Проф. Йордан Баев, военен историк: Обединението на Европа е в резултат на победата над нацистка Германия  

Военният историк проф. Йордан Баев, в интервю за предаването „Добър ден“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Проф. Баев, какво място в световната история заема 9 май – Ден на победата и Ден на Европа?

Йордан Баев: Преди всичко Денят на победата в крайна сметка символизира победата над нацистка Германия и край на най-ожесточената война в световната история на европейска територия, защото все пак войната продължава до 2 септември до капитулацията на Япония. Но това, което се случва пък на 9 май 1950 година в резултат на поуките от всички тези военни стълкновения, особено между германския и френския народи на 9 май 1950 година когато се обявява Декларация на френския външен министър Робер Шуман, всъщност тогава се дава една тенденция, една насока за обединението на Европа. И това е продължение на това, което се е случило след победата, в резултат на победата на 9 май. Затова тези две събития са взаимосвързани.

Водещ: Тоест, ако нямаше Ден на победата, ако нямаше победа над Германия, 5 години по-късно нямаше да има и Ден на Европа.

Йордан Баев: Безусловно. Ако имаме време бих могъл да обясня защо.

Водещ: Да, обяснете.

Йордан Баев: Едни народи отбелязват на 8 май, други народи на 9 май Деня на победата.

Водещ: Да, защо е това различие всъщност?

Йордан Баев: Всъщност, става дума за две последващи едно след друго събития, тъй като вероятно, нека да припомним, че на 2 май 1945 година е превзет Берлин – столицата на нацистка Германия, и веднага след това започват, от щаба на ген. Айзенхауер започват преговори с наследника на Хитлер, т.нар. „наследник“ на Хитлер – адмирал Гьоринг. И така се стига до 6-7 май когато в Реймс се подписва, но то не е акт за пълна и безусловна капитулация, а един акт, с който се спират преди всичко военните действия, който трябва да бъде повторен по настояване на правителството в Москва, на съветското правителство, за да може да се сключат всички тези договорености, които още през 1944 година са се договорили силите от Антихитлеристката коалиция и след това на конференцията в Ялта през февруари 1945 година. И така се стига всъщност до подписване в Карлсхорст – това е район в Берлин, на окончателния акт за капитулация, безусловна капитулация на Вермахта, на Третия райх. Но просто, събитието става в 22.00 часа, малко след 22.00 часа на 8 май, което по московско време е 16 минути след полунощ на 9 май. И това е всъщност основната причина едните да отбелязват, Западна Европа и Централна Европа да отбелязват тази дата на 8 май, а на 9 май да я отбелязват. Макар че всъщност, още през 1945 година бъдещият американски президент ген. Айзенхауер също говори за 9 май, но след това се налага тази традиция да бъде отбелязана примерно както във Франция вчера отбелязаха 8 май, на 9 май да бъде Денят на победата. Но бих казал, че е напълно коректно да се говори, че 9 май е Ден на победата на Съветската армия – това е  Ден на победата на антихитлеристка коалиция над силите на Третия райх. Така че би следвало в този контекст да се разглеждат нещата. И независимо от Студената война, идваме до второто събитие Ден на Европа, който е през 1985 година е отбелязан за първи път, тоест, ръководителите на Европейската общност призовават да бъде отбелязан като Ден на Европа. Но всъщност, това е един продължителен цялостен процес, който продължава и до ден-днешен. Нека да споменем, че от онази декларация на Робер Шумен от 9 май 1950 година, след това имаме заключителен акт от Съвещанието за сигурност и сътрудничество на Европа от 1 август 1975 година, за да стигнем до следващата декларация за нова Европа в Парижка харта, за да стигнем до създаването на Европейския съюз и разширението на Европейския съюз, което обхваща почти цяла Европа. Ето ви една перспектива от 1945 година до днес, която е тенденция за преодоляване на опасността от войни и подобни човешки катаклизми, изграждането на общоевропейски мир.

Водещ: Да. Ако трябва да се върнем обаче назад във времето, знаем, че в исторически контекст думата „ако“ не съществува, но все пак, ако не се беше стигнало до Деня на победата, ако победният ход на Хитлеристка Германия беше продължил, ако настъплението им в Европа не беше спряно, как виждаме бъдещето на Европа?

Йордан Баев: Абсолютно, това е концептуален смисъл. Има такова направление в историческата наука с глагола  „ако“ наистина. Но при всички случаи историческото развитие показва едно постъпателно развитие към прогрес и демокрация, така че рано или късно, всички диктаторски режими си отиват, но с цената на много повече жертви разбира се. Да не забравяме все пак, че неслучайно Втората световна война остава такава травма, тъй като по различни данни между 60 и 80 милиона души загиват в огъня на тази война, която всъщност аз бих допълнил тук, че не започва на 1 септември 1939 година, защото в Азия японците започват войната още през 1937 година. Ето, почти едно цяло десетилетие водени военни действия.

Водещ: Тоест, това е едно много внимателно планирано завоевание, ако мога така да се изразя.

Йордан Баев: Това е до голяма степен за първи път, не случайно е тотална война, защото за първи път има и идеологическа война – борба на различни идеологии, на различни концепции за Европа. Онзи, новият ред, който искат да наложат нацистка Германия и фашистка Италия,  всъщност именно с победата на 9 май е окончателно ликвидирана такава тенденция в историческото развитие на Европа. И това също е една много важна поука и за днешния ден.

Водещ: Ако можем да кажем, че нападението на Германия над Русия донякъде предопределя края на войната и победата на Европа над Хитлеристка Германия, как си обяснявате това, че Хитлер е нападнал довчерашния си съюзник и как си обяснявате това, че има много документи, които сочат, че Сталин е получавал информация от военното разузнаване, че предстои такова нападение, но той като че ли не се е доверил на тези информации?

Йордан Баев: Това е въпрос, който многократно е дискутиран и вече имаме достатъчно автентични източници, за да можем да направим своята оценка. Истината е, че в периода след приемането на Плана „Барбароса“ от декември 1940 година, в рамките на следващите няколко месеца има твърде различни източници, които и освен това и ситуацията е такава, че Съветският съюз определено в този момент не е подготвен, за да води подобни действия. Имаше един спор за книгата на капитан Резун, който е известен като Виктор Суворов, знаете може би, че Съветският съюз се е готвил за превантивна операция, по този въпрос много колеги германци, и американски, и руски се изказаха. В действителност руснаците са можели да бъдат подготвени някъде към началото на 1942 година. И това е била тезата на Сталин – той е искал действително да отложи войната. Много документи излязоха в последните 15 години по този въпрос, така че безусловно тук много важна роля играе когато се взимат решения еднолични, субективни, волунтаристични. А Сталин е бил единственият, който е взимал решения, и неговото субективно желание да отложи войната е допринесло за онзи катастрофален разгром в първите два месеца след началото на войната.

Водещ: А що се отнася до грешката на Хитлер да нападне Русия?

Йордан Баев: Тук вече е манията на един друг диктатор, който си позволява да води война на два фронта, което е абсолютно недопустимо срещу държави с много по-голям военен, икономически потенциал, и рано или късно Германия щеше да бъде изтощена. Разбира се, ако не се бяха случили събитията от декември 1942 година от Сталинград, от Курск и т.н., може би войната щеше да бъде продължена с още 3-4 години вероятно. Но така или иначе, поне моето убеждение е, че нацистка Германия нямаше  тези ресурси да се справи с тази огромна по потенциал и територия антихитлеристка коалиция и беше обречена рано или късно да изгуби.

Евелина БРАНИМИРОВА