особено тези с безграничните дарения от бизнеса?

Евгени Дайнов: Готов съм да се обзаложа, че даже до два месеца хората ще помнят по-скоро апартаменти и къщите, отколкото субсидиите. Това беше игра на залъгване, с която да ни накарат да се откажем да ги гледаме изобщо.

Водещ: Може би по този начин ще спрем да мислим за партийни черни каси, за покупко-продажба на бизнесмени, за покупко-продажба на бизнеси, за употреба на еврофондове?

Евгений Дайнов: Аз съм убеден, че от известно време целта е да престанем да ги гледаме, да махнем с ръка и да кажем да се оправят, да се опитаме да се скрием в някакво частно битуване, както беше в социализма при бай Тошо.

Водещ: Във вътрешна емиграция?

Евгений Дайнов: В така наречената вътрешна емиграция, която, помните, още тогава не беше успешна стратегия, защото от една власт, която е решила да се превърне в диктатура, ти не можеш да се скриеш. Нейните апетити стават все по-големи и стигат до всеки. Не можеш да се скриеш от една власт, която се превръща в диктатура, и то в такава крадлива диктатура, в диктатура, посветена на краденето, а не на някакви идеологически лозунги. Така че те се опитват да ни убедят да минем във вътрешна емиграция и доста хора в момента го пробват, но това не е реална стратегия и ще се прекрати илюзията, че можем ние да си живеем нашия нормален живот, а те да си крадат и да си правят каквото си искат. Двете неща не са съвместими.

Водещ: Какво ще се случи оттук нататък?

Евгений Дайнов: Вариантите са два и винаги са били два, и аз съм го писал поне 80 пъти в последните 5-6 години. Или накрая ще установят парцалива, каскетна, селска диктатура от предвоенен тип, или гражданите ще се надигнат и ще спрат това безобразие, и ще сменят самия модел на упражняване на властта. Това са двата варианта.

Водещ: Какво трябва да включва новият модел за упражняване на властта?

Евгений Дайнов: Ами например не всички партии, които са в парламента, да са на власт. Сега в парламента няма опозиция, всичко е въпрос на договорки и разпределяне на порциите, което е гибелно за една политическа система. Даже не казвам за демокрацията, то е гибелно за политическа система на представителство, гибелно е за управлението. Поне това – да се отслаби хватката върху медиите, да се премахнат репресивните органи, които удрят политическите противници. Оттам трябва да се започне.

Водещ: Смятате ли, че Борисов, който по всички  определения е типично политическо животно във френския смисъл на израза и който усеща инстинктивно с епидермиса си заплахите, не би могъл да изманеврира ситуациите?

Евгений Дайнов: Борисов е изключителен тактик, но той не умее да мисли стратегически и според мен той дълго време не си даваше представа, че моделът власт, който упражнява, е пагубен. Той успя да я събере на едно място, преодолявайки разделението на властите, и да я подчини на присвояването на публични ресурси, но не си даваше сметка, колко крехък е този модел на власт, колко ядосва хората и колко вътре участниците в този модел на властта не мируват, те непрекъснато се бият помежду си за все повече ресурси. Има размествания – вчерашни фаворити вече не са фаворити, някакви други хора стават фаворити. Това е постоянно дебнене и постоянни интриги и бой вътре във властта, което я прави крайно нестабилна. Според мен Бойко Борисов го разбра тази година и се изненада страшно. Макар че ако беше прочел, има едни 10-15 страници на Аристотел „Политика“, писана преди 2300 години, ако някой му ги беше прочел на Бойко Борисов тези страници на глас, той щеше да знае, че моделът власт, който изгражда, е крайно нестабилен. Той го разбра от собствен опит тази година и не съм убеден, че знае какво да прави по-нататък.

Водещ: В най-близко бъдеще какви ще са ходовете на различните партии?

Евгений Дайнов: В най-близко бъдеще очевидно управляващите ще искат да го карат, както си го карат досега – ден да мине, друг да дойде, „за да можем да вземем още някакви неща“. Очевидно БСП ще продължава да се чуди: коя е и защо съществува. Очевидно на ДПС не й се получи маневрата така по фланга да влезе в управлението…

Водещ: И да изрита Патриотите?

Евгений Дайнов: Да. Това не им се получи. Но очевидно това е дългосрочна цел. Но тъй като не им се получи директно да влязат във властта, ще продължават да развиват профила на социална партия, загрижена за бедните, така че да издърпат чергата изпод краката на БСП. И очевидно трябва да се реши въпросът с представянето в политиката и във властта на нормално работещите, нормално плащащите данъци, нормално живеещи по европейски начин хора в България.

Водещ: Това може да стане след предсрочни избори, но виждате ли ги да се задават на хоризонта при такова единомислие по темата в парламента?

Евгений Дайнов: Ако мислим стратегически, този модел на властта е толкова крехък и зареден с противоречия, че може да се взриви всеки момент и да имаме избори – но при наличието на непреодолимо обществено възмущение. А то общественото възмущение виждаме, че го има, но то е преодолимо, то се изхабява, та при липсата на непреодолимо обществено възмущение тактическите умения на Борисов удължават непрекъснато живота на това управление.

Водещ: Може би в отсъствието на ясна и категорична извънпарламентарна опозиция, която да е достатъчно харизматична, че да грабне народното недоволство, промени трудно ще дойдат?

Евгений Дайнов: В извънпарламентарната опозиция има много добри анализи, текстове, политически позиции и политика разработени, но няма Макрон, няма Имамоглу, няма свеж човек, който да вдъхне убеденост, че промяната е възможна, както направи Имамоглу в Истанбул. Няма такъв човек, няма такъв. И това спира много неща.

Водещ: И защо? Каква е причината у нас да няма, да не се появи, да не се създаде такава личност? Имамоглу се появи от нищото – кмет на малък район в Истанбул, и обърна историята.

Евгений Дайнов: Да. И много добре направи. Вижте, не е вярна тенденцията, че като дойде необходимостта, се появява човек. Човекът невинаги се появява. Някой път се появява, друг път не се появява. В момента необходимостта е тук в България, както е и в Чехия, както е и в Турция, както е и в Унгария, както е и в Полша, както е и на други места, необходимостта е тук, но ни Макрон, ни Имамоглу са се появили още.

Водещ: Защо?

Евгений Дайнов: Едно общество може да има определен лимит на исторически личности, които може да роди. И аз не знам, защо не се раждат.

Водещ: Може би дефицит, личностен дефицит. И невъзможност тези личности да получат излаз?

Евгений Дайнов: Е, Кристиян Таков, лека му пръст, беше такъв човек. Такъв тип хора не искат да влизат в сегашната българска политика, защото знаят, каква отровна тиня е това. Може това да е обяснението – тези хора ги има, бродят наоколо, но не влизат в политиката.

Водещ: Може би трябва някой от тях да се престраши и да прекрачи в блатото, защото все някой трябва да измъкне давещите се?

Евгений Дайнов: Има някакво такова натрупване, очевидно. Някой решава да се жертва от безизвестните хора. Да видим. България е бавна страна. Тук се случва онова, което се случва и другаде, но по-бавничко.

Цоня Събчева