Проф.Костадин Динчев, фолклорист: Календарът и разделянето му на лятна и зимна обредност се свързва с представата на нашите предци за устройството на годишното време

Проф. Костадин Динчев, български фолклорист, носител на орден „Стара планина“ втора степен и „Почетен гражданин на Благоевград“, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Проф. Динчев, има ли нещо по-специфично в лятната календарна обредност и ако да – какво?

Проф. Костадин Динчев: Първо ще започна с това, че календарът и разделянето му на лятна и зимна обредност се свързва с представата на нашите предци за устройството на годишното време на две половини. Между тях има и преходни време – пролет и есен. Лятната обредност и по-конкретно прехода между двете започва още от Костадинов и Спасовден, но в календара съществуват два върха. Първият е на Коледа, на който се смята, че е зимното слънцестоене, другият е лятното на 24 юни Еньовден, когато всъщност е и лятното слънцестоене. Тоест това идва да покаже, че празниците, които отбелязваме и днес са имали за задачата да очертаят промяната в климата и самото време. По отношение на лятното слънце стоене или Еньовден може да кажем, че той е наричан още летния Св. Йоан или Св. Иван, тъй като именно тогава се смята, че е бил роден Йоан Кръстителя. След Еньовден вече идва Петровден, който отбелязваме на 29 юни. Това е денят на светите брат Петър и Павел. Според каноничното християнство Св. Петър е върховният апостол, разпънат 61 години след Христа. Тогава се смята, че е върхът на лятото – слънцето грее силно. Затова обикновено се казва: „Не ми прави сянка на Коледа, а ела на Петровден“. Тогава се появяват първите узрели ябълки, а в народните песни се пее за агне гергьовско, но и за пиле петровско – това ще рече, че пилето е основното жертвено животно на този ден. След това ще дойде празника на светите братя Козма и Дамян на 1 юли, летния Св. Атанас на 5 юли, горещниците на 15, 16 и 17 юли, за да стигнем до Илинден, който е на 20 юли.

Фокус: Част от лятната календарна обредност е ѝ празника на деня на Св. Панталеймон, наричат още Панталей пътник. Какво следва след него?

Проф.Костадин Динчев: На 6 август е Преображение Господне. За този ден съществува вярване, че небето се отваря и който го дочака може да си пожелае нещо, което Бог веднага ще му даде. На този ден за пръв път се вкусва зряло грозде.

Фокус: На 15 август пък е Успение на Пресвета Богородица. Какво трябва да знаем за този празник?

Проф.Костадин Динчев: В народния и църковен календар празникът се нарича Голяма Богородица или Смъртта на божията майка. Този ден се почти в край на лятото и на него завършва богородичния пост. Нека уточним, че постът представлява преход от едно състояние в друго. В Македония при така нареченото Овче поле, неделят преди Богородица наричали Якимови пости в чест на Йоаким Осоговски. Това е един от четирите преподобни български светци, наред с Йоан Рилски, Гаврил Лесновски и Прохор Пчински. На много места от двете страни на Струма и Места на този ден се колят курбани, които се опяват от свещеника, а в черквата  се носят плодове и мед от пчелите. Раздава се богородична погача за здраве на цялото семейство и особено на малките деца, помага се на разкаял се грешник. Постът и въздържанието имат за цел своеобразно да ни пречистят. На този ден се правят и общоселски събори, край църкви и манастири носещи името на християнската светица майка, готвят се курбани за цялото население. Такива мероприятия например се правели в село Богородица, днес Сестрино, Петричко; село Кашина; село Катунци във всички тях на този ден има такива празници. В миналото в едно село Капатово, Петричко в дните около Голяма Богородица жените не ходели да перат на реката, а дори и вкъщи. Преселниците от Беломорието, например в село Калапот твърдят, че на този ден палели малък огън пред портите, който всички прескачали за здраве. Тук също виждаме връзка с огъня. В песните, посветени на Богородица и Христо, тя се срещала като жена – божия майка, която се мъчи от Игнажден до Коледа, та да се роди рожба. В народните песни наблюдаваме едно сливане на традицията с канона, едно общуване на древните езически празници с каноничното християнство.

Ливия НИНОВА