Проф. Михаил Константинов: Вместо да изпише вежди, машинното гласуване може да избоде очите на вота

Проф. Михаил Константинов, председател на УС на „Информационно обслужване“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Премиерът Бойко Борисов разпореди да бъдат закупени 15 000 машини за гласуване във всички секции, за да „не тегне върху правителството му“ липсата на желание да го направи. В началото на заседанието на Министерския съвет Борисов препоръча на парламента да уточни, дали гласуването ще бъде само машинно, или ще има възможност за такова с хартиени бюлетини. Разпореждането на премиера бе посрещнато с одобрение в парламента. Предстои да видим как овациите ще се материализират в текстове в работната група по промените на изборните правила, която започна работа във вторник. Дебатите „за“ или „против“ машинното гласуване излизат периодично на дневен ред и безславно приключват. Основните аргументи „срещу“ се заключават това, че в Европа такова гласуване няма, а един глас с машина струва 58 лева, докато глас с хартиена бюлетина – 77 стотинки. Според привържениците на този вот той е една от гаранциите за прозрачност и честност. На път ли е машинното гласуване у нас да стане факт? Питам председателя на УС на „Информационно обслужване“ проф. Михаил Константинов, който е един от най-аргументирано звучащите негови противници. Проф. Константинов, от години обяснявате безсмислието на гласуването с машини, но то е на път да се приеме. Вие ще се примирите ли?

Михаил Константинов: Споровете са до момента, в  който се взема политическо решение на високо ниво. След като е победило другото мнение, и аз, и фирмата, която имам честта да представлявам, ще направим всичко възможно този проект да стане успешен. Но независимо от това трябва да имаме предвид и проблемите,  които ще възникнат. И аз искам нашите народни представители много добре да ги знаят тези неща, защото сега топката е в тяхно поле.

Водещ: Кои са проблемите?

Михаил Константинов: Предстои пълна преработка на Изборния кодекс, и това трябва да бъде направено много внимателно. Въпроси предизвиква това число – 15-те хиляди машини. Ако във всяка секция има машинно гласуване, а така се говори, това означава, че тези машини няма да стигнат. Защо? На една машина за един ден гласуват максимум 200 избиратели. В България има много секции, в които има 600-700-800 гласуващи, там трябват поне 3 машини. Следователно тези машини, за които ставаше въпрос като бройка, няма да стигнат. Трябва много добре да се изчисли къде колко машини трябват. Друго нещо, което ще възникне като проблем, е, че според едни неотдавнашни проучвания на образоваността на българското население се оказа, че над 30% от българите не са докосвали компютър. Не става въпрос, че не могат да работят добре с компютър, те не знаят какво е това, не са го пипали. Повечето от тях са възрастни хора от определени етноси. Тези хора ще бъдат много силно затруднени да гласуват при положение, че навсякъде се гласува само машинно. А между впрочем е глупаво да се комбинира машинно и хартиено гласуване, защото се губят предимствата на машинното гласуване.

Водещ: Е, добре, какво ще прави?

Михаил Константинов: Ами ето, въпрос. Както виждате, казваме го рано този въпрос, за да се мислят. В крайна сметка, нито вие, нито аз сме народни представители. Народните представители са най-умните и най-красивите в тази държава и те трябва да решат този въпрос. Надявам се, разбира се, че ще ми простят тази шега. Но добре е да мислят, какво правят по този въпрос. Ще обучаваме ли избирателите, нещо друго ли ще правим, но факт е, че тези хора не са пипали компютър. Има един аргумент, който е несъстоятелен, и той е от типа: „Те са пипали банкомат“. Не всички са пипали банкомат, а освен това банкоматът е едно, а гласуване е друго. Имам предвид гласуване с машина. Ето един такъв въпрос. Както вие отбелязахте във вашия кратък коментар, в Европа машинно гласуване няма с едно много малко изключение – половин Белгия. Като повечето европейски държави или не са го въвеждали никога, или са го въвели, но са се отказали от него. И тъй като е глупаво да повтаряме грешките на хората преди нас, аз препоръчвам да се направи работна група или комисия, която много спешно да проучи този въпрос в другите европейски държави как стои и защо хората са се отказали. Давам ви три примера на две големи държави и една по-малка, но всички високотехнологични. Първо е държавата Германия, второ е държавата Холандия, трето е държавата Ирландия. В тези държави е имало машинно гласуване, но са се отказали от него. В Германия е било частично. Така, дайте да видим защо са се отказали, защото ако ние ще повтаряме техните грешки, няма смисъл, хората са минали по този път, ние трябва евентуално да използваме техния опит и да не грешим като тях. Значи, още един опит за размисъл. Освен това, ще има ли машини в чужбина? Това е абсолютно много нетривиално упражнение, защото ние досега бюлетини не пращаме в чужбина. Ние изпращаме по интернет файлове, хората ги разпечатват на места и си гласуват там. Ние сега ще влачим ли машини в чужбина? Има гласуване, както знаете, по кораби, разни такива екзотични места – ще има ли и там машини? Една друга придобивка на нашата изборна система – това е гласуването с подвижни секции за нашите сънародници, които имат двигателни проблеми или специфични двигателни потребности. Те вече свикнаха с тази възможност, която имат да гласуват и ще бъде много жестоко и несправедливо да им я отнемем, ако кажем, че подвижната избирателна секция не може да носи със себе си машина или няма как да я управлява. Така че виждате, че всяка подвижна секция трябва и тя да има машина. Освен това, в България има освен сравнително големите секции, има в някои, в които гласуват по 20-30 души. И там ли ще носим машина? Да не говорим какво става, ако един по-неопитен избирател, възрастен или със слаба грамотност, заседне на машината и не прави нищо, не може да се придвижи в процеса. И освен това се опасявам и от друго нещо – вярно е, че при машините няма недействителен вот, и това е едно много голямо предимство. Обаче когато един избирател е объркан и не знае какво да прави с машината, има голяма вероятност той да произведе вот, който не иска. Тоест, вотът формално ще бъде действителен за някоя партия, но няма да бъде за партията, за която този избирател е решил да гласува първоначално. Той просто накрая ще натисне нещо и така ще свърши процесът. Трябва и за това да помислим. Искам  само да припомня на нашите народни представители, че там, където са го въвеждали това гласуване, е имало дълги години експерименти. Сега, един експеримент, даже два експеримента и в България са правени – един път с 500 машини на президентските избори 2016 година и през 2017 година с 3 000 машини на парламентарните избори. Но опитът не беше много добър с тези машини в България и трябва да се анализират грешките. Както виждате, дори при най-добро желание и добронамереност на всички страни в този процес, няма да бъдат лесни нещата. И нещата трябва да започнат от сега да се задействат. А на всичкото отгоре има и една голяма опасност – голяма поръчка от 20-30 хиляди машини може да се натъкне на проблем в производството, тъй като както знаете в Китай фабриките не работят. И там ако корона вирусът се задълбочи, това ще доведе до сериозни трусове в световната икономика, включително и такива трусове, че фирмите няма да могат да изпълнят такава голяма поръчка, особено една такава да е бърза. Няма кой. Елементите се правят в Китай – китайците не работят. Ето виждате още една причина. Така че желая на нашите народни представители още от петък да се съберат и да мислят какво ще правят по тези въпроси. И ги съветвам да се обърнат към българските експерти. Имаме добри експерти, да питат за какво става въпрос, за да се вземат най-правилните решения.

Водещ: За да не се стигне до хаос от комбинацията от хартиено гласуване и машинно, нали така?

Михаил Константинов: Моето лично становище е, че като ще е машинно, да е машинно. Защото при тези случаи докато има хартиено гласуване, вие виждате, там съчетават се протоколи от едното гласуване, от другото гласуване, драска се, правят се грешки. Да припомня едни много трагични резултати от последното гласуване машинното, когато съчетавахме хартиено с машинно. Не съм сигурен в момента точно колко беше, но някъде 40% протоколите бяха в грешки. Те не всички грешки бяха фатални, разбира се, но 40% от резултатите да бъдат грешни, съжалявам, това не е хубаво. Освен това, тъй като разбрах, че обикновено дават пример САЩ за машинно гласуване, искам само да кажа за последната издънка в Айова – на вътрешните избори на демократите така се издъниха с електронно, машинно и всякакво гласуване машинно, че вече цяла седмица не могат да съобщят резултатите.  И аз ще ви кажа защо не могат – резултатите изчезнаха от компютрите, няма ги резултатите. Ако имаше някъде хартия, да кажем ще отворим чували, ще отворим урни и ще броим, обаче няма такова нещо. Така че ето виждате в Айова съвсем скоро, няма и 10 дена, пълен крах на това гласуване. Това го казвам, не за да променя решението, което ще се вземе – то е взето, но да кажа какви опасности има. Нали американците са наш модел, голям брат, ще ги гледаме какво правят. Какво правят? Издъниха се. Да не говорим, че при тях все някой им хаква изборите. Така че ето колко е деликатен въпросът, не просто да изпишем вежда, както се казва, а да си извадим очите.

Цоня Събчева