Проф. Иван Стоянов, историк: Всички опити за спасяването на Левски са „късен рефрен на гузна съвест“

снимка: ИА "Фокус"

Велико Търново. Всички опити за спасяването на Левски са „късен рефрен на гузна съвест“. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Велико Търново историкът и изследовател на живота и делото на Апостола проф. Иван Стоянов. По думите му няма нито един опит за спасяване на Левски след неговото залавяне. „Всичко опити се появяват в спомени на поборници след Освобождението. В една книга пише,че имало 7 или 8 опита, ама никой не разбрал за тези опити – нито турците, нито Левски, нито българският народ. Само тези, които са писали спомените, са разбрали, и това се приема като истина. Ние не помагаме по този начин на Левски. Истината е, че просто българите замръзват, когато разбират, че Левски е заловен. Дори шефът на тайната полиция Христо Иванова – Големия, който е в Търново, вижда как докарват Левски. След това в спомените се описват два опита за спасяването на Левски, но ги има само в неговите спомени. Никой от другите съвременници  на революционния комитет в Търново не си спомня подобно нещо. Това за какво ви говори? За гузна съвест и за нищо повече. Всички се скриват в „дън гори тилилейски“ след залавянето на Левски и само се молят Богу горещо да не ги сполетява същата съдба“, посочи проф. Стоянов. Той посочи, че по пътя от Къкрина до Ловеч, от Ловеч до Търново и от Търново до София, не пуква и една пушка на вътрешнореволюционната организация. „Пушка, която да даде някакъв сигнал на Апостола, че той не напразно е ходил толкова много години сред този народ и че е подготвял организация, която е целяла събаряне на Османската империя. За жалост нито една пушка не е пукнала и аз напълно вярвам на неговите последни думи, които са записани в следствения протокол пред турската следствена комисия. Той казва така: „Българите желаят свободата, но чакат да им се поднесе в къщите на тепсия“, посочи проф. Стоянов. Историкът подчерта, че митовете и легендите за Апостола на българската свобода са много, но по думите му те не трябва да се превръщат в история и не трябва да обременяват учебниците по история и научните изследвания. Той посочи, че за живота на Левски се знае малко. Съществува документално наследство за Васил Левски, в което са публикувани абсолютно всички документи, известни за него. Въпреки това не се знае дори и точната дата на неговото раждане.  „По спомени на карловци се казва, че около Петров, 6 юли, той се е родил. Ние приемаме тази дата. Но ние не знаем и как е обесен Левски. А ако прочетете някой книги, толкова много очевидци българи е имало на обесването му, че човек се хваща за главата. Разказва се как бащите водели децата си, как се криели зад храсти, за да гледат как бесят Левски. Кой баща и коя майка биха допуснали детето им да гледа как бесят жив човек. Само ненормални хора. Но това са спомени от по-късно време. Няма нито един документ за неговото обесването. Ние правим аналогия с едно описание на обесването на Димитър Общи. Ясно е, че той е обесен на 6 февруари. Така че всички спомени, които се разпространяват, всички легенди, са приказки от „1001 нощ“, допълни  проф. Стоянов.

Надежда КРЪСТЕВА