Проф. Костадин Динчев, фолклорист: Празникът на 5 октомври има свой предходен, който в миналото беше на 24 май

 

Проф. Костадин Динчев, фолклорист и почетен гражданин на Благоевград.

Фокус: Проф. Динчев, Вие сте почетен гражданин на Благоевград, а днес отбелязваме освобождението. Какво е значението на тази дата?

Проф. Костадин Динчев: Аз съм задължен на Благоевград, защото съм почетен гражданин на града и днес когато се отбелязват не само 105 години от освобождението на Горна Джумая, а също 146 години утвърждаване на общината. Празникът на 5 октомври има свой предходен, който в миналото беше на 24 май, а затова има писано  от Борис Керемитчиев. Искам да поздравя кметът, населението и гостите на гарда. Програмата е много наситена за празничния ден, като включва преди всичко молебен и поклонение пред паметника на майор Орлински. Искам да отворя една скоба, че Благоевград е освобождаван на два пъти. Първото освобождение е 1878 година от руските войски, които слизат чак до Кресненското дефиле и градът е освободен от майор Орлински. Благоевград има двойно освобождение, съгласно клаузите на Берлинския договор Благоевград, тогавашния Горна Джумая се връща отново в пределите на османската империя, а границата се слага на север от града, на север от Бараково. Днес Благоевград ще бъде наситен от събития.

Фокус: Какво говори историята за града?

Проф. Костадин Динчев: За Благоевград първоначално има данни, че се е наричал Скаптопара. По късно през средновековието вече е известен Горна Джумая до  1950 година, когато придобива името на Димитър Благоев- Благоевград. Легендата е много показателно, а тя е и символ на Благоевград- конят. Говори се, че се е породила болест и населението измира. Тогава населението измира масово, като се преместило от едно място и потърсили удобно място за живеене. Пуснали един кон, който е спрял на зелени поляни на река Бистрица и тук вече около минералните извори започнало да се изгражда бъдещото селище Горна Джумая. Този символ съществува в горния край, югозападния край на Благоевград, при входа откъм Симитли ще се види знакът много добре. Там е създадена една скулптурна фигура, която напомня легендата. Историята говори, че Благоевград е стар град , древен и такива разкопки археолозите са разкрили в района на Струмско, но повече се говори за вече средновековния град, който бива посещаван от различни пътешественици. Има данни за неговото съществуване и по историческата справка можем да говорим много подробно. От освобождението 1912 година насам, когато градът бележи ръст. В края на 19 век при едно посещение на Васил Кънчов в Горна Джумая, той отбелязва, че има около 6 000 жители, черква, която е построена- „Въведение Богородично”, която е построена 1844 година, а също и две училища. За развитието и израстването на града можем да говорим малко по- късно. За неговото израстване след Втората  Балканска война, която е известна като Междусъюзническа,в  която много българи са прогонени от пределите на Македония, географската област Западна и Южна Македония и се настаняват. Една част от тях минават през тогавашната Горна Джумая. а голяма част от тях дори остават тук. През първото преброяване от 20- та година говори е имало към 7 000 жители, през 1926 година те са около 9 000 души.  Това е след спогодбата МолловКафандарис. От Егейска Македония навлизат твърде много бежанци и прогонени  българи от гърците. Благоевград вече е развит промишлен град, както и културен център.

Фокус: Какво е да си почетен гражданин?

Проф. Костадин Динчев: Да си почетен град на Благоевград е задължаващо и не носи никакви дивиденти на личността, освен това, че получих една бяла лента със знака на Благоевград. Аз се чувствам обвързан и считам Благоевград като мой град, затова колкото мога отдавам сили в онези направление, където имам известна  компетентност по културната дейност и фестивалите. Аз съм работил осем години в музея и 33 годиниб в ЮЗУ „Неофит Рислки“. Аз съм един от основните двигатели на движението „Пирин пее“ и на всички фестивали, които стават в града. Всяка година кметството ме ангажира да журирам празникът на бабугерите.

Лора КАЛЧЕВА