Проф. Милко Палангурски, историк: Изказването на говорителя на Руското външно министерство за българските евреи не е случайно

През изминалата седмица говорителят на руското външно министерство Мария Захарова, заяви,ч е благодарение на руските военни е предотвратено депортирането на евреи от България и 50 000 души са спасени от неминуема смърт. Думите й предизвикаха вълна от недоволство у нас и провокираха редица политици и общественици да вземат отношение по темата. Коментар по темата направи и осторикът проф. Милко Палангурски в интервю за Радио „Фокус“ – Велико Търново.

 Фокус: Изказване от страна на говорителя на Руското външно министерство, че българските евреи са спасени, благодарение на руски военни, предизвика напрежение през последните дни. Това дипломатически грешка ли бе или по-скоро опит за провокация?

Проф. Милко Палангурски: Не знам точно какъв епитет да му сложа, но знам само, че не е случайно. Който поне за миг се е докосвал до руските дипломатически документи от 300 години насам, знае че в Руското външно министерство няма нищо случай, никога не се предприема самоинициатива, още по-малко от говорителя на дадено министерство. Така че това е част от дългосрочна политика, която се развива във времето по различни направление и тепърва ще видим нейните плодове и до къде ще стигне.

Фокус: До какво може да доведе това напрежение по линия България – Русия?

Проф. Милко Палангурски: Противопоставянето не е България – Русия. Противопоставянето е Русия – България като член на Европейския съюз, за да бъде извадено, според тях, най-слабото звено в Европейския съюз и на-слабата брънка на НАТО, за да може тези организации да бъдат разклатени. Естествено напрежението към България ще се увеличава. Това е само началото. Предстоят президентски избори в Русия. Аз очаквам още по-голямо напрежение и повишаване на температурата между двете страни. България ще бъде атакувана докато играе двойна роля и докато не си избистри своите вътрешно и външнополитически приоритети. Докато има български народни представители, които защитават подобна руска позиция, естествено и логично е Русия да развива натиска в тази средства.

Фокус:  От ГЕРБ поискаха оставката на народния представител Иво Христов заради думите му, че 80% от българите са „дебили“. Вашият коментар за това изказване и защо тази тема залегна и в политическите пластове у нас?

Проф. Милко Палангурски: Не е проблем, че той е обидил народа. Проблемът е, че депутат си позволява това нещо. На второ място той си позволява това не в контекста на някаква персонална обида или персонална оценка, научна или политическа, а го прави в услуга на защита на тезата на една чужда дипломация. Това е скандалното. Скандално е изказването, че сме „дебили“, защото сме разбирали погрешно руската политика, която според него е по-важна от това да бъде български народен представител. Винаги съм казвал, че русофилизмът не е политическа принадлежност, а някакво религиозно сектантство. Това е типичният и поредният пример за последните 140 години на такива политици, които казват,ч е политика с Русия не правят, а са „на хранилка“ на нейните външни фондове. Това е трагичното. Подобни думи в българския парламент не са се появявали от 13-та година на миналия век, когато имаше сляпа вяра, че можем да направим „Санстефанския идеал“. Оттогава насам подобна теза имаше само при тоталитарната система, но тя се крепеше на дружбата със Съветския съюз, чиито въздух бе озоновата среда за съществуването на режим. В нормална, демократична България, с конституционно устройство, подобни политики не са се появявали, но явно е дошло времето. Мобилизирано е всичко, което може да се мобилизира срещу българските национални интереси от българските политици. Спомням си един лозунг на Александър III – „В България всичко става много лесно, когато намерите правилните хора, срещу правилните пари“. Явно пак сме на това ниво.

Фокус:  Защо точно сега и защо точно евреите? Защо точно тази тема?

Проф. Милко Палангурски: Това просто е поводът. Поводите могат да бъдат различни в политиката. Имаше някакъв надпис на паметника на Съветската армия, който явно беше антиционистки, и моментално се направи обвързване. Аз обаче бих попитал българското външно министерство защо не попита какво направи съветската армия с 1 250 000 съветски евреи. Скоро вероятно ще чуем, че съветската армия е извела евреите от Египет само и само да докаже своята политическа идея и тежест.

Фокус:  Логично ли е обаче да се подхваща точно тази тема, след като спасяването на българските евреи е неоспорим исторически факт?

Проф. Милко Палангурски: Няма нищо нелогично, когато има хибридна война. Отношението на българската държава към българските евреи не е било еднозначно. Антиеврейско законодателство в България имаше. Имаше и спасени, а след като е имало спасени, значи е имало и заплашени. Но фактът, че българското общество е намерило сили по време на война да спаси тези хора, е достатъчен, за да се преклоним пред техните действия. От външна гледна точка обаче това е един идеален повод, една идеална възможност България да се изкара страна, която не признава реално резултатите от Втората световна война. Тоест „свири се на онази струна“ „ние сме победителите,ние знаем кой е добър и кой лош“. Все пак обаче Втората световна война завърши през 1943 година, а Студената през 1989 година. Това е достатъчно време, за да не обръщаме внимание на тези мантри. Пак казвам: страшно е, не че Руското външно министерство се държи така. За него е нормално. То даже не е чак толкова остро, колкото може да бъде и колкото е било през години. Страшното е, че има български политици, които „отварят чадъра заради слюнките“ срещу Москва, за да бранят същата тази Москва. Това е такава рядкост в политика, че подобни политически мъже в друга държава няма да могат да участват на ниво обсъждане в градската градина или на кварталното събрание, а у нас те са в Парламента, а и в Министерски съвет доскоро.

Фокус:  Споменахте, че подобни провокации е имало в началото на 20 век и оттогава не е имало такива. Да очакваме ли такива и за в бъдеще?

Проф. Милко Палангурски: Това е абсолютно сигурно. Докато има монолитен Европейски съюз, докато има съюзническа солидарност в НАТО, Русия не може да реставрира и реализира мирните договори от 1989 година и не може да си позволи политическа атака своите съседи, завършваща с териториална анексия срещу. Затова атаката срещу Европейския съюз ще  бъде дълготрайна, дългосрочна и необратима, поне в обозримо бъдеще. Ние трябва да разберем,ч е се намираме във война, която ни е обявена като част от европейската цивилизация от Русия. Някой хора не искат да го схванат, защото смятат, че това е невъзможно, но Русия просто води тази война. Някой я наричат хибридна, някой я наричат по друг начин, а аз просто казвам, че това е началото на една дългосрочна политика, която вероятно ще завърши с някакъв опит за посегателство върху националната сигурност.

Фокус:  Ако беше друго управлението в България, щеше ли да е друго отношението на Русия към България?

Проф. Милко Палангурски: Не. Нямаше да е други отношението. В момента не е проблем, че България е България, а е проблем,ч е тя е част от Европейския съюз. Понеже българските политически лица нямат ясното по отношение на това как да се държим като коалиционен партньор на Европейския съюз и на НАТО, Русия смята, че може да ни атакува по тази причина.

Фокус:  Тук стои ли въпросът: или членове на Европейския съюз и НАТО, или приятели на Русия?

Проф. Милко Палангурски: Не толкова приятели. Ние приятели с Русия можем да бъдем и като коалиционни партньор на Европейския съюз, стига тя да иска това. Тя не иска това. Тя иска ние да се присъединим като евразийското пространство. Тя иска да стои в кордон, да има държави, които да й принадлежат по дефиниция, т.е. да може да ги управлява индиректно и да не им позволява да бъдат толкова самостоятелни, че да могат да прокарат своите интереси безпроблемно. Не забравяйте, че всички тези атаки, поредици от скандали, свързани с азбуката, с македонските земи и т.н., не са подбрани случайно. Те са по една думичка, която хвърля острие върху основни български възгледи. Поне по тези неща в България има консенсус. Удрят се консенсусните ни структури като общество. Затова се казва хибридна пропаганда и война, т.е. да се разколебае онова, което ни обединява като народ.

Фокус:  Дали ще поддадем?

Проф. Милко Палангурски: Историята е показала, че ние се поддаваме лесно. Пак ще се върна към Александър III – „С малко пари в България може да се свърши много“. Както вече видяхте през последната седмица на барикадата се появиха от историци до политолози и депутати, които се опитаха да защитят руската теза, а самото руско посолство се опита да се извини.

Фокус:  Как приемате това извинение?

Проф. Милко Палангурски: Като някакъв опит за връщане назад, но стартът на скандала е даден. Така се прави в дипломацията. Скандалът е заформен, леко изменен, но местни „пионки“ започват да излизат на преден план. Първо се започва с твърденията на Божидар Димитров, че това е самоинициатива на говорителката на руското външно министерство. Аз искам да кажа, че подобна самоинициатива би и коствала главата. Всеки, който познава руската политика, знае това. И се стигне до Иво Христов, който ни обясни, че не само сме „дебили“, но сме и „идиоти“, защото не разбираме Русия. Може бие обаче е прав, след като държим такива народни представители.

Надежда КРЪСТЕВА