Проф. Милко Палангурски, историк: Ключът към модерната българска държавност е създаването на граждани, които разбират своите права и задължения

Монография, специално създадена, за да разкаже повече за самия акт по създаването на Търновската конституция ще бъде представена в навечерието на 16 април. Неин автор е историкът проф. Милко Палангурски. В предаването „Царевград Търнов – славата и величието на България“ той направи за нас исторически очерк на събитията отпреди 140 години, около конституирането на Учредителното събрание, заседанията, продължили два месеца, професиите и профилите на депутатите, приемането на Конституцията и основните й характеристики като най-важния законодателен акт на новосформираната към онова време българска държава. Прочетете пълния текст на интервюто на Луиза Транчева.

 

 

Фокус: Проф. Палангурски, нека започнем с един кратък разказ за това какво представлява монографията „Бащите на Търновската конституция“, която предстои да представите пред търновци, а и пред цялата българска общественост в навечерието на 16 април – Деня на Търновската конституция?

Проф. Милко Палангурски: Целта на тази книга е не толкова да разкрие как е създадена Търновската конституция, тъй като това е известно, а да разкаже кои са тези, които я създават, какво и защо правят те и как го правят. Тоест какво е представлявал нашият елит, нашите политически мъже, които са събрани тогава по съдбата на историята. Моята главна цел беше да покажа, че онова, което се създава, е вътрешно-национално усилие, което в крайна сметка се награждава с една Европейска конституция, с един европейски път за развитие на страната, по който ние тръгваме от 1879 година. Това е онзи момент, в който българският елит и българската нация преодоляха, бих казал, своето минало на рая и се превърнаха в европейски граждани.

Фокус: Коментарите за тези „първи мъже“ в обществото понякога са разнородни. Част от обществото ги възхвалява, а други обясняват, че те не трябва да стоят на чак толкова висок пиедестал. Какво е Вашето мнение?

Проф. Милко Палангурски: Аз не мога да разбера кои са тези, които смятат, че те не трябва да са на висок пиедестал. Това са онези хора, които за по-малко от три десетилетия успяха да сложат Българския въпрос на международната сцена, да мобилизират българската нация в националната революция, да направят едно успешно Априлско въстание, което  доведе до Източната криза, в крайна сметка, от която се появи българската държавност. Този не особено дълбоко образован и с приемственост елит успя да направи национална държава далеч преди поляци, чехи, словаци, дори унгарци, хървати и т.н. Така, че да казваме, че те не трябва да стоят на пиедестал е най-малкото обидно за онова, което те са постигнали. Те не само са го постигнали, не само са успели да формират онова, за което се бори българската национална и свободна държава, а оставят в нея европейски начини за самоуправление, сключвайки така да се каже обществения договор в лицето на Конституцията.

Фокус: Какво могат да научат днешните управляващи от тях и какво би било актуално да се принесе в нашето съвремие?

Проф. Милко Палангурски: Да бъдат на ясно с целите и задачите, които имат пред тях. Да бъдат толкова на ясно с основните си задачи и да ги преследват, независимо от трудностите и проблемите, дебатите и дискусиите, които съществуват. Най-вече трябва да са на ясно какво искат да направят, а останалото е последица от политическата воля.

Фокус: Смятате ли, че е възможно те сами да стигнат до това заключение сами и да си изведат поуки от него?

Проф. Милко Палангурски: Това е един дълъг въпрос, на който трудно бих могъл да отговоря с няколко изречения. Аз винаги съм казвал, че българският политически елит в последните години страда от липса на политическа култура и познание. Не, защото това са някакви лоши хора, които несъмнено искат да направят проблем на нацията и на държавата ни, а липсата на политическо и историческо познание за миналото, за основните принципи на демокрацията и на формиране на политиката, дава своето тежко отражение. И както се казва в някои от старите шеговити пословици за българите – ние първо изяждаме солта, а след това и тоягата. Това ни показва, че имаме нужда от дълбока трансформация в своето обучение още в средното образование. Няма да престана да настоявам и да смятам, че ключът към модерната българска държавност е не нещо друго, а създаването на граждани, тоест на хора, които разбират своите права и задължения.

Фокус: Да се върнем отново на монографията. Кои са основните подробности, поместени в нея, които Вие смятате, че ще са интересни и любопитни за широката общественост?

Проф. Милко Палангурски: Опитал съм се да направя една картина на всички 230 участника в Учредителното народно събрание. Картина, която да покаже отделните групи, отделните лица, отделните хора, които функционират в Учредителното събрание, ролята и мястото на всеки от тях. Опитал съм се да подчертая и колко важни са дори онези, които мълчат през цялото време на събранието, но са вътре в него и същевременно да покажа и ролята на онези, които са движещата сила при изработването на Конституцията и тяхното бъдещо влияние върху политическия живот у нас. Както се казва групирането по професии, по минало, по принадлежност на отделните народни представители, даде една много интересна картина –  да видим как се формира българската национална интелигенция, как се формира българския национален капитал, как се формират българските интелектуалци, журналисти и творци. Това показва, че в Учредителното събрание сме успели да влеем представители на всички основни потоци на българското общество, които съществуват в този период –  до Освобождението. Точно като такива представители, те успяват да обхванат всички проблеми, които стоят пред българското общество. Има разбира се и по-пикантни неща, както и малко известни подробности, но в крайна сметка да оставим читателя сам да прецени кое му е интересно.

Фокус:  Нека като финал поканим търновци и гостите на града на представянето. Къде и кога ще е то?

Проф. Милко Палангурски: То ще е на 15 април /понеделник/, от 14.00 часа, в НЧ „Надежда“ във Велико Търново. Модератор ще бъде проф. Веселин Янчев. Надявам се, че ще има публика, която ще получи отговори на тези и други въпроси, които зададохте и Вие, и които вероятно ще вълнуват читателите.

Луиза ТРАНЧЕВА