Проф. Иля Прокопов: Не се ли възприемем чрез културното си наследство, чрез културната си традиция ние сме никои

Проф Иля Прокопов, лектор в обучението „Идентификация, автентификация и оценка на археологически обекти, монети и монетовидни предмети, както и процедурите свързани с тях“ в РИМ- Шумен, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Проф. Прокопоп с какво е полезно това обучение за музейните специалисти?

Проф. Иля Пропокоп: Последните три десетилетия, отчитайки всички обществени и икономиченски проблеми, ние отбелязваме и натрупване на много дефицити в нашата област. Те са свързани преди всички със стандарти, с начин на работа с наследството, което някога беше едно единствено, държавно, а сега знаете, че има много видове собственост. Археологическото наследство обаче е публична държавна собственост, а стопанисването му в различните региони, разбира се под контрола на държавата и следвайки Закона за културното наследство, попада в различни ситуации. До голяма степен местните общности оказват влияние върху капацитета на музейните експерти, върху възможността те да бъдат обучавани и по тази причина Министерството на културата и домакините, в случая Регионален исторически музей- Шумен поеха щафетата това обучение да бъде вид уеднаквяване на знанията и уменията на колегите при извършването на някои особени дейности като автентифициране, т.е. установяване дали едно нещо е истинско или не, Терминът го няма в Закона за културното наследство, като оценка на културна ценност. В  момента ние сме в риск. Нямаме подготвени кадри, много от споровете преминават през съда, той трябва да може да се произнесе правилно, а за да се случи това той трябва да получи нещо много важно- експертиза. Без експертиза хората, които се занимават с право не могат да изведат правилно решение и да дадат определение. Това са болните места и трябва се направи всички необходимо да бъдат преодолени, а това става с усилията на различни видове специалисти.

Теоретичната част на форума подготвя специалистите в това обучение какво точно трябва да направят, последователността на действие, как да извършат своето наблюдение, какъв вид документи трябва да подготвят и тези документи да са еднакви за всички. Както казах, за някои термини в Закона за културното наследство не се коментира, дори терминът „фалшификат“ го няма. Те трябва да знаят как да експонират своя труд, как да дадат една правилна оценка, справедлива, не пазарна, защото за археологическото наследство в Република България няма пазар легален, официален. Той е под рестрикцията на Закона за културното наследство и ред други закони. Много често се случва тези, които възлагат експертиза да кажат:дайте пазарна стойност. Не може. Това са много важни неща и едни дела могат да пропаднат просто поради неспазване на някои процедури и терминология.

Фокус:Какво означава автентификация и всъщност много ли са експертите у нас, които могат да водят такива семинари и практически обучения?

Проф. Иля Прокопов: Не са много. От времето когато съществуваше Агенция за приватизацията до ден днешен друга държавна институция не е издавала лицензи или документи, с които да даде право на един специалист да извършва оценки. Това е специфична, сложна дейност. Сега държавата регулира частично със Закона за културното наследство този проблем. Има едно вписване на експертите от всички български музеи и институти в т.нар.чл.96, ал.3 в Закона за културното наследство, но той е за работа вътре в музея и за колекции, които са дадени за идентификация, частни обеществени колекции. Но за работа в другите сфери, в съдебната, в арбитража частните сфери практически няма специалисти, които да имат съответното образование, както университетско, така и чрез лицензиране или друг начин от държавата. С тези обучения започваме подготовката първо, колегите да следват  едни и същи стъпки, да следват стандарти много близки до европейските, защото ние не можем да  копираме дословно всичко. Ние би следвало да адаптираме всичко към нашите национални условия и специфика. Автентичен значи истински, оригинален, дали един предмет, дали нещото – монета, археологическият предмет е истинско или е фалшификат. Не се доказва лесно. Много е сложен процесът. Работя почти 40 години в тази област. Имаме много добри специалисти, но те са все на моите години. Това означава, че губим цели декади и трябва сега да наваксаме, защото когато се  оттеглим няма да има кой да върши тази работа.

Фокус: Променя ли се съдържанието, което влагаме днес в понятието културно наследство и как върви интеграцията на това богатство в  съвременното градско пространство?

Проф. Иля Прокопов: Аз се занимавам с движимо културно наследство. Мога да кажа само, че сме много близо до европейските стандарти, до високите световни стандарти. Разминаване няма да има, въпросът е колко бързо ние ще успеем направим нещата по правилния начин. Сега тече един огромен спор как се социализира това наследство. Едни казват, че трябва да се възстанови, защото като пример Западна Европа с всичките си замъци и средновековни хубости е създадена през 19 век. След което, създавайки облика на Средновековна Европа идва една Венецианска харта, в която се казва- а, не, така не може, значи, не можем ние вече да възстановяваме паметници. Сега, разбира се, има нови международни документи. И тук е гоемият спор и в българското общество- дали ние трябва да възстановяваме, да търсим как е изглеждало нещото, хипотетично ако то е археология , или сграда, която е функционирала 19-20 век, дали трябва да я възстановим само като фасада или като цяло. И засега по този спор сме 0:0, колкото са едните, толкова са и другите, Хора с опит, със знания се изказват. Но до момента нещата не са намерили правилното решение за Република България, особено за археологическата концепция.

Фокус: Какво означава опазване на движимото културно наследство?

Проф. Иля Прокопов: Опазването на движимото културно наследство е няколко вида- физическо, информационно и юридическо. По отношение на физическото опазване това правят музеите, трезорите, охранителните системи. Това е най- простият начин на опазване. Юридическото опазване се случва тогава, когато изградим законодателно нещата така, че то да е недосегаемо. Важното, което не сме направили още е информационното  опазване- тогава когато всички тези артефакти, богатството на държавата, бъде документирано, дигитализирано и качено в мрежите и публикувано така, че то е достъпно. И в Корея да си, и в Нова Зеландия с едно кликване да видиш какво има в този музей, на това място или  в този фонд, тогава вече то става безспорно. Дори някой да посегне на него, то в един определен момент може да бъде изискано и върнато, защото е документирано, заснето, дигитализирано и т.н. Никой няма да смее да посегя, защото то вече не е обект на продажба.

Фокус: Вашите впечатения за това каква е  информираността на хората, на местните общоности по отношение на потенциала на движимото културно наследство?

Проф. Иля Прокопов:Изключително изкривена е представата на гражданите по отношение на богатството от миналото. В последните десетилетия медиите говорят само за пари, кое колко струва и това доведе до една много тежка промяна в представата на хората за онова, което всъщност е техният основен, бих казал геном. Това е нашето минало, това сме ние. Не се ли възприемем чрез културното си наследство, чрез културната си традиция ние сме никои. Само когато не губиш своята идентичност ти си някой, нещо, имаш позициониране, имаш тежест в човешкото общество като цяло. В този смисъл проблемът, който стои пред нашето общество, е да върнем хората при ценносттите като чувство за принадлежност, като чувство за собственост не в буквалния смисъл, на гордост, на достойнство, защото иначе нямаме никакво бъдеще.

Ивелина ИВАНОВА