Проф. Костадин Динчев, фолклорист: Еволюцията е етап от цялата традиционна култура, затова се променя и самата обредност, като точно това ще изследваме по проект за обредната култура на Брежани

Фолклористът проф. Костадин Динчев, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин във връзка с проекта „Обредна култура от региона на Брежани – наследство и съвременност“.

Фокус: Проф. Динчев, съвместно със сдружение „Хора и традиции“ ще работите по проект „Обредна култура от региона на Брежани – наследство и съвременност“. Какви точно са целите и задачите му?

Проф. Костадин Динчев: Темата, която съгласувахме и уточнихме със сдружение „Хора и традиции“ касае разглеждането на проблемите, свързани с обредната култура в Брежани, а под темата показва целите – наследство и съвременност.  Основното, което ще търсят изследователите, включени в проекта, а аз ще коригирам, доколкото ми е възможно, е как наследената обредност се вписва в нашето съвремие. Това е основният акцент, защото в крайна сметка всяко едно изследване трябва да има послание, трябва да има смисъл, защото не е самоцелно да се изследва културата. Първото нещо, което искам да кажа към проекта е, че това е едно теренно проучване на обредната култура с евентуално възможни интерпретации на същността на явлението и неговото съвременно отражение. Второто е, че за обект на проекта е избран един район, който е много богат на традиционна култура. Брежанско е едно средище на културата в Благоевградска област, което е интегрирано и има отпадни точки или преходи, които са свързани с това, че от една страна се намира Струмското, а от друга – Местенското направление. Тоест може да определим района като един много интересен междинен ареал, който ще ни даде възможност да направим изводи не само за конкретния регион, но и за селищата около него.

Фокус: А имате ли информация какво точно е включено за изследване в целите на проекта?

Проф. Костадин Динчев: Горе-долу имам информация за неговото съдържание. Първото на което лично аз много ще държа е да има общ поглед върху селището – щрихи от миналото, обществени и културни прояви. Освен това е важно да се проучат селищните отношения, покъщнината, храненето, тъканите и носиите и лечебни практики. Всичко това ще бъде нещо като въведение по отношение основния акцент на проекта – обредността. При самата обредност ще се опитаме да проучим и двете направления, определени от науката – календарна и семейна. От този регион имам впечатления, тъй като лично аз съм  участвал много пъти във всички общински прояви. Според това, което съм установил в този регион битува календарната и по-специално зимната календарна обредност, която тук се нарича Бабугери. Интересното е, че самото селище и региона са сторонници на тази календарна традиция. На всяка Нова година те правят Бабугери. На самия празник съм ходил да журирам. Това, което прави впечатление е, че изобретателността им по отношение на костюмирането е много голяма. Там има уникална традиция за правенето на костюми от подръчни материали от горски лишеи и мъхове. За семейната обредност пък искам да кажа, че на фестивала „Пирин пее“ много пъти сме съветвали изпълнителите и носителите на народната традиция в Брежани да представят различни фрагменти от самата обредност. Те главно се насочваха към фрагментите от сватбената обредност като център, като връх. Самата сватбена обредност, както календарната, носи характерните три направления – практико-приложното, магическото и художествено-развлекателната. Сватбената обредност при всички случаи маркира стремежа на човека да опази и умножи добивите, да осигури плодовитост по добитъка, както и благополучие за семейството и всеки негов отделен член.

Фокус: Какво според Вас е най-важното по отношение на зимната обредност, която ще бъде изследвана?

Проф. Костадин Динчев: Сега, когато ще изследват това нещо е явно, че трябва да се наблегне върху магическата характеристика на обредите. Също така трябва да се разгледа култа към починалите – мъртвите пра-родители, съчетано с продуциращите предпази и умилостивителните действия, защото както е известно те представляват преход от едно към друго състояние в природата, социума и човека. От една страна календарните обредности ще акцентират върху природните дадености и човека в тях, а семейната обредност ще разгледа човешката общност – малката селищна, родова и  другите общности. Всичко това ще се види при есенно – зимните обичаи, в които основен акцент се поставя върху посевите, семейството и децата. При пролетно-летните обреди пък ще видим маркиране на плодовитостта, която ще осигури добруване и щастие. Както се вижда – и календарната, и семейната насоченост на проекта са важни. Ще посъветвам екипите, които ще работят по проекта да обърнат внимание и на поменалните обреди, които са важни и най-точно се описват с често повтаряната мисъл: „Живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите „отварят очите“ на живите“ – да погледнат живота и да му се радват докато го имат, но и да го пазят. Последния акцент ще бъде препратки към нашето динамично и глобализиращо се време, при което трудно оцеляват доста календарни обреди и празници или силно се модифицират, а някои се изпразват от тяхното съдържание. Еволюцията е етап от цялата традиционна култура, затова еволюира и самата обредност. Пример може да видим в традиционните сватби, които са силно моделирани, но все още на места може да се види наличието на стари обреди и именно такива неща ще търсят нашите изследователи на брежанската обредна култура.

Ливия НИНОВА