Проф. Емил Ковачев, АГ Болница – Варна: 2 178 бебета са родени в болничното заведение през 2017 година

Проф. д-р Емил Ковачев, д.м.н, управител на СБАГАЛ „Проф. д-р. Д. Стаматов“ във Варна, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна

Фокус: Проф. Ковачев, колко бебета са родени в болничното заведение по време на коледните и новогодишните празници. Момче или момиче е първото януарско бебе за годината?

Проф. д-р Емил Ковачев: За периода 24-27 декември 2017 година в болницата са родени 22 деца, от които 7 момчета и 15 момичета. На Бъдни вечер новороденото в 21.25 часа е момченце с тегло  3500 гр. Първите бебета за Коледа в 2.45  и 2. 47 часа са близнаци – момиченца със завидните мерки 2480 гр./ 45 см и 2400  гр./ 46 см. На Стефанов ден са родени 12 бебета. Първото бебе, родено през 2018 година в АГ Болница – Варна, е момче.

Фокус: Какво показва статистиката по отношение на новородените в АГ болницата във Варна през 2017 година?

Проф. д-р Емил Ковачев: 2 178 бебета са родени в АГ Болница – Варна през 2017 година. Момчетата са 1 158, а момичетата – 1020. Статистиката на болничното заведение сочи, че за 2017 година недоносените бебета са 316, а за 2016 година те са били 298. Преминалите през лечебното заведение за годината са 6 453 пациенти.

Фокус: Какво показват данните по отношение на недоносените бебета – увеличава или се намалява техният брой спрямо 2016 година, какви тенденции се очертават?

Проф. д-р Емил Ковачев: През последните десетилетия преждевременните раждания са между 8 – 10% от общия брой раждания, като честотата на раждане преди 32 г.с. е около 1-2%. През последните години се наблюдава леко увеличение на процента преждевременни раждания, най-вече поради прилагането на методи за асистирана репродукция и свързаната с това повишена честота на многоплодната бременност. В България 10.3% от новородените деца са преждевременно родени, а тенденцията е към увеличаване. Статистическите данни показват, че относителният дял на недоносените деца спрямо всички новородени, при които рискът от заболявания и смъртност е многократно по-висок, прогресивно нараства – от 6,6% през 2000 година до 9,6% през 2007 година и до 10.3% през 2015 година. Въпреки доброто токолитично лечение процентът на преждевременните раждания и недоносени бебета остава непроменен – между 8 и 10%. Преждевременното раждане е един от страховете на много бъдещи майки. Преждевременното раждане може да се случи 20-тата седмица, но преди 37-ма седмица от бременността, като 13,9% от майките във Варна и региона раждат преждевременно. Причините за преждевременното раждане са многофакторни и често свързани с недоброто наблюдение на бременните, ниския социален статус и по-високата заболеваемост. Всичко това води и до увеличаване на броя на недоносените бебета. Другите причини са зачестявания на бременности на майки под 16 години, както и бременности след асистиращи репродуктивни технологии. В колкото по-голяма седмица се роди бебето, толкова по-голям шанс има за оцеляване и за последващо нормално развитие. Някои бебета прекарват месеци в неонатологично отделение, докато достигнат необходимите размери и развитие, за да се приберат у дома и да нямат необходимост от медицински грижи. За 2017 година недоносените бебета в болничното заведение са 316, а за 2016 година те са били 298.

Фокус: По отношение на възрастовата граница на родилките има ли някакви нови тенденции? Коя е най-младата и най-възрастната родилка през2017 година?

Проф. д-р Емил Ковачев: В последните години се наблюдава тенденция все повече жени след 35 години да планират своята бременност, което крие много акушерски и други медицински рискове. Причините за отлагане на родителството са много по-сложни и многопластови, като на преден план е кариерното и образователно развитие. Когато накрая решат, че моментът е дошъл, често се оказва, че забременяването не е толкова лесно. Хората на възраст 20-30 години често не се чувстват готови за семейство и обвързване. Каквито и да са аргументите за отлагане на раждането, биологичните фактори остават без промяна. Ако обществото не промени нагласите си, е възможна нова демографска катастрофа. За 2017 година най- младата майка е на 13 години, а най- възрастната е 50-годишна.

Фокус: Тази година отново непрекъснато се говори за липса на достатъчно квалифицирани кадри в различни сфери. Как стоят нещата в Неонатологията, достатъчно ли са специалистите и какви трудности срещате в работата си като цяло? Колко деца са настанени в момента в отделението?

Проф. д-р Емил Ковачев: Неонатологичното отделение в болницата е единственото отделение в Североизточна България, отговарящо напълно на Медицинския стандарт по неонатология за 111 ниво на компетентност за интензивно лечение, специални грижи и първична реанимация за рискови новородени. Нашите лекари неонатолози и акушерки спасяват много недосени бебета. Благодарение на техния професионализъм и отдаденост на професията деца, родени с изключително ниско тегло, оцеляват. Естествено без необходимата апаратура и най- добрите намерения си остават само намерения. Като цяло здравния сектор изпитва остър недостиг на квалифицирани кадри поради натовареността и ниското заплащане. Болницата също не прави изключение. Отделенията Родилно и Неонатология изпитват остър недостиг от акушерки. През 2017 година се наблюдава негативна тенденция за текучество на персонал не само при нас, а като цяло за региона и страната, без да има възможност за неговото своевременно попълване с квалифицирани специалисти. Основни причини за това са ниското заплащане в бранша и оттам липсата на мотивация, апатия за работа в здравния сектор, както и вътрешна миграция и насочване към работа в други сфери на здравния сектор или изцяло преквалификация и настройка за друга работа. Пред тези факти са изправени редица лечебни заведение от Варна и региона. Кадри има много, но те предпочитат да се реализират в частния сектор или в чужбина при по-добро заплащане. Крайно необходимо е да бъдат повишени основните работни заплати на средния медицински персонал в лечебните заведения. Според предварителните изчисления от реализираните до момента приходи и очакваните бъдещи постъпления болницата не може да осигури подобно увеличение. Лечебното заведение е в пряка зависимост за оказваните услуги от РЗОК. СБАГАЛ обслужва пациенти от цяла Североизточна България, в т. число и неосигурени. Цената на клиничните пътеки по акушерство и гинекология не е променяна в последните 5-6 години, като при една от основните ни клинични пътеки „Раждане” се генерира загуба между 120 и 140 лева. Относително висок е делът на здравнонеосигурените пациенти, като тяхното лечение е изцяло за сметка на болницата. В Специализираната болница функционират уникални за Североизточна България отделения, като Патологична бременност и високоспециализираното Неонатологично отделение, акредитирано с трето ниво на компетентност. В тях се решават всички проблемни акушерски и неонатологични случаи от целия регион. И през 2017 година като основен източник на финансиране за дружеството е прихода от НЗОК по клинични пътеки. Лечебното заведение не успява своевременно да покрива на 100% основните си разходи за издръжка, в т. число разходи за персонал, медикаменти, медицински консумативи, ел. енергия, вода, природен газ за отопление и топла вода, храна на пациенти, поддръжка на медицинска апаратура и др.. В момента в Неонатологично отделение на болницата, което обслужва цяла Североизточна България, има 34 деца, 12 от които са в интензивен сектор.

Фокус: Получихте ли нова техника през 2017-та година, имате ли необходимост от друга нова техника и какво планувате тази година по отношение развитието на болницата?

Проф. Емил Ковачев: През 2016 и 2017 година всички болници получиха апаратура за Неонатологично и Родилно отделение, предоставена от Министерството на здравеопазването. В изпълнение на договор от 2016 година по предварително дефиниран проект М4 “Подобрено качество на пренаталната диагностика и неонаталните грижи“, финансиран по Програма „Инициатива за общественото здраве , министерството закупи апаратура за Неонатология и Родилно отделение за СБАГАЛ. Други лечебни заведения на територията на Варна и страната също получиха апаратура за дейността си. От изключително съществено значение за дейността на АГ Болница – Варна е спешното закупуване на нов комбиниран стерилизатор. Необходима е апаратурата в Патоанатомична лаборатория към ”СБАГАЛ Проф. д-р Димитър Стаматов – Варна“. За подобряване на работните условия е необходимо закупуването на ротационен ръчен микротом, както и клампа за парафинови блокчета. Допълнително Клинична патоанатомия се нуждае от тъканен процесор. Болницата има нужда от ново лапароскопско оборудване поради увеличаване дела на ендоскопската хиругия и изключително амортизирания настоящ сет. Лапароскопията е диагностично-лечебен метод за директна визуализация на коремната кухина, както и последващо евентуално лечение. За основната дейност на АГ болница по стандарт Анестезия и интензивно лечение се нуждаем от поне два пациентски монитора до всяко легло в реанимационните зали, с които към настоящия момент не разполагаме, а наличните са недостатъчни и амортизирани. Съгласно действащите медицински стандарти АГ Болница – Варна задължително следва да разполага с асансьор за лежаща носилка, какъвто понастоящем не е изграден. Изготвеният за тези цели проект предвижда изграждането на пристройка на външен асансьор към съществуващата сграда на болницата. Сред приоритетните за болницата ремонтни дейности, свързани със сградата, в която се помещава лечебното заведение,  е неотложен ремонт на покрива на основната сграда. Необходимо е извършването на основен ремонт за реновиране и преустройство на съществуващата част на сградата, отговарящи на всички съвременни изисквания, подмяна на всички водопроводни, канализационни, вентилационни и електрически системи както в самите помещения, така и в цялата сграда, в това число и сградните отклонения, осигуряващи присъединяване към съществуващите мрежи на техническата инфраструктура, както и ремонт на прилежащия терен и привеждането му в съответствие с действащите изисквания към подходите за сградата в имота, паркирането, осветяването, озеленяването и мерките за физическа сигурност.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА