Проф. Иван Гаврилов: По случай 180 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски ще бъде подарен още един портрет на Община Карлово

 

 

Проф. Иван Гаврилов, носител на наградата на Карлово за 2015 г. „Васил Левски“ в Карлово, в интервю за предаването „Аз, Васил Лъвский“ на Радио „Фокус“

 

 

Водещ: Той е един от най-известните лекари в България, спасил живота на редица пациенти. С Карлово го свързват редица дарения, които прави. Проф. Гаврилов е носителят на наградата на Карлово за 2015 година. Наградата – статуетка на Богинята на Карлово, изработена от карловския художник Димитър Бакърджиев, се връчва всяка година за обществена дейност на родолюбиви българи по повод празника на града и годишнината от рождението на Апостола на свободата. Още през 2013 година проф. Гаврилов заема активна гражданска позиция, Куршум джамия да бъде превърната в исторически музей и дарява суми и портрета на Дякона. През годините лекарят е дарител на икони, озвучителна техника на местни църкви, параклиси, училища, на много книги, включително и в общинската библиотека. Добър ден, проф. Гаврилов.

Иван Гаврилов: Добър ден на вашите слушатели, на карловци и на България.

Водещ: Проф. Гаврилов, какво означава за вас наградата на Карлово?

Иван Гаврилов: Аз все още се вълнувам, като гледам онези кадри. Благодаря още веднъж на Инициативния комитет, на Карлово и на всички останали, на моите подгласници. Това е едно голямо предизвикателство към мен. Това не е награда за моите усилия в дадена посока, а просто задължение, което трябва да довърша докрай. Така че, тази награда е особено ценна, дадена е от честни хора и се надявам да запазя тези честни взаимоотношения докрай.

Водещ: Защо, редом с паричните дарения, сте подарили и портрет на Левски?

Иван Гаврилов: Аз ще открия една тайна, че сега,  по случай 180 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски, ще бъде подарен още един портрет, който ще краси основната зала на община Карлово, за да може всеки, който погледне погледа на Левски, пресъздаден чрез неповторимия Цвятко Дочев, художника от село Терзийско, Троянско, да си зададе въпроса „аз достоен негов наследник ли съм и какво съм направил за неговите идеи“? Така че портрет на Левски е едновременно и укор, едновременно и упование.

Водещ: Какво ви свързва с Карлово? Защо избрахте да правите дарения там?

Иван Гаврилов: Аз правя дарения на доста неща, но това, което ме свързва с Карлово, е един случайно дочут разговор, може би във вашето предаване, един ден по радиото, пътувайки в определена посока, аз реших, че трябва да заема гражданска позиция. И не искам да превръщам Куршум джамия в нещо друго, а в духовен храм, който да синтезира и тракийския култ, да синтезира и православния, да синтезира след това и върху православния храм построената джамия, за да може да събере най-доброто от всички тези етнически вярвания и да пресъздаде и атмосферата в България, и същевременно най-доброто, което го има в България. Искам да кажа, че това е най-старата запазена средновековна постройка в Карлово, по исторически данни, и нейното място е именно за всички, а не да се превърне в поредния храм, обслужващ интересите на определена част от хора и да ги разделя.

Водещ: Проф. Гаврилов, какво прави заветите на Левски актуални и днес?

Иван Гаврилов: Ако ми позволите, ще цитирам, понеже Радой Ралин беше казал преди време – Царство му небесно, че думите се умориха. Сега, в това време, когато се изричат безкрайно ненужни думи и безкрайно лъжливи съобщения, аз искам да цитирам няколко неща, с ваше разрешение. „Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система демократична република и състави партия за деспотско-тиранска система, то такива да се считат за неприятели на Отечеството ни и да се наказват със смърт“. Из проектоустава за наредба на работниците за освобождаване на българския народ, Наказателния закон, ал. 3. Или: „Чисто народният мъж дава всичко от себе си, парламент и себе си жертва“ – до местните комитети в /…/, Пазарджик, Сливен на 25 октомрви 1872 година. Или: „На такива хора давай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни“ – писмо до Любен Каравелов на 16 септември 1872-ра. Или: „Гледай народната работа повече от всичко друго, повече от себе си да я уважаваш“ – Христо Иванов-Големия, 4 август 1872-ра. Или: „За Отечеството работим, байо. Кажи ми ти и аз твоите кривиници, па да се поправим и заедно да вървим, ако ще да бъдем хора“ – до Иван Кършовски на 20 юни 1872 година. И ето нещо, което е много ценно: „Ето, че ти не си народен – виждаш злото народно, а не го казваш, а чакаш го да стане по-голямо и да убие народа“ – до Атанас Хинов на 25 август 1872-ра. Или писмото до Филип Тотю от 18 април 1871 година: „Целите сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме“. И едно особено нещо, което е валидно за типично днешния ден и за предизборната ни алчност: „Всички неразбории, зависти, укори, които произлизат повече от глупостта, са причина за разделението не само на народа на части, така че от него да не остане нищо. Не трябва да даваме подпора на глупаци“, предупреждава Апостолът Любен Каравелов с това писмо от 25 август 1872 година. Не е ли актуален Апостолът не само в душите ни и сърцата ни, но и с делата си? Не ни ли е предначертал в заветите си всичко, което ние можем да приемем от него? И това поколение – моето, нашето поколение – не ни ли е срам, че избираме хора, които влизайки в Народното събрание не четат какво пише отгоре и те нарушават основния принцип, че „Съединението прави силата“. Обратно, разединението на една нация е в пълен ход, а това значи унищожение.

Водещ: Проф. Гаврилов, защо не се следват заветите на Левски? Вие задавал ли сте си този въпрос?

Иван Гаврилов: Да, много пъти. И ще ви кажа защо портретите на Левски стоят зад главите на началниците, а не пред тях – защото не са удобни.

Водещ: Заветите затова ли не се спазват?

Иван Гаврилов: Според мен да. Народът желае да върви по тях, а заветите не са удобни на властимащите, защото те в момента от властимащи се превръщат в професия. И тази професия е свързана с всичко друго, но не и с управлението на хората. А хората имат нужда от това управление и то така чисто и безкористно, както Левски ни го е завещал.

Водещ: Възможно ли бе Левски да доживее освобождението и какъв щеше да бъде, ако…

Иван Гаврилов: Според мен не. Значи, според мен Левски щеше да умре или на Шипка, или някъде на подстъпите на Стара или Нова Загора, или някъде той щеше да бъде пример, факел, ръководен фактор, нямаше да се скрие никога удобно. Но си мисля, че дали ако беше случайно доживял, системата нямаше да го унищожи. Първо монархическата, а после т.нар. демократична, която значи власт на всяка цена за лично облагодетелстване. Той нямаше да разбере тази система. Спомнете си само капитан Петко войвода и неговата съдба след Освобождението.

Водещ: Съдбата на брата на Левски също.

Иван Гаврилов: Също, ужасно. И цялото му семейство, не само това, и цялото му семейство. А народ, който не тачи историята си, знаете на какво е обречен.

Водещ: Да. Даже кръст тегне, ако не знаеш какво е минало преди теб. Много ви благодаря, проф. Гаврилов.

Иван Гаврилов: Бъдете здрави. И ви желая на всички, и на българския народ, да бъдат мъдри и достойни за заветите на Левски.

Водещ: Благодаря ви още веднъж. Чухте проф. Иван Гаврилов, носител на наградата на Карлово за 2015 година.

Цоня СЪБЧЕВА