Проф. Константин Тотев, археолог: Златният кръст, намерен на крепостта Трапезица ще е основен акцент в Националната археологическа конференция през настоящата година

Крепостта Трапезица ще е във фокуса на Националната археологическа конференция. Акцентът ще бъде поставен върху Златния кръст с част от Христовото разпятие, който бе намерен през миналата година. Прочетете повече по темата в интервю на Луиза Транчева от Радио „Фокус“- Велико Търново с археолога проф. Константин Тотев, който ще припомня повече за находката, казва ни кога ще бъде експонирана тя във Велико Търново и ни запознава с основните очертания на предстоящата конференция.

 

Фокус: Проф. Тотев, какво ще представите на Националната археологическа конференция, която предстои?

Проф. Константин Тотев: Всяка година Археологическият институт при Българска академия на науките, след като се проведат традиционните отчети във всички дялове на археологията – праистория, античност, средновековие, подбира най-ефектните доклади и те биват четени на Археологически конференции. След тяхното провеждане, ежегодно, излиза един том, който съдържа т.над. археологически аори – открития и разкопки, които най-кратко осведомяват читателите за това какво е направено. Така или иначе, през отминалата 2018 година, в Секцията средновековна археология бяха определени три доклада, които ще бъдат представени. Единият е свързан с интердисциплинарни проучвания по един магнитен метод в първата българска столица – Плиска, другият доклад също е свързан със Средновековието и третият е на екипа, който работи с мен през миналата година в новооткритата църква на крепостта Трапезица – номер 23. Там ние попаднахме на редица интересни находки, които дадоха предимство на нашия доклад. Разбира се, през миналата година, на същата конференция, която тогава се проведе в Бургас, също имаше доклад за Трапезица. Той беше за другата църква – номер 22 на колегата Рабовянов.Така, че откритията на Трапезица винаги са под светлината на най-ефектното, което може да се свърже със средновековното минало и най-вече с културата на първите столици – Плиска, Преслав и Велико Търново. Екипът, който работеше с мен включва колегата от Археологическия музей в Раднево Пламен Караилиев и Надежда Ботева от Историческия музей в Севлиево. Ние, разбира се, нямахме представа, че ще попаднем на тази църква. Ние копаехме един участък от крепостната стена, където беше прекъснала реставрацията със средства от Азербайджан, за да можем да разчистим още един участък, който да бъде готов при осигуряване на пари. И така без да искаме още през първата седмица попаднахме на гробове, доста подредени, които ни подсказаха, че сме близо до некропол. Вторият маркер, който ни подсказа, че трябва да се подготвим за проучване на църковна постройка бяха откритите стенописни фрагменти. Това, естествено, промени плана на целите ни разкопки. Освободихме повечето от работниците, бяха привикани специалисти-реставратори, които да поемат отговорността по разкопаване на стенописните фрагменти. Църквата, която засякохме не е голяма. Тя лежи върху крепостната стена. Дълга е 10 метра и е широка 5, но цялата беше запълнена  със стенописи и тухли, и самото изваждане и разкопаване на стенописите, както и подреждането на всеки един участък в това пространство, се оказа трудна задача. С това се занимавахме повече от 60 дни. Времето беше с нас и това най-вече ни съдейства да приключим още тогава.

Фокус: Колко време продължиха разкопките, да припомним на читателите?

Проф. Константин Тотев: Продължихме от 28 август до около 11 ноември. За това време успяхме да разкрием стенописите, които бяха във вътрешността на църквата. Така или иначе, същевременно с целия този процес, се осъществяваше и полевата консервация на стенописния материал. Открити са около 15 хиляди фрагменти от фрески. Това е огромно количество материал. Тези стенописи са важни, защото знаете, че съдбата на голяма част от художественото изкуство от този период не е много щастлива. По време на дългите разкопки, които продължават век, повечето стенописи са унищожени поради липса на защитни постройки. В последствие при други проучвания  са открити само долните части от фигурите. Докато при нас, само докато течаха разкопките, имахме над 30 лица. В последните 5-6 месеца продължава работата по сглобяване, сортиране. Открити са нови сцени, някои от които ще се опитаме да представим графично. Обработката на целия този стенописен материал ще даде възможност за реконструиране на цели сцени от вътрешността на църквата. Засечени са сцени като Успение Богородично, Кръщение Христово, много светци. Това е един пъзел, чието изследване и попълване ще продължи с години.

Фокус: Нека все пак уточним кога и къде ще се проведе конференцията?

Проф. Константин Тотев: Конференцията ще е в град Бяла, в края на май. Преди нея ще има друга, която ще е свързана с оръжия, въоръжения и снаряжение от Средновековието, за която у нас ще дойдат гости от целия свят. Някои от тях ще останат и за археологическата конференция. Програмата можете да намерите на сайта на Института. Казах това, което касае моя доклад. Изпуснах, може би, да дам повече подробности за Златния кръст. Веднага, след като го намерихме, ние го предадохме на Търновския музей. В момента той е в Археологическия музей и очакваме връщането му в Търново, с надежда, че той ще бъде изложен в новия музей на Трапезица. Кръстът е важен не само с това, че е направен от злато и тежи 75 грама, но той се явява и основната реликва, свързана със строителството на църквата. В миналото, още от осми век, всеки един храм, за да бъде действащ е трябвало да има  поставена реликва под светия престол – до олтарната маса. И в случая този кръст е играл тази роля. Има и много други интересни находки – още кръстове, златни монети, някои накити от некропола. Въобще тази новооткрита църква до западната стена освен, че предлага великолепни стенописи,  дава и една много пълна представа за характера на църковното строителство в столицата. До скоро се смяташе, че на Трапезица е имало само няколко къщи, свързани с болярите, но се оказа, че не е така. Става дума за гражданско съсловие, за определени улици, отводняване, къщи. Тоест има едно организирано градоустройство, както това на крепостта Царевец. И проучванията там ще хвърлят нова светлина върху изучаването на Българския средновековен град.

Луиза ТРАНЧЕВА