Проф. Костадин Динчев, фолклорист: Преиграването на маскарадния обичай на бабугерите имам в моментите на преход от едно състояние в друго, маркира се настъпването на по-благоприятното време

Благоевград. Преиграването на маскарадния обичай на бабугерите имам в моментите на преход от едно състояние в друго, маркира се настъпването на по-благоприятното време. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин проф. Костадин Динчев, фолклорист и член на журито на фестивала „Симитлия – Древната земя на кукерите“. По думите му  ако трябва да направи една съпоставка за Западна България, то може  да кажем, че в Разлог кукерите биват наричани „Старци“, в Петрич „Станчинари“, „Бабугери или кукери“ в Симитли и Благоевград, но в Перник те са „Сурвмаскари“. „Основните маски, основните действащи лица са булката и женихът, които имитират сватба и раждане – те могат да бъдат във варианти циганин – циганка, дядо – баба. Мечкаря и мечката също са много важни персонажи, защото самата мечка е медиатор между  живота и смъртта, тя прави зимния сън, а сънят, както и зимата са рефлексии на понятието „Смърт“, времена смърт, след която настъпва живот. Мечката заспива зимен сън около Андреевден и на пролет се събужда, тоест преминава към живота“, каза още проф. Динчев. Той добави, че в нашите западни игри, така и в източните, които са в рамките на пролетния пост след Сирни Заговезни – там се заорава и се засява, което предвещава родидба през годината се маркира прехода от едно състояние в друго.

Ливия НИНОВА