Проф. Костадин Динчев, фолклорист: От създаването си до днес, съборът „Пирин пее“ е най-масовата проява в региона, намерила убедителното си присъствие в културния живот на България

Снимка: Община Благоевград

Фолклористът и почетен гражданин на Благоевград проф. Костадин Динчев, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Проф. Динчев, Вие сте един от създателите на събора „Пирин пее“. Може ли да ни разкажете малко повече за неговата история?

Проф. Костадин Динчев: Съборът за народно творчество „Пирин пее“ възникна като движение. От създаването си до днес, съборът е най-масовата проява в Пиринският регион, намерила убедителното си присъствие в културния живот на България. През годините „Пирин пее“ се превърна в своеобразна сцена за множество носители на народната мъдрост, ценители и изследователи на българската национална фолклорна и етнографска традиция. Първият събор се проведе през 1962 година, а тази година се провежда неговото 15-то издание. Тази година „Пирин пее“ посвещаваме на 115-годишнина от Илинденско – Преображенското въстание и 140-годишнина от Кресненско – Разложкото въстание. Тези две събития ще бъдат емблема на събора, затова в него трябва да прозвучи онова, което традицията е оставила. Когато започнахме да правим „Пирин пее“ – това бе едно събитие, което хората определиха като триумф. През 1974 година, когато проведохме третия събор се опитахме да му създадем един траен статут, което означаваше да въведем правил, по които да се движи фолклорната и етнографската култура. Тогава срещнахме сериозни трудности, защото от София се опитаха да ни наложат съборът да се провежда както в първите му две издание – отделно да се представят обичаите, отделно танците, отделно песните, отделно словесните изяви, отделно детския фолклор. Това обаче не бе научно правилно, защото в културата, фолклора се разглежда като синтетично явление, наследяващо древния синкретизъм на културата, където тези неща са неразделни. Едва в края на XIX век, когато излиза известната статия на проф. Иван Шишман – „Значението и задачата на нашата етнография“ се поставя началото в организирания подход при изследването на народната култура и нейното специфициране, тоест музикантите се насочиха към музикалния фолклор, танцьорите към танцовия и така нататък, но така или иначе всички тези неща се преплитаха. Успяхме да се преборим и така с годините „Пирин пее“ се превърна в еталон за националната фолклорна традиция, която се провежда в Копривщица. Колкото и нескромно да звучи – това е принос на окръга и учените, които по това време се занимавахме с тези проблеми.

Фокус: Какво бихте искали да кажете на всички, които тази година участват или ще вземат участие във фестивала?

Проф. Костадин Динчев: Искам да има кажа, че всеки стремеж за негативно отношение или за някакво представяне под формата на съвременна култура, чрез въвеждането на съвременни мотиви, които като „ренде остъргват“ народната специфика не са допустими. Всъщност в момента ние сме изправени пред дилемата – да направим управляем процеса на издирването, показването и популяризирането на фолклора. Това е целта на „Пирин пее“ и нищо друго.

Фокус: Тоест модерните елементи не се допускат така ли да Ви разбирам?

Проф. Костадин Динчев: Аз смятам, че такива неща не прилягат на формата на събора. Всъщност през годините ние имаме такива уникални феномени на народната култура и такива представени песни, които се превърнаха в емблема на съборите. Основното изискване на „Пирин пее“ е да се „разрови жаравата“ и да се открият онези феномени, които са се изпълнявали в традицията. Още братя Миладинови казват, че основата на традицията е обредността. Затова бих помолил всички ръководители и изпълните – да се ориентират към представяне на обреди като „Сватба“, „Великден“ и така нататък. Искам да завършва с това, че в планината трябва да звучи автентика, да звучи чистото народно изкуство, за да покажем, че ние сме мъдър народ, който не посяга „с мръсни ръце“ към онова, което са ни оставили нашите предци.

Ливия НИНОВА