Проф. Леандър Литов: Нашите учени са на световно ниво, имат участие в програми не само в ЦЕРН

Европейската организация за ядрени изследвания ще направи мониторинг на състоянието на българската физика на ядрото и на елементарни частици. Ще бъде оценявано и участието на български учени и научни организации в изследванията на организацията. По темата разговаряме с проф. Леандър Литов – член на съвета на ЦЕРН и преподавател на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Водещ: Проф. Литов, Международна комисия е в страната ни, за да се запознае с постиженията ни, кога да очакваме оценката на доклада?
Ленадър Литов: Действително, заседанията на тази Европейска комисия за бъдещи ускорители бяха в петък и събота. Една от основните задачи на комисията е да следи развитието на физиката на елементарните частици в Европа и в страните-членки на ЦЕРН, като годишно тя посещава поне 3 от тях и прави преглед на състоянието на тази област на науката в дадената страна. Та сега дойде нашият ред. Последно такова посещение имахме през 2010 година. Доклад трябва да бъде изготвен и представен както в Министерство на науката и образованието, така и пред Съвета на ЦЕРН в рамките на да кажем на 3-4 седмици след заседанието на комисията.
Водещ: Какви са възможностите на страната ни в тази сфера?
Ленадър Литов: Това, което отбелязаха колегите по време на прегледа е, че физиката на елементарните частици е добре развита в България. Разполагаме със силни и утвърдени на световно ниво учени, които провеждат изключително интересни изследвания. За относителна малка държава като нашата, ние покриваме доста широк спектър от теми и от изследвания. Става дума за изследвания не само, които се провеждат на ускорителите в ЦЕРН, но също така и в други ускорителни центрове в света. Става дума за изследвания, които се провеждат в страната, за изследвания, които се провеждат включително и астро-физически в международни научни центрове, и включително на сателити. Така че наистина спектърът е доста широк. По време на този преглед всички колеги отбелязаха, и това беше забелязано и от комисията, че имаме няколко основни проблема. Първият, е отсъствието на стабилно финансиране – стабилно означава във времето – на изследванията, които се правят в България. Следващият въпрос, който също е много важен, и това е обща тенденция за Европа, че броят на младите хора, които се занимават с наука, намалява. Третият въпрос, имахме и имаме все още някои формални проблеми по осигуряване на участието на български учени в експериментите в ЦЕРН, но се надяваме в съвсем близко бъдеще да бъдат решени.
Водещ: Искаше ми се да поговорим за българите, българското участие в различни експерименти и изследвания по линия на организацията. В момента колко българи участват, знаете ли?
Ленадър Литов: В момента по един или друг начин участват над 100 български учени и специалисти в различни програми, които се реализират в ЦЕРН. Разбира се, една част от тях са физици и хора, които провеждат научни изследвания и експерименти на тази уникална инфраструктура. Но също така има доста сериозно участие на ИТ специалисти, тоест, специалисти по информационни технологии и инженери, даже и техници, които работят по поддръжката и развитието на инфраструктурата в ЦЕРН. Така че отново за мащабите на нашата страна, ние имаме едно доста активно и сериозно участие във всички програми на организацията. За да имате базис за сравнение, в момента в ЦЕРН работят около 2 800 човека, които са т.нар. „стаф“, тоест, те са на постоянна работа в ЦЕРН. Тяхната основна задача е изграждане, развитие и поддръжка на научната инфраструктура, която е там. Една много малка част от тях са физиците – около 200 човека само. Има още около 1 000 човека, които са стипендианти на ЦЕРН, поддържани от ЦЕРН в различни форми. Основно това са млади хора. И отделно от тези 3 800 човека, още 13 000 човека от всички краища на света провеждат научни изследвания в ЦЕРН.
Водещ: По програма български ученици и учители преминават обучение в ЦЕРН.
Ленадър Литов: Изобщо казано в ЦЕРН има три основни направления на дейност. Едната е извършване на фундаментални изследвания. Второто направление, това е разработване на нови технологии. И разбира се третата, не по-маловажна функция, това са образователните програми, които осигурява ЦЕРН. България е един от най-активните участници в програмата за подготовка на учители. А това е програма, при която български учители посещават организацията за една седмица. Там слушат лекции на български език от български учени, посещават експерименталните установки, запознават се с основните неща, които се правят в ЦЕРН. Основно това са учители по физика, но наскоро беше отворена и нова програма. България беше инициатор за създаването ѝ за обучение на учители по технически дисциплини. В последните години обучение в ЦЕРН са минали над 550 български учители. Тоест, това отново е огромен брой пропорционално за мащаба на нашата страна. Тази година за първи път ЦЕРН реши да отвори и програма за обучение на ученици X-XI клас. За тази година ще има обучение на ученици от 5 държави. Това е така да се каже пилотна година за проекта, дори България е една петте държави, които ще участват в тази програма. От България ще бъдат изпратени 24 човека, които ще изкарат две седмици в ЦЕРН.
Водещ: Според вас, в каква посока трябва да се работи, за да продължим да се развиваме в тази сфера? В началото на разговора споменахте, че нямаме достатъчно финансиране.
Ленадър Литов: Тук трябва да спомена – да, нямаме достатъчно финансиране, но това е общ проблем за всички. За науката в България, по принцип за съжаление, страната ни отделя много малко средства за науката. Което ние направихме, за да разрешим проблемите, свързани с нашето участие в ЦЕРН е, че в Министерството на образованието и науката е подготвена национална програма за сътрудничество с ЦЕРН, която в момента е в процес на съгласуване в различните министерства. Надяваме се в близките две-три седмици да бъде изпратена в Министерски съвет за утвърждаване. Ако тя бъде приета, с нея ще бъдат решени повечето проблеми за участието на България в ЦЕРН. Както споменах, имахме проблеми да кажем от правно естество, от формално естество – те се решават. Паралелно с това се осигурява стабилно финансиране през следващите години на всички активности, свързани с нашето участие в ЦЕРН.
Водещ: Ще бъде изграден център-инкубатор у нас.
Ленадър Литов: Да, на посещение в България беше генералният директор на ЦЕРН д-р Фабиола Джианоти. Тя имаше срещи на най-високо ниво в страната. По време на тези срещи бяха обсъждани не само научните изследвания, които се провеждат в ЦЕРН, но също така и възможностите за използване на нови технологии, които се разработват покрай тези и за нуждите на тези изследвания в ЦЕРН. Едно от нещата, които ние обсъждахме, беше създаването в България на инкубатор, в който ЦЕРН ще участват чрез своето ноу-хау, тоест това са технологиите, които са разработени в ЦЕРН. А в този инкубатор ще бъдат създавани т.нар. „стартъпи“, тоест прохождащи фирми, млади фирми, които ще развиват своите бизнес идеи и бизнес производства на базата на технологии, които са им предоставени от ЦЕРН.
Другият важен и интересен въпрос, който беше обсъждан по време на всички срещи, беше идеята в България да бъде изграден център за андронна терапия. Това е един от най-съвременните и мощни методи за лечение на тумори. Ние работим по този проект вече от 5 години в действителност от България, достигнали сме достатъчно напреднал етап. Говорим за център и съоръжение, което е изключително сложно, изключително скъпо, което ще бъде уникално във всяко едно отношение за Европа. Той ще бъде не само център за лечение, но той ще бъде и научен център, при това ще се провеждат научни изследвания не само в областта на медицината и лечението на тумори, но също така и в областта на ускорителната физика, в областта на разработване на нови детектори за лъчение, за информационни технологии и т.н. Третата роля на този център ще бъде обучителна. През него ще минават на обучение както дипломанти и докторанти, така и специализанти от различни области на медицината, физиката, биологията, радиационната биология.
Водещ: Можем ли да кажем кога се очаква да се финализира работата по проекта?
Ленадър Литов: Самото изграждане на ускорители и на центъра ще отнеме около 5-6 години докато започнат да бъдат систирани първите пациенти. Очаква се центърът да излезе на пълен капацитет някъде на 8-9 година. Това означава 1 500 човека да бъдат третирани по този начин годишно. Тук, в нашият регион няма нито един център. Центърът е замислен не като национален, а като регионален, тоест, той ще покрива нуждите не само на България, но и на съседните страни.
Милослава АНГЕЛОВА