Проф. Костадин Динчев, фолклорист: В разложкото село Добърско на Ивановден се изпълнява уникален обред – „Водичарки“

Снимка: Pixabay.com

Фолклористът проф. Костадин Динчев, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Проф. Динчев, какво трябва да знаем за днешния празник Ивановден?

Проф. Костадин Динчев: Ивановден се нарича още „Водици“, представляващи триадата Йордановден, Ивановден и Бабинден. Самото име Иван е едно от най – популярните не само у нас, но и в целия християнски свят, като има и негови варианти в които влизат Йоан и Калоян, както и техните производни. В народните традиции, днешния празник е запазен като женски водици, а из Македония се среща по точно обратния начин, като мъжки водици. Първата особеност на днешния празник е проблема с водата – трябва да се донесе прясна вода от кладенеца, да се изкъпят децата, да се полеят възрастните, но особено характерно е това, че булките и младоженците на този ден ритуално ги къпят или пръскат с вода. По традиция те трябва да отидат на гости и при кумовете, за  да им благодарят. В народните вярвания на българите Ивановден е познат още като деня на кумството и на женската инициация.

Фокус: Има ли някакви по-специални обреди, които да се изпълняват в Югозападна България?

Проф. Костадин Динчев: В разложкото село Добърско на Ивановден се изпълнява уникален обред – „Водичарки“. Още навремето Димитър Маринов, когато изследва обредната система на българите открива, че такива женски „водици“ има в Прилепския край, както ѝ в района на Хасковско. Обичаят представлява женска инициация, която наподобява лазаруването. На Йордановден жените се събират в дома на една от по-възрастните, която припомня на останалите какви песни трябва да пеят, когато влезнат в къщите, за да поздравяват стопаните на Ивановден. На следващия ден рано сутринта започва ѝ обикалянето на цялото село. Пеят се 27 песни, които се отнасят за стопанина, стопанката, момък, младоженци, малко дете, за търговци, дори има песни за скъперници. Когато срещнат някой, който не им дава дар, момичета му пеят специални песни. Обхождането на селището е една част от рутила.

Фокус: Коя е другата?

Проф. Костадин Динчев: Другата е свързана с отиването до най-близката река и къпането на именник или на младоженец. Освен това през целия ден се играят хора. Също така в Западните предели е популярен ритуала „Слуга“, в рамките на който се организират родови срещи, в които се пеят песни, наричани „Маркови“.

Ливия НИНОВА