Проф. Мария Спасова: Трябва да сме вътрешно будни, да будуват умовете и душите ни

Проф. д-р Мария Спасова, изследовател на книжовното наследство на Преславската книжовна школа, лауреат на Международния симпозиум „Константин Преславски и неговата епоха”, проведен в Шумен, с отличие почетна сребърна значка и грамота, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Проф. Спасова, през октомври вие взехте участие в Международния симпозиум „Константин Преславски и неговата епоха”, проведен в Шумен. Един форум, посветен на 40 години от създаването на Научен център „Преславска книжовна школа”. Това е научна дейност, която днес също можем да поставим редом до онази будителска дейност, допринесла за утвърждаването на българщината през вековете. За вас какъв заряд носи Денят на народните будители- 1 ноември?

Проф. Мария Спасова: Преди много години не знам защо ме бяха нарочили да ме канят в градове, селища в навечерието на Деня на народните будители. Ходех с голямо удоволствие и бях много удивена, например от Разград. Събираха се толкова много хора в читалището и ние говорихме какво значи на старобългарски да си  будител, да си буден, това ознава да будуваш, да си с отворено зрение, ум, слух, да си отворен за доброто и да даваш добро. Да учиш какво означава- да дадеш нещо на другите, което те не знаят, но което ще им донесе добро. Винаги започвах с това, че съм горда, че съм от един народ, който е създал приказката „Сливи за смет“. И с това трябва да започнем обучението на децата- че нашият народ е бил наистина прекрасен народ, народ, който е създал тази метафора да нямаш в къщата си сметдори сливи да купиш, това означава, че трябва да изчистим душите си, дома си, двора си, улицата си, държавата си. И тук идва един аспект, който не крия, казах го и на римския форум- за съжаление, допуснахме една несоциализирана и несоциализираща се общност да хвърля сметта, с която не просто сливи да купиш, а да заринеш душата си и ако има държава и закони трябва да се оправи. Колкото до будителството, достатъчно е ние да сме будни, вътрешно будни, за да не приемем да ни обиждат. Аз не съм от хората, които влизат в дискусии, публични спорове, не излизам под светлините на прожекторите. Силите ми трябват, за да будя. Казвам на хората истините, без да се страхувам, но трябва да съм сигурна, че човекът срещу мен иска да ги чуе, трябва да съм сигурна, че той ще ги чуе. Ще мине време, дори ако веднага не ми повярва и не се коригира, ще мине време и до него ще стигне какво съм му казала. Това е да си будител, не непременно да си на катедра, не непременно да размахваш пръст и да поучаваш. Не. Тази вътрешна бъдрост, това е будност, ако будуват умовете и душите ни, ако имаме национално достойнство, няма да решава Европа колко университета да имаме и какво да има в българското образование, кое е модерно и важно и кое е остаряло, защото онова, остарялото създаде личности в България, с устойчиви знания, с добра култура, а в онова модерно, в което като на видео прелитат истини, неистини, образи, мрак и светлина, в крайна сметка няма развитие на интелекта, защото интелект е мисловност, а начетеност, извинете- това е нафуканост. Начетеността е като пролетния дъжд- научил, казал, забравил. Интелигентността е устойчиво знание, в система, в дълбочина, което е подредено като във файлове в компютър, те са архивирани и във всеки момент аз мога да си отключа един файл и да взема това знание, което съм усвоила като сигурно, като солидно, като устойчиво знание. Това е интелигентността. Тъгувам, че децата ни не четат, че играят с таблети, че стоят пред компютър. Справих се с внучетата ми с много такт, с много деликатност и ги откъснах от тези технически „дяволи“, да ме прощава Господ, защото аз самата съм зависима от компютъра и не си представям живота си без компютър и интернет, но тогава, когато те служат за развитието на човека и улесняват работата му. Когато отнемат мисленето, когато обсебват времето, когато пречат дори на нормалното вегетиране на човека, защото, седейки пред тези технически щуротии той не се движи, не живее, той не комуникира, той се капсулира, той се изражда. Ще кажете, че употребявам силни думи, не- аз стоя зад всяка дума, която казвам, защото я мисля.

Фокус: Много е важно как празник като Деня на народните будители присъства в съзнанието на хората, особено на младите хора.

Проф. Мария Спасова: Денят на народните будители е прекрасен празник. Това е празник, който всеки отчита в себе си, а не празник, който някой да го наложи отгоре, да прави сбирки и съвещания. Толкова хубави неща имаме, че просто ми е жалко като си помисля, че нашите деца няма да ги научат, че нашите внуци няма да ги знаят, защото постепенно те стават анахронизъм. Все си мисля, че е толкова хубаво да научим нашите деца да четат бавно. Някога в Русия имало един кръжец, в Петербургския университет и той се е наричал „Кружок медленного чтения“. Какво означава да четеш бавно- това означава да мислиш. Там те са четяли славянските ръкописи и са вадили отвътре всичко, което е скрито в текста. И там всяка дума е ставала нещо като откровение. Кои от нашите деца днес могат да разберат, че един Ботев е нарисувал картата на България само в една строфа:затуй му пее песента на Странджа баир гората, на Ирин-Пирин тревата; с меден им кавал приглаша от Цариграда до Сръбско и с ясен ми глас жътварка от Бяло море до Дунав – по румелийски полета. Това е картата на България- изток, запад, север, юг, там е и Дунава и т.н. Това е най- пластичното слово на родолюбец. Но ако някой на детето не му подскаже да види тази карта, то никога няма- там има и звук, и образ, и мисъл, с една дума гений. А ние говорим- тези традиционни Вазов, Ботев, докога, ново… Хари Потър?- благодаря, не го отричам, сигурно е атрактивен, но до там. Той не е в България, аз искам моите внуци да познават тази България.

Ивелина ИВАНОВА